След демоничната буря ще дойде божествената светлина

Автор: о. Николай Лудовикос

продължение от тук

Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?

Този въпрос не би трябвало да го каже ап. Петър, а Христос. „Петре, ти остави всичко и Ме последва“. С други думи, човек външно може да остави различни неща, но е важна целта, с която го прави. Христос казва „вземи кръста“ и с това поучава как да се съблечем от нашето Аз. Не просто да кажеш: „Аз оставям майка ми, понеже ме изприщи ме толкова години! Децата ми – каква беля сам! Тъща ми – ох, дори да не я споменавам! Жена ми – сега ми се е паднала такава възможност!“ И отиваш при Христос и Му казваш:

– Сега оставих всичко!

Не си оставил всичко. Обратното си направил. Взе всичко със себе си. В психологията това се нарича свръхкомпенсация. Искаш да компенсираш другаде  това, което си оставил. И в Църквата  много хора са активни, но са взели всичко със себе си и нямат чисти подбуди. Твърде много се изявява Аз-ът в това, което правят и накрая излиза фалш, проблем. „Ама защо, аз тръгнах с добри цели?!“ Казвал съм ви думите на св. Максим Изповедник: За всичко, което вършим, Бог дири причината от нас. Защо го правим. Ти казваш: „Отивам в Африка, да бъда мисионер!„. И чуваш един таен въпрос: „Защо?“ Аман! Това е въпросът. Всъщност човек иска да отиде в Африка да стане епископ. Нали? Защото там е лесно. Хм, не го казва така.

– Е ако се случи да стана епископ, няма да откажа!

Но Светият Дух, Който изпитва сърца и утроби, казва: 5-те %, които казваш, „ако стана епископ, нека стана“, всъщност са 95 %. И останалите 5 % са това, което казваш.

Това е човекът, мами себе си и другите; постоянно се мамим. Но първо мамим себе си.

Тук Христос няма настроение за ирония. Христос има страшна ирония, удивителна ирония, лично мен ме разтърсва Неговата блага ирония. Тук няма време, взема приема буквално думите на св. ап. Петър.

истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена

Внимавайте всъщност и тук има ирония, но малко по-надолу. Благата ирония на Христос. По този начин Христос иска да ти покаже това, което наистина си.

Ап. Петър веднага е готов, това място му отива. Един обикновен рибар ще съди цяло племе во веки! Колко хубаво!

и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

С други думи, Той отново се обръща към същественото, тоест да оставиш всичко. Заминават и нивите. Нищо да не ни остане.

Иронията идва след малко. И тъй, стократно повече ще вземе, оставил си един брат, сестра,  ще получиш сто братя и сестри. Духовни братя и сестри. Биологичният брат не винаги е духовен брат, нали? Стократно не означава обаче, че ако оставиш една кола, ще вземеш 100 коли! Това стократно означава нарастване, но нарастване по Бога. Не означава, че: виж, пожертвай един бизнес и ще ти дам 100 бизнеса! Не важи това. А говори за едно нарастване по Бога. Какво ще ти даде сто пъти повече? Това, което трябва да имаш, което ще прилича на това, което си оставил, но няма да е тъждествено. Това е нарастване по Бога.

И след като ап. Петър чул това и без малко щял да подскочи от радост,  Христос хвърля последната бомба. Христос не може да не пусне бомба!

 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.

Тоест ти, който мислиш, че си първи, внимавай, да не си последен! И не Ми се гласи за първи! – казва Христос на ап. Петър. – Защото ще си последен.

Вижте как говори Светият Дух, не като нас. Той винаги говори, четейки това, което има пред Себе Си. Както правиха и великите светци, които познавахме. Свети Порфирий. Ти му говореше, той те четеше. И когато ти свършваше, той ти казваше:

– Ти каза това, което каза, аз виждам други неща зад тях.

– Хм! И какво виждате, геронда?

– Аз виждам противоположното!

И ти ахваше:

– Противоположното е!

Така Христос, Първообразът, първият Светец, знаел всичко това. И винаги говори по един начин, който наричам ироничен, но не в смисъл, че презира някой, а че чете това, което вижда в действителност, а не това, което ти казваш. Нали така? И в молитвата ни твърде често става това.  Важно е човек да знае за какво се моли. Христос чете молитвата ни и затова много пъти не ти дава това, което искаш, а ти дава нещо друго. Ти казваш: „Защо ми даде другото?!“ Ами другото си искал! В действителност си искал нещо друго. Ти настояваш на това, което искаш, но Той ти дава нещо друго. Защото „чете“ това, което наистина сме и то по един директен начин в Светия Дух, защото е Бог, Създателят, Този, Който знае.

Когато някой изповядва Христос пред хората по този начин, това е изповедание и с уста, ако е нужно, но най-вече с неговото поведение. Да бъде Божията воля в една трудна ситуация. Този човек се удостоява и с безгрижие. Защото този човек ще види Божията грижа в живота, до такава степен, че и инжекции със стрес да му биеш, каквито няма (всъщност имало е в концентрационните лагери, в ГУЛАГ), и инжекции да му биеш, не можеш да го стресираш, защото е в състояние на взаимоизповедание, изповядва Христос като Бог, като Промислител, като…  като… И това се вижда в живота му. Добре, не казвам, че ние имаме това, но светците, например свети Паисий, когато нещата се затягаха, казваше:

„След демоничната буря ще дойде божествената светлина“.

