Нужна е вяра, която да покажеш на дело

Автор: старецът Никон Светогорец

Вярата засяга тукашния живот, но и неговото продължение. Всички знаем какви гонения са претърпели християните за православната вяра. От първите години на Християнството до днес. Когато римляните устройвали нощни гуляи в градините, тогава нямало електрическо осветление, и за да виждат по-добре, връзвали за стълбове християни, намазвали ги със смола, палели ги и те горели като свещи, за да виждат другите и да се забавляват. Оттогава и до днес, известни и неизвестни мъчения.

Преди доста години комунизмът още бил на власт в Русия. Един игумен от Света Гора искал да отиде на поклонение, било много трудно, не можел. Накрая отишъл в Англия и оттам с една английска група туристи посетили Русия като английски турист. Когато се върна, ни каза една трогателна история. Една жена – Татяна никога не криела, че била християнка. Тогава те убивали, ако си християнин, след като режимът бил атеистичен. Ако си вярвал в Бога, значи си срещу режима, враг на народа. Заловили мъжа ѝ и го пратили в Сибир, където починал. Тя палела кандилото и отваряла прозореца, за да могат тези, които са отвън, да виждат, че една християнка живее там. Заловили и сина ѝ, 20-годишен, и той изчезнал.

Един ден влезли в сблъсък двама младежи, единият 17 годишен, а другият 19-20-годишен. По-малкият бил протестант, другият – Алексий е православен. Водели богословски спорове и накрая решили да ги продължат вечерта в дома на Татяна. В течение на 70 години властите забранявали да се събират повече от пет човека, освен ако не били членове на партията. Двама младежи извикали и свои приятели да ги подкрепят с аргументи. Но същото намислил и протестантът. Накрая в дома ѝ се събрали 15 човека и започнали с аргументите. Докато дискутирали, се чули удари по врата, преди да сварят да отворят, полицията разбила вратата и влязла.  Арестували двамата младежи. На другия ден ги отвели в психиатрията. Заповедта била да ги подлудят.  Православният останал един месец в психиатрията без да знае къде отишъл протестантът. Били му инжекции, давали му разни медикаменти. Когато след един месец излязъл, останал здрав и се питал къде ли се намира протестантът. Не след дълго се срещнали. Младият православен бил фотограф Алексий, вървейки по пътя видял протестанта в инвалидна количка, психично болен, майка му да бута количката. . .

И всичко това за вярата до днес, където всички виждаме какво става на Изток и как убиват християните. Само християните. Нито будистите преследвали, нито индуистите, нито мюсюлманите, нито евреите за вярата. Евреите ги преследвали поради расизъм, не поради вярата. Само християните ги убиват 2000 години заради вярата им. Защото вярваме, че вярата ни е по-превъзходна от живота, затова предпочитаме да умрем, отколкото да сменим вярата си. Но ако ни спасява само вярата ни, тогава какво става с думите на св. ап. Иаков, който казва, че и демоните вярват и треперят. Ние дори вярата на демоните нямаме. Вярата ни е топло-хладна. Демоните имат „правилна” вяра. Колкото неща знае дяволът никога няма да ги научи никой православен богослов. И по-голяма „богослов” от дявола никога няма да има. Знае цялата православна патрология наизуст. Вярата на дявола е „православна”, права, не прави грешки. Защо тогава не се спасява, след като има права вяра? Защото няма правилен живот. Вярата без дела е мъртва.  Христос не е казал само твоята вяра те спаси, или ще те спаси, а е нужна вяра, която ще покажеш на дело в живота си. Делата, които явят вярата ни, ще ни спасят, а не вярата, която имаме в мозъка ни. Затова този, който Ме обича, ще спази заповедите Ми  – чрез делата на вярата, казва Христос.

