Последованието на коленопреклонението

Автор: архим. Авксентий (Делипапазов)

Съгласно 90-то правило на Трулския събор: „Богоносните наши отци канонически са ни предали, че не трябва да коленичим в неделни дни в чест на Христовото възкресение. Ето защо, за да не сме в незнание как да изпълняваме това, ние изясняваме на верните, че според приетия обичай, в събота след вечерния вход на свещенослужителите в олтара, никой не трябва да коленичи до вечерта на следния неделен ден, когато след вечерния вход, като коленичим пак, по такъв начин възнасяме молитви към Господа. Понеже, като смятаме нощта след съботата като предтеча на нашия Спасител, оттогава духовно почиваме в песни и прекарваме празника от тъмнина в светлина, така че тържествуваме възкресението цяло денонощие.“ Естествено е началото на периода на коленичене да бъде обвързано с подходящо последование. В богослужебните книги се среща под различни имена, най-често срещано, от които е Последование на коленопреклонението. Според всички достигнали до нас негови редакции се извършв на вечернята на Петдесетница (азматична или монашеска) веднага след входа на свещенослужителя в олтара.

Последованието на коленопреклонението произхожда от Йерусалим. Оттам около края на Х или началото на ХI век е пренесено във византийската столица, а оттам разпространено по всички източни църкви. Най-ранните му достигнали до нас редакции са от VIII век. В тях молитвите са една и по-рядко две. Не е включено в редакциите на Устава на Великата Христова църква от Х век. Съдържа го молитвословът Coislin от 1027 г. Освен чина на вечернята и пълния текст на последованието на коленопреклонението, той включва още забележки относно разлики при извършването му в различните храмове. През този период съдържанието на това последование в различните ръкописни богослужебни книги е изключително неустойчиво, като в повечето случаи е съобразено с особеностите на храма, в който се използва – катедрален, манастирски, енорийски и т.н. Процесът на уеднаквяването му все още не е завършил.

Първата молитва на последованието „Пречисти, нескверни, безначални..“ е с най-древен произход. Сравнително ранна и втората „Благословен си, Господи, Владико…“. Те най-вероятно са и първоначалното ядро, около което по-късно се формира целият чин. През XIV век, както иеромонах Матей (Властар), така и Георги Кодин, сочат за техен автор св. Василий Велики. Нито едно от ранните свидетелства не прави такава връзка, а и като език, структура и съдържание молитвите се различават една от друга и видимо са излезли изпод перото на различни съставители. Четвъртата молитва: „Господи, Господи, Който си ни избавял…“ със сигурност произхожда от периода VIII-X век.

В края на византийската епоха са създадени и други молитви за чина на коленопреклонението. Тъй като всички негови молитви до тогава са отправени или към Бог Отец или към Бог Син, Константинополският патриарх Филотей съставя молитва, отправени към Св. Дух. Тя е в употреба до около XVI век, когато отпада и днес се използва единствено в богослужението на т.нар. старообрядци в Русия. Днес използваният чин е допълнен с много късни по произход молитви. Обикновено са разделени на три групи, предшествани от дяконски възглас: „Пак и пак прекланяйки колене…“. Първата и втората група съдържат по две молитви, а третата – четири молитви, т.е. съвременният чин на коленопреклонението се състои от осем молитви. В някои по-стари печатни издания на молитвослова втората и третата молитва от третата група са дадени като една молитва. Не всички са писани специално за последованието на коленопреклонението.

Половината от осемте молитви, съставящи днес използвания чин на коленопреклонението не са част от него, а представляват молитви от азматичната вечерна служба, отпаднали от употреба след изместването ѝ от монашеската вечерня. Следователно, първоначално тези молитви не са имали нищо общо с последованието на коленопреклонението. Някои от тях са съхранени и в днес използвания монашески по произход чин вечернята като светилнични. Свещенослужителят ги чете тихо по време на предначинателния псалом „Благославяй, душо моя, Господа…“, с който те също нямат връзка. Например молитвата „Великий и всевишний Боже, Който единствен си безсмъртен…“ се среща и като последна молитва в чина на коленопреклонението и като седма светилнична молитва в съвременния чин на вечернята. В Азматичния богослужебен устав тази молитва играе ролята на отпустителна и се чете непосредствено пред заключителната главопреклонителна молитва.

Осемте молитви, които съставят днес използвания чин на коленопреклонение могат да бъдат разделени на четири групи по две молитви, една от които е част от най-ранните редакции на чина, а другата – някоя от молитвите на антифоните от азматичната вечерня.

Повечето ръкописни служебници от XI-XIV век определят първите три молитви от чина на коленопреклонението да бъдат четени високо, а тези от азматичната вечерня – тихо. Тихо се чете и четвъртата молитва от същия чин заедно с придружаващата я отпустителна молитва от азматичната вечерня. Редуването на високо четене с тихо четене е следствие от практиката молитвите от чина коленопреклонението да бъдат четени един път в годината, докато тези от азматичната вечерня – всеки ден.

От съдържанието на четирите специално съставени за чина на коленопреклонението молитви се вижда, че тяхната връзка със събитията в деня на Петдесятница е слаба, т.е. основното им предназначение е да „подчертаят“ възстановяването на прекратената за петдесет дни практика християните да се молят на колене.

източник: Еортология, Архим. Авксентий, Пловдив, 2012, ISBN 978-954-9549-166-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: