Празникът Изнасяне на св. кръст

Автор: архим. Авксентий (Делипапазов)

През IX век на 1 август, първия ден на поста преди Успение Богородично, е извършвано „изнасянето“ на Христовия кръст, което продължава две седмици. Представлява литийно шествие с частица от св. кръст по улиците на византийската столица (първоначално само из помещенията на императорския дворец), което има за цел да я предпази от чума, тъй като само през 542 г. повече от триста хиляди жители на Константинопол стават жертва на чумна епидемия. В навечерието на празник св. кръст е изнасян от императорската съкровищница и полаган върху св. трапеза на храма „Св. София“.

Първоначално празникът Изнасяне на св. кръст е местен константинополски празник. През периода XII-XIII век той добива популярност и е тържествено отбелязван и в други църкви. По-късно празникът Изнасяне на св. кръст е свързан и с победата над сарацините по времето на византийския император Михаил Комнин. Това също допринася за разпространението му в целия християнски Изток.

На този ден в някои поместни църкви се освещава новосъбран пчелен мед, обичай, който в Българската църква е свързан с празника на св. Харалампий (10 февруари) или св. Прокопий (8 юли). Очевидно между освещаването на пчелен мед и предпазването от чума съществува връзка, тъй като според народното поверие св. Харалампий е затворил чумата в шише, окована в девет вериги. В други (църкви – бел. ред.) на този ден се чистят и освещават водоизточници (кладенци, щерни, водохранилища и др.), вероятно като част от борбата с болестите, разпространявани чрез нечиста вода. Почистването е свързано с водосвет и поръсване на домове, домашни животни, ниви, градини и др.

Според богослужебния устав празникът Изнасяне на св. кръст е малък празник, но има един ден предпразненство. Особеностите на богослужението му съвпадат с другите празници, посветени на св. кръст.

източник: Архимандрит Авксентий, Еортология (История на православните празници и пости), ИМН – Пловдив, 2012