За да изпълни човешкото страдание със Своето присъствие

Автор: о. Георги Калчу

Моят живот в Румъния беше изпълнен със събития – една част добри, друга част лоши. Не обвинявам, нито упреквам някого, Бог ми изпрати всичко това, за да изпита душата ми.

Един човек ме попита дали страданието в затворите ми е помогнало по някакъв начин. Отговорих му: „Не, не ми помогна, но аз съм резултат от това страдание. Ако върша нещо, ако съм нещо, ако виждаш нещо в мен, да знаеш, че всичко това е заради страданието. Без това страдание нямам нищо!“

Вероятно от всички трудни въпроси на хората, този за страданието е най-необясним. Защо е нужно страданието? Аз имам опит от страданието, който облагороди моята душа и вярвам, че за мен страданието беше необходимо. Но е трудно за всеки човек да възприеме този принцип.

Докато бяхме в затвора се питахме: „Защо страдаме? Защо ние? От толкова милиони румънци, защо точно нас Господ избра да страдаме? Какъв е смисълът?“ И Бог нищо не ни откриваше. Всеки ден викахме към Бог да ни смекчи болката, а Той сякаш ни даваше още по-големи страдания.

Дори и след като ме освободиха затвора, в себе си носех печата на тази болка, която ми се струва, че беляза целия мой по-нататъшен живот. След втория ми престой в затвора, избягах на Запад и посетих всички страни в Европа и Америка, говорейки за последиците от комунизма. Моята цел беше ясна: не можех да мълча, докато в моята страна се случваха страдания, неправда, комунизъм, разрушаване на църкви и унищожаване на хора. И странствайки така, пристигнах в един манастир и заспах в неговата библиотека. Това беше някакъв католически манастир. В неговата библиотека, между другите книги открих едно малко книжле с християнски мъдрости. Отворих книжката случайно и намерих една страница, на която бяха написани размишленията на френския писател Пол Клодел. Беше написано:

„Христос не дойде в света, за да отстрани страданието, нито пък дойде в света, за да обясни страданието. Той дойде най-вече, за да изпълни човешкото страдание със Своето присъствие.“

Чуваш ли? За да изпълни човешкото страдание със Своето присъствие! Тогава разбрах, че докато плачехме, ридаехме и викахме „Боже, защо ни правиш това?“ и покрай нашите грехове и падения, Той присъства много повече в нас, отколкото по всяко друго време. Той изпълни нашето страдание със Своето присъствие. И по този начин разбрах ясно дълбокото значение на тази болка: Бог присъства в нас!

http://pravoslavie.mk/otets-georgij-kalchu-za-znacheneto-na-stradaneto/, превод: Мартин Димитров