И винаги накрая виждаше идващото добро. И един път, когато бях много отчаян и казах:

– Геронда, какъв е този ужас?!

Той отвърна:

– Виж, дяволът днес е забил в земята ралото и оре, но не знае Кой сее след него.

Затова не трябва да гледаме само бедата, затруднението и злото в света, но и тайнственото присъствие на Бога във всички тези неща, които ще се явят и се явяват често, особено след големи беди, ако хората Го потърсят. Това е моят личен проблем, боя се, че живеем в епоха, в която ще хората ще станат като кокошки – които не търсят нищо. От това се боя твърде много. И бягайки с панически страх, влизат в кокошарник, за да се накълват с царевицата.

Излезте навън, четете малко, ако имате време, прочетете един велик роман, от най-великите на 20 в. – „1984“ от Джордж Оруел. Написал го през 1947 г. Не след дълго умрял от това, което видял, починал млад, на 47-годишна възраст от ужаса на това видение. Показва как всъщност функционира един перфектен тоталитаризъм. Сегашният ще е по-интелигентен от предишния. Страшно е как се стреми да промени отвътре човека, не просто да го притисне отвън, а да го накара да иска тоталитаризма. Нали? Накрая жертвата не казва ли: „Перфектно, обичам Големия брат!“? А той му е взел всичко и го е съсипал.

Не казвам, че нещата вече са така, но трябва да внимаваме да не култивираме съзнание, което няма да ни позволи да излезем от състоянието на биологичния страх. Затова и бележити съвременни мислители, не богослови, не вярващи на всяка цена, казват, че трябва да излезем много бързо от това състояние. Да не остане това състояние на „шпиониране“. Прочетете и „Империята на шпионирането“ от Игнасио Рамоне.

***

Ако искаш да бъдеш манипулиран, ще бъдеш манипулиран. Ако се доверяваш на Бога и казваш, че Той знае дали ще живееш или ще умреш, си свободен, имаш благодат, радост, благородство. Но ако нямаш упование в Бога, не Го изповядваш и Той не те изповядва, с едно щракване на пръстите танцуваш каквото танц поискат от теб и постоянно изпитваш страх за какво ли не. Искат непременно да се страхуваш. Да живееш в страх. Това казвам.

Учениците на Христос и светците не били такива, защото тяхна надежда бил Христос. Той ме държи жив, за Него съществувам и Той знае какво да прави.

Казах ви, нормално е да се предпазиш, така или иначе го правиш, но не и постоянно да живееш в страх!

Да знаете, че изключително много интелектуалци, които може да нямат никаква връзка с Църквата, говорят за тези неща.

И кой е отговорът, решението? Как човек запазва душевно равновесие? Това е въпросът. Хераклит имал логоса. Ние имаме Словото. Това е всичко. И крепим живота си върху Него. Не може някой да ти забрани да правиш това.

Нека внимаваме да пазим мярата на всичко това, това е важното, аз не казвам, че в даден момент човек няма да се изолира, ако е нужно. И карантината не е нищо ново, тя е средновековна медицина. Медицина от преди 1500 г. и не е нищо страшно. Но трябва да намерим начин да съчетаем тези неща с нашата истинска надежда. Когато нещата бяха зле, го написах и го казах публично, че както хората в супермаркети влизат с мерки, така да влизат и в храмовете. А въпросът със св. Причастие не подлежи на обсъждане. Внимавайте! Защото това е много сериозно. Св. Причастие е Христос, където се претворява начинът на съществуване на човешкото Тяло на Христос и вече е обожено Тяло, което минава през стени. Претворява тропосът на съществуване чрез благодатта на Светия Дух и тогава действа отвъд границите на природата, защото има благодатта. Това означава, че каквито и бактерии да има в Чашата, благодатта не ги оставя да действат. И как го знаем? Знаем го, защото сме причастявали хора с всякакви болести и сме потребявали хиляди пъти св. Причастие. Имаме опит. В противен случай всички свещеници би трябвало да сме умрели. Има свещеници, които причастяват всеки ден такива хора в инфекциозни отделения в болниците, имам и студенти в Солун и причаставят всеки ден и се смеят на тези неща (че св. Причастие е заразно), защото знаят, че би трябвало да са умрели преди десетилетия, ако бе истина това, което казват някои за съжаление и богослови, но невкусили благодатта и без духовен опит. Ако отидеш в храма и започнеш с прегръдки и целувки, както правят руснаците три пъти –  (защо го правят три пъти? – поради Света Троица) – е, ще се заразиш. Не ти казвам да правиш това в период на епидемия. За да станеш свещеник в Русия, трябва да си готов постоянно да даваш и да получаваш целувки, от сутринта до вечерта. Разбирате ли? И след това болестта се предава. Но никога не се предава чрез св. Причастие. И доказателството и примерът сте всички вие и ние. Ако се предаваше, бихме били постоянно в състояние на пандемия. И виждате страни, които не затвориха църквите – България и Грузия, имаха същия брой смъртни случаи като нас. Нямаха някакво огромно увеличение.

Църквата няма да престане да свидетелства за това чудо, защото е чудо. Както и Великият водосвет е едно чудо. И ние свидетелстваме за това, в противен случай ние свещениците първи би трябвало като уязвима група вместо да ви казвам това, да ви казвам противоположното: Ние сме в опасност. Молим ви, освободете ни от тази опасност! Нали?

Казваме това, защото чувстваме дълг да го кажем.  И да го изповядаме.

Край на беседата

превод: Константин Константинов