Ще се жертваме за Христос, ще се жертваме и за хората. Животът ни ще бъде една всекидневна жертва. Сам Христос каза: Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужа. И Той не придобил нищо, а на всичко отгоре Го убили. Не можем да се спасим, пренебрегвайки другите, колкото и вяра да имаме. Знаете притчата, където някой имал един талант и го заровил в земята, не го разработил, не го умножил, останал безразличен към ближния.

В миналото имало един велик християнин, който посветил целия си живот на прокажените – от Хаваите до Гърция, велик хуманист, активист, Раул Фолеро. Естествено не взел Нобеловата награда за мир, нея я вземат убийци, хора, които воюват и убиват. Той описва една хубава сцена – една благочестива госпожа се явява пред Христос радостна, защото не е извършила грехове и показва ръцете си и казва: Ето, Господи, ръцете ми са чисти! Не ги оскверних. И Христос я праща в ада. Защо? Той й казва: чисти, но празни. Пътят към Христос минава през ближния. Ближният е Христос, Който не виждаме. Христос стои до нас, ходи с нас по пътя. Затова св. апостол казва: ако имам вяра планини да премествам, но любов нямам, нищо съм.

Както в един конкретен филм главният герой се събужда и всеки ден преживява едни и същи сцени и не може да разбере какво става. Чак накрая осъзнава, че за да се промени нещо, трябва да извърши добри дела, които не е извършил, и така всичко се променя.

Защо живеем все едно и също? Защо нищо не се променя в живота ни? Защо всеки наш ден е като предишния? Защо живеем един и същ ден през целия си живот? Защото живеем сякаш другите не съществуват за нас. Или както казва един велик френски поет готови сме да умрем за другите, но не и да живеем с тях. Защото да умреш за другия е и героично и печелиш и удивлението на другите, ще ти кажат Браво, докато да живееш с другия означава, че жертваш от твоя егоизъм, живот и гордост. Затова предпочитаме да умрем за другите, но не и да живеем с тях.

Авва Евагрий стигнал до голям покой, мир, блаженство, в пустинята, където се подвизавал години. Един ден взел два камъка, за да си запали огън. Започнал да ги удря, опитал отново, трети път. Накрая захвърлил камъните. Тогава се съвзел и казал – ето как съм имал страстта на гнева и не го знаех – защото не се бил появил повод да се види страстта. Така зарязал пустинята и отишъл в манастир да живее в послушание.

Животът с другите ще яви колко сме добри, ще яви на повърхността всичко добро и лошо, което имаме. Не когато сме сами. Когато авва Евагрий бил сам, плувал в мир, спокойствие, кротост, но ето, че страстта била жива в него. Затова Църквата не благославя връзки извън и преди брака. Когато младите се виждат за два-три часа, за тях всичко е ок, след това си тръгват, на другия ден ще се видят отново. Или си говорят, но държат вратите отворени, за да се оттеглят, когато поискат, но не и да влязат в брака, където ще дадеш обещание и ще приемеш благословение от Бога да се подвизаваш и да изцелиш страстите си, защото другият ще ти ги покаже. Защото ние винаги сме снизходителни към себе си и строги към другите. Затова Църквата никога няма да благослови връзки преди брака, затова и благият Бог ни е направил различни, единият да не прилича на другия, за да имаме контакт между нас. Имаме нужда един от друг, но не искаме да си сътрудничим. Бог направил един друг лекар, втори ел. техник, трети шивач, но отново и отново не искаме да си сътрудничим. И пак не искаме да се смирим. Я си представете да сме себедостатъчни и да нямахме нужда от никой! Щяхме да се демонизираме от гордост.

Ако искаме да сме добри християни и вярваме в Христос, ще го покажем на дело. Ще прострем ръка към другия, ще го подкрепим, ще го прегърнем, ще изпитаме болка заедно с него: Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? – казва св. ап. Павел. На дело ще покажем вярата си.

