За седемте бяса на св. Мария Магдалина

Автор: Йоан Санидопулос

Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса (Лук. 8:2)

Позовавайки се на този пасаж от Евангелието на Лука, средновековната Църква на Запад е заключила, че Мария Магдалина е жената-грешница от 7 гл. на същото Евангелие. Въпреки това гръцките отци не са допуснали тази грешка при установяване идентичността на тези жени. Т.е. Мария Магдалина не е била проститутка, а болна жена.

В нейното гръцко житие, което се съхранява в Великата Лавра на Света Гора и започва със стих от Притчи 8:17 („Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят“), се казва следното по повод седемте бяса:

„Когато чуете за седемте бяса, мислете за тях като за противоположните духове на седемте добродетели. А именно – духът на небоязънта от Бога, духът на неблагоразумието, духът на невежеството, духът на лъжата, духът на суетата, духът на превъзнасянето, духът на прелестта. Всички те са противоположни на съответните добродетели. Понеже всеки грях има свой демон, или по-скоро бесът му дава от силата си.“

Теофан Керамеус (1129-1152) пише:

„Нека никой да не си помисля, че Мария е имала седем бяса. Но това е същото като при даровете на Светия Дух, които по сходен начин са наречени седем духа, както и великият Исаия ги изброява: „дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен“ (Ис. 11:2-3). По същия начин и енергиите (действията) на демоните също са наречени демони. Унинието, сребролюбието, презрението, завистта, лъжата, алчността и всяка страст са синонимни на демона, който ги е породил. Който е побеждаван от тези страсти, той е обладан от демони. Затова въобще е било напълно правдоподбно и възможно Мария Магдалина да е била обладана от седем страсти, от които да е била освободена и да е станала последователка на Спасителя.“

В своето Тълкувание на Лука, епископ Теофилакт Български пише още:

„Както има седем духа на добродетелта, по същия начин срещу тях стоят седем духа на злото. Както има дух на страха Божий, по същия начин има и дух на липсата на страх Божий. Има дух на разбиране, срещу него стои дух на липса на разбиране, и същото е и с останалите (духове). Затова, докато тези седем зли духа не напуснат душата, за нея не е възможно да следва Христос. Понеже първо сатаната трябва да бъде изгонен от нея и след това Христос ще заживее там.“

Следователно, благият и милостив Господ е излекувал Мария чрез Своята благодат и я е освободил от седем демона, които са синоним на седемте страсти, които са енергиите (действията) на злите духове. Благодарна за тази велика милост, тя е оставила всичко и е станала последователка на своя Спасител и Учител наедно с 12-те апостоли. Тя е изоставила всяка склонност към греха и се е украсила с всяка добродетел и добрина.

Що се отнася до твърдението, че Мария е била проститутка, това няма никакво основание нито в Новия Завет, нито в Преданието на Църквата. Всъщност Никифор Калистос Ксантопулос ни съобщава в своята „Беседа за равноапостолната мироносица Мария Магдалина“, че Мария е била родом от богато семейство, което било известно със своята благотворителност, страх Божий и благочестие. Растейки Мария не се е занимавала с това, което повечето девойки са правили на нейните години – тъкане, предене или шиене на гиздави дрехи, но се е посветила върху изучаването на Писанието, като се е запознала с пророчествата за Месията. Била още млада, когато нейните родители починали и под вдъхновението на наученото, тя започнала да води скромен живот и пазела своето целомъдрие. И макар че наследила богатство от своите родители, тя не позволявала това да я отклонява от правия път, но прекарвала времето си в четене, пост, молитва и подвизи, покорявайки по този начин своите плътски желания чрез размисъл по божествените въпроси, придобивайки всички добродетели. Ето защо дяволът, който мрази човечеството и желае да задържи човека свързан за своите страсти и грехове, изпратил срещу нея седем бяса, които повели битка за душата ѝ, но Господ я освободил и чрез нея избавил цялото човечество от властта на страстите. Също казва и патриарх Модест Йерусалимски през 7-ми век в своята омилия „За мироносиците“:

„Виждаме в Свещеното Писание да се използва символичното число седем, което показва добродетелта и посочва злото. Може би затова се казва, че Спасителят е избрал Мария Магдалина, от която изгонил седем бяса, за да изпъди княза на злото от човешката природа. Понеже преданията сочат, че тази Магдалина е била девица през целия си живот. В Мъченичеството на Мария Магдалина е написано, че заради своето пълно целомъдрие и чистота, тя се показала на своите мъчители като чист кристал.“*

Ето защо в Православната църква Мария Магдалина се възприема не като грешница, а като жена, болна от демоничните нападения, които са се надигнали против нея. И когато срещнала дългоочаквания Месия, Когото тя разпознала заради изучаването на Стария Завет, а и от знаменията и чудесата, които се случвали, тя била изцелена от Него. Това я вдъхновило да следва Христа вярно и до край, като служела не само на Господа и Неговите ученици, но дори имала и близка връзка със самата Богородица. И до края на дните си, когато починала мирно в града Ефес и била погребана от св. апостол и евангелист Йоан Богослов близо до пещерата, където по-късно Седемте ефески момци щели да бъдат погребани, тя запазила непокътната чистотата си, като станала за образец на целомъдрие за всички поколения християни.

източник: http://www.daimonologia.org/2015/07/the-seven-demons-of-mary-magdalene.html

превод от английски: Мартин Димитров

*Св. патриарх Модест Йерусалимски защитава мнение, че св. Мария Магдалина е загинала мъченически в Ефес. Преданието на Църквата е приело по-скоро, че тя е завършила мирно житието си в същия град – бел. прев.