Българска Библия: до Доний К. Донев

Автор: Алексей Стамболов

Нашият приятел и сътрудник Алексей Стамболов (теолог и преводач от гръцки) се свърза с нас с молба да публикуваме писмото му до „д-р теол.“ Доний К. Донев, петдесятен богослов, който в две свои статии необосновано критикува новия превод на Библията от оригиналните езици (дело на проф. Шиваров, Вълчанов, Желев и др.). Според Алексей и този превод (като всеки друг) си има своите недостатъци, но критиките на автора на тези статии в случая са необосновани. Нашият приятел се е опитал да напише в коментари под статиите своите аргументи, но те не са били допуснати за публично показване, т.е. цензурирани са. Публикуваме както писмото му до Доний Донев, така и неговите коментари под статиите:

Писмото до Доний Донев:

Уважаеми г-н Донев,

Обръщам се към Вас като автор на статията „Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)“ в Pastir.org и (предполагам) на „ДЕН на БИБЛИЯТА: Не на червената “Библия”“ в Evangelsko.info, а също така и понеже общи познати ми казаха, че сте свързан с администрацията на въпросните сайтове.

Преди няколко дни, във вторник, написах по един коментар към всяка от горните две статии (изпращам в прикачени файлове). Коментарите ми обаче до този момент не са публикувани. Бихте ли ми казали причината за това? Както можете да се убедите, те не съдържат обидни и нецензурни думи и изрази, не насаждат омраза и т.н. – обичайните причини в сайтовете за изтриване/недопускане на даден коментар. Тонът им също бе максимално съобразен с тона на самите статии, за да няма дисбаланс. Аз съм писал коментари на много места, но никъде не съм се натъквал на такава „безпрецедентна и безцеремонна“ цензура. Казвам го с огромно съжаление! Подобна реакция на Pastir.org не ме изненадва, защото и друг път се е случвала, но ме обижда. Отделих от времето си, за да прочета Вашите статии. Отделих от времето си, за да напиша коментари към тях и да дам необходимата им аргументация. Целта ми бе не да се заяждам, а да посоча някои неточни твърдения във Вашите статии и – евентуално – да Ви провокирам към една цивилизована, богословска дискусия. Къде сгреших? Нима единствената причина коментарите ми да не бъдат публикувани е, че са неудобни за някого? Възможно ли е един „Д-р Теол.“ да се страхува от въпросите и коментарите на един обикновен вярващ, без претенцията да е доктор по теология? Възможно ли е в 21-ви век да се налага такава „безпрецедентна и безцеремонна“ цензура на инакомислещи и несъгласни? Простете, но това ми напомня много на някои отдавна минали времена! Възможно ли е тези, които от страниците на сайта заклеймяват всичко руско, православно и т.н. да постъпват като цензорите от времето на царска Русия? Възможно ли е заклеймяващите комунизма и сталинизма да постъпват като истински сталинисти, водени от максимата „нет человека – нет проблемы“? Възможно ли е борещите се за свобода на словото грубо да я потъпкват? Нима е възможно тези, които постоянно се оплакват, че са дискриминирани (на религиозна основа) да постъпват по същия начин със своите идейни опоненти?

На Ваше място бих се зарадвал дори, че някой човек е отделил от времето си да прочете моя статия и да я коментира – интелигентно и компетентно, без дребнави заяждания, а единствено с цел установяване на истината. Нали мотото на сайта Ви е: „Няма да спрем да говорим за истината“?

Простете, а що е истина?

П.П. Призовавам Ви да проявите честност и достойнство и да пуснете двата ми коментара (в прикачените файлове) под съответните статии, в противен случай ще бъда принуден да ги дам за публикуване в някои наистина свободна медия. Аз ценя времето и усилията си.

П.П.П Ако все пак нямате вина за цензурирането на коментарите ми – моля за извинение! Тогава просто игнорирайте този мейл и В ИМЕТО НА ИСТИНАТА пратете коментарите ми на когото трябва, за да бъдат публикувани. На Вас няма да откажат. Никой не печели от премълчаване на истината и преиначаване на фактите. Всъщност печели един, но неговото име не заслужава да бъде написано тук.

Бъдете здрав!

С поздрав,

А. Стамболов

15 май 2020 г.

