Грижата като картина на ада

Автор: о. Николай Лудовикос

Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?

С други думи – как гледаш нещата. Това е важно. Ако човек намери простотата по Бога, нещата са красиви. Всичко е въпрос на нашата гледна точка. Каква гледна точка имаме? Събитията минават и отминават, съкрушават ни или ни помагат, но важното е как гледаш на нещата. Едно и също събитие, единият се съкрушава, другият процъфтява. Единият го приема и живее по Бога, другият умира вътрешно, защото сме слаби като хора. Разбираме, състрадаваме на човека, може и ние да сме така утре.

Мракът означава да не виждаш тази връзка с Бога, тази светлина на Божията любов, на Божието присъствие. Оттук животът става мрак, става мрачен, защото човекът не се побира в този свят, нужна е вечност, за да намери покой. Бог му дава именно това. Ние сме потопени в мрак – някои в малък, други в голям. Зад този мрак се крият и светогледи – един се наричат капитализъм, друг се нарича комунизъм. Вземете комунизма, който още се хвали, (нещо страшно – след милиони жертви, само в Русия са 100 милиона, много милиони в Китай), най-престъпният ураган, който е минал през света – и тези хора още казват: „Ние се борим за справедливостта!„. И отдолу стоят други помрачени, т.е. ние, които гласуваме за тях. Не политиканствам в този момент, нито казвам, че някои други партии блестят. Въобще не го казвам. Политиката изобщо не ме интересува.

Но как ще се яви истината? Коя е истината на Евангелието? Коя е истината на всеки един от нас? Коя е светлината, която носи всеки от нас в света, какви алтернативи съществуват? Всички човешки дела имат мрак в себе си, не оневинявам Християнството с това, което казвам, но Християнството има огромни добри неща, огромни дела, мъдрост, святост, не е само това, което казваме – кръстоносни походи, които не могат да се сравнят с масовите убийства на толкова милиони души в по-ново време, хладнокръвно и без никаква причина. Тоест култът към злото като реално „добро“.

Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

Донякъде ние искаме това, „хубаво” е някой да работи за двама господари. Знаете анекдотът за селянина, който запалил свещ на св. Георги, но и отишъл и запалил и една свещ на дявола и го попитали:

– Защо палиш свещ и на дявола?

– Ами ако падна някой път в ръцете му?! – отвърнал той.

И така, не можеш да служиш двама господари. И тук идва шокът. Поне мен ме шокира, когато го прочетох за първи път.

Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?

Чакайте, бре хора, какво се казва тук? Грижа се за това какво ще ям и какво ще пия и с това работя за двама господари ли? Не работя за двама господари, а ме интересува просто какво ще ям и какво ще пия. Как така работя за двама господари? Това е страшно, защото реално ти се казва, че започваш да работиш за дявола с много логични претексти. Дяволът е много логичен, твърде много. Не ти казва: „Завладей човечеството и смачкай всички!“ Казва ти: „Имаш право да преместиш границата на дома си един метър по-нататък“. Разбирате ли? Казва ти: „Имаш право! Колко си умен, красив, добър! Имаш право да имаш колата, която съседът ти има и навярно нещичко повече!„. Само това ти казва, нищо повече. И ти внезапно казваш: „Естествено че трябва да я имам!“. Не след дълго дотолкова се заслепяваш, и докато си голям християнин и си сигурен, че си християнин, започваш да трупаш пари, за да купуваш нови неща и трупаш ли, трупаш, а в същото време други страдат, несправедливо страдат, това е важно, защото днес много хора страдат несправедливо. Имаме и обратния случай, където един мързеливец, който по цял ден седял, казал на св. Арсений Кападокийски: „Дай ми да ям, отче!„. И светецът и му казал:

– Ще занеса хлябове, бягайки до реката, за да вървиш пеша два часа до там да ги вземеш, за да се поразмърдаш малко!

Тук обаче има хора, и млади хора, които страдат несправедливо, не намират работа, терзаят се и за които помощта, която аз, суперхристиянинът, мога да дам, би била изключително ценна. Но дяволът ме е убедил, че аз по една или друга причина трябва да имам толкова и толкова пари за старини, а и съм сигурен, че ще остарея. Или преди да стигна до този момент, защото със сигурност няма да стигна, ми казва: „Виж, направи това, порази еди-кой си конкурент, след това ще оклеветиш еди-кой си конкурент, за да не ходят в магазина му“. Не е ли така? След това ще кажеш нещо за жената на еди-кой си, за да се подлуди и да спре да се занимава с бизнеса си. И всичко това, където накрая работиш за дявола, започва от грижата. Затова един от древните отци казва, че грижата е картина на ада.

Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?

Тук се вижда нашето маловерие. Христос не казва: „Какво се грижиш, че не взе новата Тойота?“, а: „Какво се грижиш за това какво ще ядеш и какво пиеш?“. Най-елементарни неща могат да разрушат човека, тревогата за това, което аз смятам за основно, там дяволът слага всичко.  Дяволът винаги влиза през малки дупки. През много малки, когато не може през големи. Разбира се, днес хората са отворили широко врати и молят (дявола да влезе), дяволът даже не се занимава с тях, защото сами вършат всичко и го поучават как да направи нещо, ако не го знае. Но въпросът е, че когато някой се опитва да води духовен живот, дяволът влиза през малки дупки в него.

Бог чака човека да погледне нещата малко през Неговата гледна точка и след това го устройва. Ако Бог е готов да ни устрои във вечността, няма ли да ни устрои и през този живот? Важно е обаче преди това да имаме тази зрялост, да видим нещата чрез вярата. Христос ни казва, че създаваме нашия затворен свят и вътре в него се терзаем. Въпросът е дали имаш вяра. Вяра в Бога, защото вяра помежду ни и в разни формирования и партии имаме. Вяра в Бога е нужна. Целият проблем днес на човечеството е точно този. Ще ми кажеш: „няма ли други проблеми?“. Да, съществуват твърде много, но в крайна сметка едно е нужно, отново думи на Христос. От едно имаме абсолютна нужда и то решава други проблеми. Ако се занимаваме само с други проблеми и се грижим за тяхното решение, ще стигнем дотам да работим за дявола.

Някой влиза в политиката и да предположим, че влиза с благи помисли – защото повечето влизат по други причини. Не след дълго, за да спечели гласове, ще започне да защитава своята истина, реална или въображаема. Повече въображаема, отколкото реална. Аз 20 години следях политически дискусии по телевизията – това е картина на човешкото падение, демонизиране. „Аз направих, онова, ние направихме другото, ние, ние, ние направихме, вие сте виновни, вие сте виновни и всички са виновни!“ и накрая цялата тази история е една огромна измамна игра, огромни измами, което показва, че спасението на човечеството не може да дойде от политиците. Просто е. Затова трябва да внимаваме.

Един велик руски богослов и философ от миналия век казва, че политиката няма за цел да превърне света в Рай, и ако се опита да го направи, ще стане най-ужасният режим. Както и стана. Ако политиката е здрава, в най-добрият случай може да помогне малко земята да не стане ад. Как? Ако имахме вярващи хора, имало е такива, като Каподистрияс (руски и гръцки държавник, министър на външните работи на Русия (1816-1822) и първи министър-председател на независима Гърция (1827-1831) – бел.прев.), които поставят други неща отпред, биха направили едно духовно откриване. Затова горкият Платон казва, че трябва философите да управляват, защото смятал, че само философите могат да се държат правилно в политиката. Разбира се,  единствено нещо, което политиците не са, е да са философи, не искат да са философи и даже много се отегчават.

Много е забавно, когато произнасям слова на разни годишнини и пред мен стоят политици. Истинска наслада е да гледаш гримасите, които правят, опитвайки се да избегнат истината. Дали се прозяват? Не, когато се интересуват, не се прозяват, а се противят, с цялото си същество. Когато свещеник говори публично, е опасен.

И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това

Бог иска да знае не от какво си мисля, че имам нужда, а от какво реално имам нужда. Да знаете, че ще бъдем съдени за всичко, което абсурдно трупаме. Когато Бог ти позволи да имаш повече, и то доста повече, има и такива хора днес, Той не ти го дава, защото изглеждаш добре в огледалото или си способен – можеше в този момент да си прикован на легло и да нямаш нищо от всичко това. Дава ти го, защото очаква да види какво ще направиш с това. Днес особено, когато съществува много голяма нужда.

Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде

Търсете първо царството Божие, Божията воля, Божията любов да стане ваше притежание, да се проявява навън, и всичко друго ще ви се придаде. Даваш като луд и ще вземаш. Но няма да вземаш, за да седнеш отгоре, а отново за да даваш. Ако станем такива, ще настъпи нещо, което някога нарекох дистрибутивен капитализъм. Лош термин, но въпреки това е хубав.

превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: