До един адвентен пастор: Далечен ли е Бог? Строг и взискателен ли е?

Автор: Алексей Стамболов

Следното писмо написах с най-добри чувства на мой познат пастор от Адвентната църква (ЦАСД). Изпратих му го по Viber на 05.11.2019 г. и оттогава нямам отговор, макар че от общи приятели случайно узнах по-късно, че той не само го е получил и прочел, но и го е коментирал пред тях:

Здравей, Слави,

Тези дни гледах/слушах една твоя проповед от Ютуб: „История за бъчвата“ (от 19.08.2017 г.). Като цяло ми хареса, но има едно-две места, които ме провокираха да ти пиша тук, понеже коментарите към клипа са деактивирани.

На едно място казваш: „Каквото е разбирането ми за Бога, такава ще бъде и вярата ми, такава ще бъде и църквата ми, в която съм. Ако разбирането ми за Бога е, че Той е далечен, строг, взискателен – тогава може би ще приличаме на Православна църква“ (25:15-25:30). И понеже, по Божия милост, от почти 30 години съм член на Православната църква, смятам тези думи за една голяма несправедливост към нея. Да, може би разбирането на много хора, смятащи себе си за православни (но в действителност чужди и по вяра, и по дела на Православната църква), да е такова, каквото го описваш. Само че за вярата на една църква, общност и т.н. съдим по нейните живи, а не мъртви членове. За това какво е разбирането на Православната църква за Бога няма да питам хора, които отиват в храма „да запаля една свещ“ и то – най-често СЛЕД като службата е свършила („за да се помоля на спокойствие“), няма да питам хора, които не познават енорийския си свещеник, които може би никога в живота си не са се изповядали и причастили, които никога не са прочели Евангелието или някоя православна книга… А ще питам хора, които са живи и дейни членове на Църквата. Съгласен ли си с мен? Както, когато искам да науча какво е разбирането на Адвентната църква за Бога, няма да питам нейни изключени или самоизключили се членове, а живи и дейни такива. Ако не намеря, просто няма да казвам нищо, защото рискувам да се заблудя и да изкажа погрешно мнение.

По-долу ще приведа само няколко цитата („на умния и малко му стига“), които красноречиво показват, че за живите и дейни членове на Православната църква Бог изобщо не е далечен, а е присъстващ, близък, жив и реален – по-жив и по-реален дори от живота, който ни заобикаля.

Започвам с думите от Пс. 33:19 (в РИ: 34:18): „Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси“, които се четат в края на всяка св. Литургия. В нашите библии има още един подобен стих – в Пс. 144/145:18, който също се чете на богослужение: „Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават“. От тях виждаме, че Бог не е далечен, а близък. Не може в библиите ни да пише едно, на богослужение да четем едно, а разбирането ни да е друго. Значи тези „православни“, които говорят, че Бог е далечен, те самите живеят далеч и от Бога, и от Църквата.

Ето още няколко характерни цитата:

„Авва Арсений каза: Ако потърсим Бога, Той ще ни се яви, и ако Го придобием, ще остане с нас“ (от книгата „Древен патерик“, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,23154/view,article/). „Авва Иперехий каза: С мисълта си бъди винаги в Царството небесно и скоро ще го наследиш“ (пак там).

„Старецът каза: Ако правим зло и Бог го допуска, като ни дълготърпи, то когато правим добро, нима не ще ни съдейства?“ (пак там).

Горните цитати са на хора, живели през IV-V в.

„Дай ми, Христе, да целувам нозете Ти,

Дай ми да целувам ръцете Ти,

Ръцете, сътворили мен чрез словото,

Ръцете, без усилие сътворили всичко,

Дай ми ненаситно да им се насищам.

Дай ми да видя Лицето Ти, Слове,

И на неизречимата красота да се наслаждавам,

И да Те съзерцавам и да се радвам от Твоето видение,

Видение неизречимо и невидимо,

Видение страшно. Но само ми дай,

Да опиша не същността му, но действията му.

Защото над всяка природа и над всяка същност

Си Сам Ти, Моят Бог и Създател.

И ние виждаме отблясък на Твоята Божествена слава,

Светлина нетварна и приятна,

Светлина, ту укриваща се, ту съединяваща се,

Със всички нас – Твоите раби,

Светлина, духовно съзерцаема и далечна,

Светлина, вътре в нас внезапно обитаваща,

Светлина, на течаща вода подобна и на разпалващ се огън,

За онези сърца, до които се докосва.“ (авторът е живял X-XI в., цитат от тук: http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Simeon_Novi/index.htm)

Още един от същия автор:

„Затова, нужно е старателно да изследваме самите себе си дали сме придобили вътре в нас Господа Иисуса Христа, за да разберем дали ни е дадена, получили ли сме от Него и ние възможността (или: силата, способността, б.м.), както казва Иоан Богослов, да станем чеда Божии (Иоан. 1:12). И всеки да внимава в думите на Светите Писания, добре да вниква и в самия себе си, за да не се поддаде на суетната съблазън и да не започне да се счита за верен, а след това да се окаже неверен. Защото е възможно, мислейки, че има Христа в себе си, да излезе от сегашния живот лишен от Него и да бъде осъден като такъв, който няма нищо, като бъде лишен и от това, което мисли че има, и бъде хвърлен в огъня на геената.“ (цитат от тук: https://true-orthodoxy-bulgaria.webs.com/Sv.%20Symeon.htm).

А ето няколко от по-ново време:

„Душата, предала се на Божията воля, леко понася всяка скръб и болест, защото и в болестта тя се моли и съзерцава Бога: „Господи, Ти виждаш моята болест; Ти знаеш колко съм грешен и немощен; помогни ми да търпя и да благодаря за Твоята благост“. И Господ облекчава болестта, и душата чувства Божията помощ и бива благодарна и весела пред Бога.

Когато те постигне някакъв неуспех, мисли: „Господ вижда сърцето ми, и ако Му е угодно, ще бъде добре и на мен, и на другите“, и така душата ти винаги ще бъде в мир. А ако някой роптае: това не е така, а онова не е добро, никога няма да има мир в душата, макар и да държи пост и да се моли много.

[…]

Душата, познала Господа, винаги иска да Го вижда в себе си, защото Той идва в душата тихо и й дава мир, и без думи свидетелства за спасението.

[…]

Моля Те, Милостиви Господи, дай на целия народ от Адам до края на вековете да Те познае, че Ти си благ и милостив, за да се насладят всички народи на Твоя мир и всички да видят светлината на твоето Лице. Твоят поглед е тих и кротък и привлича душата.“ (авторът е починал 1938 г.; цитатът е от тук: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=heritage_peace_in_my_soul.xml).

„Основното, което човек чувства тогава (когато се моли с чист ум и сърце, б.м.), е Божията любов. Особено силно се чувства Божието присъствие, което човек сякаш вдишва, докосва и като че държи в ръцете си Необхватния“ (авторът е наш съвременник; цитатът е от тук: http://www.sveta-gora-zograph.com/books/StIosifIsihast/book.html#d0e1473).

Бих могъл да приведа и още цитати, но ще спра дотук. Мисля, че и тези, които посочих, са достатъчни, за да се убедиш, че истинските членове на Православната църква не живеят със съзнанието, че „Бог е някъде там, далеч от мен и от моите проблеми“.

Колкото до това дали Бог е „строг и взискателен“, ще ти посоча само два пасажа от Св. Писание и ще оставя преценката на теб. Първият е известната притча за талантите в Мат. 25:14-30 и особено думите: „А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби“ (ст. 26-30). Вторият пасаж е Евр. 10:28-31: „Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“. Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!“.

Това, което ти наричаш „строг и взискателен“, Библията нарича „ревност“ – Бог е „ревнив“ Бог: „Бог и до завист ревнува за духа, който е сложил да живее в нас“ (Як. 4:5).

Бъди здрав!