Коментар на Ал. Стамболов по повод статията:

„Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)“

Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

Няколко бележки (и въпроси) към горната статия:

„На първо място, родословието на Исус Христос в самото начало на Новия завет следва руски църковнославянски текст, като включва неприсъстващия в оригинала Йоаким (Мт. 1:11).“

Оставям настрана очевидния нонсенс от езиковедска гледна точка, постулиран с израза „руски църковнославянски текст“ – това е все едно някой да напише „френски латински текст“ – си мисля дали пък случайно д-р Мартин Лутер не е бил руснак или пък е следвал църковнославянския текст? Защото ето какво пише той в една своя проповед върху родословието на Иисус Христос от Матей 1 гл.:

„Все пак един човек е пропуснат в Матей т.е. Йоаким; и би трябвало да е написано следното: Йосия роди Йоаким и Йоаким роди Йехония и братята му; така свидетелствуват Летописите“ (к.м.) (М. Лутер, За родословието на Христос, https://rado76.wordpress.com/2012/12/16/on-the-nativity-of-christ/). Всеки честен и непредубеден читател може сам да си отговори на въпроса дали Йоаким в случая е пропуснат или е добавен, след като направи справка с 4 Цар. 23:34 и 1 Лет. 3:15-16.

„Непосредствено след това, в Мт. 2:28 названието „Назорей” е запазено отново по православната традиция…“

Благодаря на автора за това неволно изтръгнало се признание, че православната традиция води началото си от апостолско време и по-точно от евангелист Матей. Ето какво четем в гръцкия текст на неговото Евангелие: „καὶ ἐλθὼν κατῴκησεν εἰς πόλιν λεγομένην Ναζαρέτ, ὅπως πληρωθῇ τὸ ῥηθὲν διὰ τῶν προφητῶν ὅτι Ναζωραῖος κληθήσεται“ (2:23). Както се вижда, макар името на града на гръцки да е „Ναζαρέτ“ (Назарет), Спасителят е наречен „Ναζωραῖος“ (Назореос), с -о-, а не с -а-. Кой превод тогава е по-близо до оригиналното звучене?

По-нататък авторът пише: „Подобно е положението с Тит 3:5, където всички протестантски текстове без изключение четат „окъпването т.е. /сиреч/ на новорождението,” докато Синодалното издание (СИ) замества с „банята на възраждането”, критично премахвайки протестантския термин „новорождение”.“ (к.м.). Ще се спра на израза „всички протестантски текстове без изключение“ и ще цитирам от Цариградския или Славейковия превод на Библията (Цариград, печатница на Х. Матеосян, 1912), където съответният израз гласи: „с окъпването на възраждането“ (https://biblia.bg/index.php?k=63&g=3&tr2=1). Значи или авторът не знае, или умишлено скрива, че първият протестантски превод у нас в Тит 3:5 използва думата „възраждане“, която по-късно ревизираното издание (РИ) от 1924 г. замества (!) с „новорождение“. Излиза, че по-скоро обратното е вярно: РИ замества и критично премахва „православния“ термин „възраждане“. Освен това, в случая дори е неуместно да се говори за „заместване“ при два напълно РАВНОСТОЙНИ превода – гръцкият израз „διὰ λουτροῦ παλιγγενεσίας“ може спокойно да се преведе както по единия, така и по другия начин.

Продължаваме по-нататък. „Същите доктринални и догматични богословски тенденции могат да бъдат открити и в превода на книгата Откровение. Там фразата от оригинала „Господния ден” (Откр. 1:10) е безпрецедентно и безцеремонно заместена с православното тълкувание „в неделен ден” (ББД 2000).“ Оставям настрана тона на това заявление – изразът „безпрецедентно и безцеремонно“ подхожда повече на вестникарска публикация, отколкото на научна, каквато претендира да е горната статия, след като е поместена в Годишника на ВЕБИ, както и очевидната тавтология „доктринални и догматични“ – двете думи на практика означават едно и също, само че едната е с латински, а другата – с гръцки произход. По-важното в случая е, че след като авторът претендира да борави с оригиналните библейски текстове (виж поредицата му „Нов български превод (НБП)“ на НЗ книги), би трябвало да знае, че изразът „κυριακὴ ἡμέρα“ на гръцки може да се преведе и като „Господен ден“, и като „неделен ден“ или още по-просто – „неделя“. Отново бих казал, че авторът или не знае, или умишлено скрива, че „православното тълкувание“ на думата „κυριακὴ (ἡμέρα)“ – „неделен ден, неделя“ е използвано „безцеремонно“ в такива авторитетни речници като „A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature“ (BDAG) – на стр. 1013 от 3-то английско издание (2000 г., в електронен вариант), „A Patristic Greek Lexicon“ – на стр. 786 (https://archive.org/details/LampePatristicLexicon/page/n833/mode/2up) и др. Освен това, употребата на „κυριακὴ ἡμέρα“ в Откр. 1:10 не е изолирано явление, почти същият израз е използван и в Дидахи(я) 14:1. Този писмен паметник, известен на български под заглавието „Учение на 12-те апостоли“ (Διδαχὴ Κυρίου διὰ τῶν δώδεκα ἀποστόλων τοῖς ἔθνεσιν) според повечето учени датира от края на I в. – началото на II в., т.е. почти съвременник на Йоановото „Откровение“. А за да бъде един превод максимално точен – това авторът би трябвало да го знае – се вземат предвид всички възможни случаи на употреба на дадена дума или израз през същия период. Още от края I в. – началото на II в. в различни раннохристиянски произведения може да се проследи употребата на „κυριακή“ като „неделя“ – значение, което тази дума има и до днес в гръцкия език.

Не е без значение също да се отбележи, че изразът „в неделен ден“ е използван също и в Цариградския или Славейковия превод на Библията (https://biblia.bg/index.php?k=66&tr2=1). Отново тук важи същото, което казах по-горе: не синодалният превод, а РИ е това, което безцеремонно замества израза „в неделен ден“ с „в Господния ден“.

„Да, но – може да възрази някой – тъкмо затова се появява и РИ – да ревизира някои места в Славейковия превод с православно звучене“. А не е ли това признание, че не друг, а именно редакторите на РИ, водени от „доктринални и догматични богословски тенденции“ предприемат „произволни и необосновани богословски заменки“ с цел – опротестанчване на библейския текст?

Бих могъл да продължа с коментарите и въпросите си, но ще спра дотук. Мисля, че написаното е достатъчно – „на умния и малко му стига“. В заключение ще кажа само: истината е, че никой превод не може напълно да замени оригинала. В този смисъл, както въпросният „нов превод от оригиналните езици“, така и останалите – православен, протестантски и т.н. със сигурност съдържат грешки и недостатъци. Пак повтарям: във ВСЕКИ превод ги има. Но мисля, че един разумен и добросъвестен вярващ, изследовател и т.н. няма да се вторачва в тях – още по-малко да представя тенденциозно като грешки неща, които в действителност не са такива – а ще гледа от всеки превод да вземе неговите добри страни. Защото, както казват мъдрите, докато пчелите обичат навсякъде да търсят красиви цветове, мухите винаги кацат върху мръсотии и тор…

Коментар на Ал. Стамболов към статията:

ДЕН на БИБЛИЯТА: Не на червената “Библия”

ДЕН на БИБЛИЯТА: Не на червената “Библия”

Няколко бележки (и въпроси) към горната статия:

– „неоправдано от текстовите източници про-руско звучене, като например в Матей 1:1-17 и Матей 2:28“

Чудя се дали д-р Мартин Лутер не е бил някой таен русофил или пък агент на ДС, щом и той настоява, че в родословието на Спасителя в Мат. 1:11 Йоаким е пропуснат и следва да се добави (виж 4 Цар. 23:34 и 1 Лет. 3:15-16)? Ето какво пише той:

„Все пак един човек е пропуснат в Матей т.е. Йоаким; и би трябвало да е написано следното: Йосия роди Йоаким и Йоаким роди Йехония и братята му; така свидетелствуват Летописите“ (к.м.) (М. Лутер, За родословието на Христос, https://rado76.wordpress.com/2012/12/16/on-the-nativity-of-christ/);

– колкото до прозвището „Назорей” в Мат. 2:28 – ето какво четем в оригиналния гръцки текст: „καὶ ἐλθὼν κατῴκησεν εἰς πόλιν λεγομένην Ναζαρέτ, ὅπως πληρωθῇ τὸ ῥηθὲν διὰ τῶν προφητῶν ὅτι Ναζωραῖος κληθήσεται“ (2:23). Както се вижда, макар името на града на гръцки да е „Ναζαρέτ“ (Назарет), Спасителят е наречен „Ναζωραῖος“ (Назореос), с -о-, а не с -а-. Кой превод тогава е по-близо до оригинала?

