Когато смъртта става празненство

Автор: о. Спиридон Скутис

Отиваме при свещениците, за да се помолят за нас и семейството ни, ние самите отправяме молитви, ходим на църква, за да вървят добре нещата. Но какво означава това? Въпросът е нещата да вървят добре или да вървят към Христос? За съжаление „нещата да вървят добре“ много пъти нищо не означава.

Например може да смятаме, че за един болен, това ще рече той да оздравее, но дори да оздравее, по-късно отново ще дойде смъртта. Въпросът е дали нещата вървят към Христос, а не просто да вървят добре според светските критерии.

Добро е да се ожени детето ми, но въпросът е какъв брак ще създаде и дали бракът ще го отведе до Христос, а не просто да бъде по светски задоволено. Добро е да създам семейство и деца, да ги отгледам правилно и да ги видя щастливи, но това какво означaва? Да са добре децата, но дали са с Христос? Въпросът е да видя себе си и децата ми върху твърда на този свят или върху твърда на царството небесно? Желаем много пъти всичко да върви добре, но трябва да признаем, че това не е толкова просто, защото съществуват тлението и смъртта и така след всяка радост и щастие настъпва  болка и  загуба. Това е ходът на този свят. Един ход, който само Творецът би могъл да промени и го е променил. Възкресението на Христос преобразило смъртта в успение и това е най-големият и добър подарък, който Бог би могъл да направи на човека.

Този свят от само себе си не може да създаде радост и щастие, защото е тленен. Държиш детето си в ръцете си в родилния дом, пълен с радост, но знаеш, че това няма да трае винаги дали защото ти ще си тръгнеш от твоя свят, дали детето ти. Този копнеж всичко да продължи завинаги се спъва в гроба. Всички надежди, любови, тревоги, радости, мечти избледняват, защото ходът на времето е безмилостен.

С Възкресението се откриват други перспективи, с Въплъщението се дават други възможности за съществуването на света и човека. Нещата вече нямат значение просто да вървят добре, защото това „добре” е хаотично и неопределено. Вече съществува животворната крайна точка и тя е обятията на конкретна личност. Тази личност е Христос.

Няколко живи примера, че нещата може да не са вървели добре, погледнато по светски, но отведоха човека до Христос. . .

Веднъж един тежко болен отишъл при един старец, говорил му за болестта си и го помолил за изцеление. Старецът отговорил нещо парадоксално за даденостите на този свят: «Мога да те изцеля, но не ти е от полза, върви при Христос!». Нещо подобно торпилира нашата светска логика, защото това е логиката на Небето. Говорим за друга логика, всъщност за друга перспектива, която човекът има в този свят.

В друг случай един юнак, болен от рак, отишъл в един манастир, за да се помоли, монахините му казали добронамерено да се поклони на светите мощи, за да стане чудо. Юнакът отвърнал, че не търси някаквo чудо, а се подготвя за великата среща с Христос.

Когато ходим на Света Гора и родителите разговарят с монасите, че например децата им са добри и всичко в живота им върви добре, монасите са категорични – „С Христос ли са децата ви? Само тогава ще са добре”.

Може болестта да убива тялото ти, но в много случаи кара душата да блести повече от слънчевата светлина.

Това е най-големият успех и щастие, оставяйки и възпълвайки нашето присъствие в този свят. Не просто да живеем дълги години, а от сега да живеем Христос и когато напуснем света, да паднем в Неговите обятия. Тогава смъртта става празненство!

Да коленичим – за молитва – не за да вървят добре нещата, а за да вървят към Христос.

превод: Константин Константинов