Постът преди Рождество Христово

Автор: архим. Авксентий (Делипапазов)

Установяването на пост, свързан с деня на раждането на Господ Иисус Христос, става сравнително късно. В тясна зависимост е от определянето датата на това събитие. Отбелязването му от западното християнство започва след 350 г. На Изток честването на Рождество Христово е въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия – през 375 г., в Александрия – през 432 г. от св. Кирил Александрийски, в Йерусалим – при патриарх Ювеналий. Дните, в които това събитие е отбелязвано, също са различни – на Запад – на 25 декември, в Антиохия – на 4 януари, в Александрия на – 18 или 19 април или на 29 май. Малоазийските църкви го честват на 6 или 10 януари. Едва в края на IV и началото на V век настъпва относително единство в отбелязване на Рождество Христово и всички църкви с изключение на Арменската започват да го празнуват на 25 декември.

Определен брой дни пост непосредствено преди празника Рождество Христово съществуват още от времето, когато е честван заедно с празника Богоявление. Теофил Александрийски говори за 12-дневен пост. По-късно, когато цялата църква започва да отбелязва празника на Христовото раждане на 25 декември, постът преди Богоявление е сведен до един ден.

Преди празника Рождество Христово в западните църкви спазват пост от една до няколко седмици. В беседата си в памет на мъченика Филосторгий св. Йоан Златоуст говори за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му постепенно нараства и по времето на св. Теодор Студит възлизат на четиридесет. В „Диатипосис“-а му подробно е описана храната за този пост, самият пост е определен като „четиридесятница на св. Филип“. По този повод Антиохийският патриарх Теодор IV (Валсамон) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай III, съгласно която преди Рождество Христово трябва да се пости само осем дни, тъй като единствено Христовото Възкресение е достойно да бъде зачетено с 40-дневен пост. Тази неустановеност в продължителността на Рождественския пост продължава до 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука (Хрисоверг) нарежда преди Рождество Христово да се пости 40 дни от 14 ноември до 24 декември.

В много отношения постът преди Рождество Христово е повлиян от св. Четиридесятница. По строгостта на изискванията си той отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения по подражание на ограниченията през Страстната седмица. В много църкви на 24 декември се приготвя и раздава коливо – практика, характерна за честване паметта на мъченици или покойници. За разлика от св. Четиридесятница неделните дни през поста преди Рождество не са свързани с особени събития и личности, с изключение на последните два. Посвещаването на неделния ден преди Рождество на св. праотци и отци става не по-късно от VIII век, тъй като някои от авторите на стихирите му са живяли по това време.

Постът преди Рождество Христово започва на 14 ноември, когато се чества паметта на св. апостол Филип. По тази причина нерядко е определян като Филипов пост или „четиридесятница на св. Филип“. Според най-древните молитвослови паметта на св. апостол Филип е отбелязвана на 15 ноември. Прехвърлянето ѝ на 14 ноември вероятно има за цел да придаде подходящо начало на поста. През дните на поста преди Рождество са празниците на голям брой старозаветни патриарси. Сред тях особено място заема празникът на св. пророк Даниил и тримата отроци, предсказал раждането на Спасителя (на 17 декември – бел. ред.). Празниците на т.нар. малки пророци – Наум, Авакум, Софоний – са подредени по реда им от Свещеното Писание.

източник: Архимандрит Авксентий, Еортология (История на православните празници и пости), ИМН – Пловдив, 2012