– „случаи в които не се превежда, а се интерпретира текста, като например в Тит 3:5“

Всеки преводач от опит (и не само) знае, че всеки превод е вид тълкуване (между другото, тази теза води началото си от Мартин Лутер). Затова устният превод например на английски е interpretation, на гръцки – (δι)ερμηνεία и т.н. Когато аз превеждам- това е моят прочит на авторовото произведение. Когато имам 2-3-4 и т.н. значения на дадена дума или израз, мога да избера само едно (и още едно евентуално да дам в бележка отдолу) – значи говорим за „преводачески избор“. Това са азбучни истини по теория на превода, които всеки преводач (би трябвало да) знае.

В случая с Тит 3:5 обаче, където проблемната за автора дума е „възраждането“ (вместо протестантския термин „новорождение) (виж тук: http://pastir.org/balgarska-bibliya-balgarsko-biblejsk/), нека видим как е в Цариградския или Славейковия превод на Библията (Цариград, печатница на Х. Матеосян, 1912). Там пише: „с окъпването на възраждането“ (https://biblia.bg/index.php?k=63&g=3&tr2=1). Т.е. използва думата „възраждане“, която по-късно ревизираното издание (РИ) от 1924 г. замества (!) с „новорождение“. Можем ли да кажем тогава, че авторите на първия протестантски превод у нас не са превеждали, а са интерпретирали текста? Освен това, в случая имаме два напълно РАВНОСТОЙНИ превода – гръцкият израз „διὰ λουτροῦ παλιγγενεσίας“ може спокойно да се преведе както по единия, така и по другия начин;

– „насилствено наложено православно богословие в превода, като например в Откровение 1:10“.

След като авторът претендира да борави с оригиналните библейски текстове, би трябвало да знае, че изразът „κυριακὴ ἡμέρα“ на гръцки може да се преведе и като „Господен ден“, и като „неделен ден“ или още по-просто – „неделя“. Това, което той нарича „православно тълкувание“ на думата „κυριακὴ (ἡμέρα)“ – „неделен ден, неделя“ е дадено в такива авторитетни речници като „A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature“ (BDAG) – на стр. 1013 от 3-то английското издание (2000 г., в електронен вариант), „A Patristic Greek Lexicon“ – на стр. 786 (https://archive.org/details/LampePatristicLexicon/page/n833/mode/2up) и др. Освен това, употребата на „κυριακὴ ἡμέρα“ в Откр. 1:10 не е изолирано явление, почти същият израз е използван и в Дидахи(я) 14:1. Този писмен паметник, известен на български под заглавието „Учение на 12-те апостоли“ (Διδαχὴ Κυρίου διὰ τῶν δώδεκα ἀποστόλων τοῖς ἔθνεσιν) според повечето учени датира от края I в. – началото на II в., т.е. почти съвременник на Йоановото „Откровение“. А за да бъде един превод максимално точен – това авторът също би трябвало да знае – се вземат предвид всички възможни случаи на употреба на дадена дума или израз през същия период. Още от края I в. – началото на II в. в различни раннохристиянски произведения може да се проследи употребата на „κυριακή“ като „неделя“ – значение, което тази дума има и до днес в гръцкия език.

Не е без значение също да се отбележи, че изразът „в неделен ден“ е използван също и в Цариградския или Славейковия превод на Библията (https://biblia.bg/index.php?k=66&tr2=1). Отново тук важи същото, което казах по-горе: не синодалният превод, а РИ е това, което безцеремонно замества израза „в неделен ден“ с „в Господния ден“.

„Да, но – може да възрази някой – тъкмо затова се появява и РИ – да ревизира някои места в Славейковия превод с православно звучене“. А не е ли това признание, че не друг, а именно редакторите на РИ насилствено НАЛАГАТ протестантско богословие в превода на библейския текст?

Бих могъл да продължа с коментарите и въпросите си, но ще спра дотук. Мисля, че написаното е достатъчно – „на умния и малко му стига“. В заключение ще кажа само: истината е, че никой превод не може напълно да замени оригинала. В този смисъл, както въпросният „нов превод от оригиналните езици“, така и останалите – православен, протестантски и т.н. със сигурност съдържат грешки и недостатъци. Пак повтарям: във ВСЕКИ превод ги има. Но мисля, че един разумен и добросъвестен вярващ, изследовател и т.н. няма да се вторачва в тях – още по-малко да представя тенденциозно като грешки неща, които в действителност не са такива – а ще гледа от всеки превод да вземе неговите добри страни. Защото, както казват мъдрите, докато пчелите обичат навсякъде да търсят красиви цветове, мухите винаги кацат върху мръсотии и тор…