Празният кафез

Възрастният свещеник се качил на амвона, държейки в ръката си празен кафез. Хората отдолу гледали учудено, докато някои си казвали: „Kрай, загуби ума си старецът. . .“

– Вчера видях едно момче, което държеше този кафез в ръка. В кафеза имаше две малки птички, които трепереха от страх. Спрях момчето и го попитах:

– Какво държиш в ръцете си, сине мой?

– Две малки птички. – отвърна момчето.

– И какво ще правиш с тях? – попитах отново.

– Ще ги взема вкъщи и ще се забавлявам с тях, – отвърна момчето, усмихвайки се. – Ще ги изтезавам, ще срежа крилете им, за да ги чуя да реват, ще ги ударя, ще ги накарам да се скарат помежду си, мисля, че ще е забавно!

– Но един ден ще ти омръзнат. . Какво ще ги правиш тогава?

– Имам котка вкъщи, и наистина ѝ харесват птичките. Ще ги дам на нея, – каза детето.

Помислих за момент и го попитах:

– Колко пари искаш за тези птички, сине мой?

– За какво искате да купите тези птички? Нито чуруликат, нито са красиви!

– Колко пари искаш? – попитах отново.

Мислейки, че съм луд, момчето извика:

– 50 евро!

– Един момент, – му казах.

Извадих парите от джоба си и му ги дадох. Вземайки парите, момчето изчезна. Взех внимателно кафеза и го занесох извън града, където имаше много цветя и ги пуснах внимателно на свобода. Оттам дойдох с този кафез.

Когато свещеникът свършил разказа си, започнал да разказва една различна история:

– Сатаната и Иисус разговаряли и дяволът пълен с гордост казвал:

– Завладях цялото човечество! Използвах капана, който бях изобретил, и никой от тях не ми оказа съпротива. Те и техните деца сега са мои!

– И какво ще правиш с тях?- попитал Иисус.

– Ще си играя с тях и ще се забавлявам. Ще ги уча как да се женят и след това да се развеждат, как да се мразят един други и да предават приятелите си, как да си вредят един на друг. Как да пият вино, да употребяват наркотици и да дават лъжливи клетви. Как да се убиват един друг и да убиват децата си. . . Ще се забавлявам в този свят, който аз създадох!

– И след играта какво ще правиш с тях?- попитал Иисус.

– Ще ги взема заедно с мене в огнения ад! – извикал сатаната гордо.

– Колко искаш за тях? – попитал Иисус.

– Искаш тези човеци? Те са непотребни, ще Те намразят, ще Те заплюят, ще Те предадат, ще се отрекат от Тебе, не може да искаш тези човеци! Не заслужават Твоята милост!

– Какво искаш за тези човеци? – попитал отново Иисус.

Сатаната, гледайки Иисус, казал:

– Всичката Ти кръв! Всичките Ти сълзи! Живота Ти!

Договорихме се! – отвърнал Господ. И платил цената.

В храма царяла пълна тишина. Свещеникът взел кафеза и слязъл от амвона. . .

подготвил: Константин Константинов