Същността на евхаристийното богословие е аскезата. Колкото и това да изглежда странно

Автор: протопр. Николай Лудовикос

Евхаристийното богословие е много важен дял от православното богословие. Но трябва да се види в съвкупността на православното богословие и опит. Първата ми книга бе именно „Евхаристийната онтология“ върху св. Максим Изповедник. Великото тук е, че се съчетават аскетичния живот с литургичния живот, защото Евхаристията предполага воля, свобода и откриване на произволението. Това е евхаристийният живот – приемам другия, съществуващите твари като нетварни логоси на Бога и Бог ми казва нещо чрез това. Какво ми казва? Св. Максим Изповедник казва, че тези логоси са пътища, екзистенциални пътища, следователно ходя по тях, съществуващите твари не са просто съществуващи твари, а и предложения за истина, предложения за живот от страна на Бога. И това е положителното виждане за съ-творението, което показва колко далеч сме от Платон, от всички тези гностически и източни системи. Зад съществуващите твари стоят логосите, нетварните призиви и всеки логос предизвиква един диалог. Когато влизам в този процес, който е един аскетически процес на събличане, където Бог  ми казва: „Виж, вземи това за теб!“ и ти дава Себе Си, дава ти целия свят, „аз приемам всичко това“, казва св. Максим, „по Неговия начин, по начина, по който трябва да ги приема, за да Му ги дам отново„. И казва нещо удивително тук. Когато правим това, Бог ги приема, сякаш ние сме ги създали, не като Негови. Бог забравя – казва св. Максим – че Той ги е създал. И когато ги принасяме на Него, ги приема с радост. Даровете, които ни е дал, отново стават дарове и така се получава един диалог на любовта, където се осъществява Тайната на Въплъщението и ни показва, че същността на употребата на света е Въплъщението, с други думи, че Бог е преобразил всичко в Своето Тяло. Това е св. Евхаристия, и това е едновременно и аскетиката. Аскетическо движение е да ги давам на Него, а не да ги държа в мен. Обичам Го, виждам Го, вземам даровете и Му ги принасям отново.

Следователно, същността на евхаристийното богословие е аскезата. Колкото и това да изглежда странно за някои. В противен случай е ритуализъм и престава да е съзнателен акт. Следователно Евхаристията е словесно служение, тя е нещо, в което участвам с цялото си съзнание и воля, в противен случай няма смисъл. В противен случай Литургията не означава нищо. Затова и днес хората не разбират Литургията, не живеят евхаристийно. Ако човек живее по този начин, веднага ще отиде на св. Литургия, няма да иска да си тръгне оттам, няма да иска да се отлепи от там. Ние се засаждаме в това ново (съ)творение, което е Тялото – възкръснало – и Кръвта на Христос. И така  чрез Светия Дух виждаш правилната употреба на света. Това трае цял живот и откриваме неща, които в предишната употреба на света не виждахме и не разбирахме. Защото в противен случай заграбваш света, както кучетата, ако им хвърлиш едно голямо парче месо, ще го грабнат и ще избягат да го изядат сами, така правим ние. И много пъти се ядат помежду си, за да вземат парчето от другия.

Аскетиката така, както е преживявана в евхаристийното пространство, е доксологична, благодарствена. Затова, казва св. Николай Кавасила, законът на духа е законът на приятелството и на благодарението. Тоест радвам се и давам и отново ми се дава, давам отново и това стига до едно състояние, където, казват старците, например свети Паисий: „Не издържам повече, колко превъзходно е това!“ Защото живеел това състояние екзистенциално. И не е това ялово нещо, където казвам: „виж, насила няма да пия вода, няма да ям, няма да спя„. Веднъж отидохме при свети Паисий. Един от приятелите там имаше проблем, приятелката му го остави. И старецът говореше на всички и той разбираше.

– Идват тук някои, които са ги оставили приятелките им, които имаха и обикнаха, и ги разбирам много добре.

– Защо ги разбирате?

– Защото и аз съм един влюбен!

– Какво означава това, каква е тази любов?

– Е, така човек изкарва Великия пост с 10-20 сухара, в противен случай е луд!

Помня това,  с ушите си го чух.

Това е едно блажено състояние. И го казват много отци, които имали такива преживявания. Както казва св. Николай Кавасила, това е законът на приятелството и благодарността. Трябва да се приобщим с волята на Този, с чиято Кръв се приобщаваме. Даваш ми кръвта Си, даваш ми това, което си. Да видя какво искаш. Да придвижа тази връзка. Тези две неща са взаимосвързани. Затова във всички манастири в средата е разположен съборният храм. Представете си един манастир, в който да не се служи, да не се служи св. Литургия, и то всекидневно, защото целият живот на монаха е призван да бъде едно богослужение. Когато човек е богослужебно същество, тогава разбира всичко, тогава мисля, че приема и харизми.

превод: Константин Константинов