Получих три имейла от Германия – едно видео показва различни групи в различен град – излизат в оживено място, спирка, площад, строяват се в кръг и коленичат. Хората ги гледат  учудени. Има и една майка с дете, и тя коленичи. Държат малки свещи пред себе си. Хората се събирали и някои започнали да снимат с телефони. Излязъл един човек с микрофон и започнал нещо да говори. На немски. След това разбрах, че казваше молитва, псалм. След това всички заедно започнаха да казват Отче наш. Събрал се е много народ. Хората коленичили, навели глава с ръце отзад. Трябва да са протестанти. Човекът с микрофона помоли всички, които са там, да започнат да се молят за братята християни, които избиват в Сирия. А с ръце отзад и сведена глава имитираха момента преди отрязването на главата.

Ние какво правим? Не излизаме на един площад, да кажем помолете се за тези хора. Ние го гледаме по интернет, настръхваме леле, какво става в света! и не след дълго го забравяме. Не казвам да ходим на площада, а вечер преди да легнем да се помолим с броеницата. Господи Иисусе Христе, помилуй рабите Си! Ние и в стаята си не го правим.

Защо не напредваме в живота? Защото сме оплескали всичко. За да се яви правата вяра във външни дела, трябва да се променим вътрешно. Един стих гласи: Ще отида в друга земя, ще отида в други морета, един град ще намеря, по-добър от този, казвам разочарован. Някъде другаде ще е по-добре. И поетът отговаря по-надолу. Няма кораб за тебе, няма други морета.

Ще го постигнем там, където Бог ни е поставил. Един до друг, не да си мечтаем за далечни успехи, когато се проваляме там, където Бог ни е поставил. Друг френски поет казва: Какво да правя да ходя на Луната, ако ще се самоубия там? Където и да отидем, нашето злочестие ще носим, ако не напреднем духовно.

Нищо не можем да направим без Христовата благодат. Ще започнем от нашето Аз, ще се изповядаме отново и отново. Промяната ще стане първо в нас, след това в дома, след това в селото ни, след това в родината. Провалът започва от нас, не от околните.

Бях в Солун и гледах по телевизията дискусия с политици, които се караха, един от тях бе министър, но сега не гласуваха за него и той протестираше – защото обичал Гърция, имал програма, можел да помогне, обичал гърците и т.н. Сред участниците бе и една много известна журналистка, удивителна жена, която пушеше цигара. Казах си: сега ще избухне. А той продължаваше. В даден момент тя се обърна и му каза:

– Я ни остави!

Другият се вцепени.

– Я ни остави! Четири пъти се ожени и се разведе! Гърция ли ще управляваш? 200 кв. м. не можа да управляваш, цяла страна ще управляваш? Една жена и три деца не можа да командваш, 10 милиона гърци ще командваш? Я ни остави!

Докато свърши предаването той не гъкна. Така ни осмива дяволът.

Гледаме какво става далеч и се проваляме в нашия дом. Затова ще започваме винаги от себе си, от изповедта, от Господи Иисусе Христе, помилуй ме, винаги с със св. Причастие. Не си тръгвайте от Църквата. Онези, които нанасят удари срещу Църквата, знаят защо го правят. Никой не нанася удари по нещо, което няма ценност. Няма да се отдалечавате от енориите, от духовниците. Докато разберем това, ще живеем едно и също всеки ден  и т.

Св. Антоний казва: от ближния зависи животът и смъртта ти. Ако спечелиш брата си, Христос си спечелил, ако съгрешиш спрямо брата си, спрямо Христос си съгрешил.

Затова св. ап. Павел казва: „гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави”.

Там, където отидем, делата ни ще ни следват – лоши и или добри. Ако един писател е написал лоша книга, хората, когато я четат, ще си навредят духовно – и да умре авторът, и години да минат, този, който чете, ще си навреди, и авторът ще е виновен за това.

Божието слово говори постоянно за дела. В Откровението се казва и бяха съдени по техните дела, не по техните слова.

Молете се Бог да помилва всички нас и да разберем кое е полезното за нас, защото дяволът „се преобразява в ангел на светлината” и ни мами. . .

превод: Константин Константинов