Митр. Николай Месогейски: Задушаваме се! Храмовете трябва да отворят незабавно!

Месогейският митрополит Николай използва личната си фейсбук-страница, за да изрази позицията си спрямо трагичното положение на православния народ в Гърция, където храмовете остават затворени заради епидемиологичните мерки на правителството:

Четем, че в Англия отварят църквите за Рождество Христово. В това число и православните. От днес (1.12.2020 г.) и Ирландия позволява 50 души на службите.

В Холандия не затвориха изобщо по време на втората вълна, въпреки че имаше голям бум на заразени и жертви от пандемията.

Същото става в Полша, въпреки че и там ситуацията бе по-тежка, отколкото в Гърция.

В САЩ Върховният съд забрани на щата Ню Йорк да налага строги ограничения върху събиранията в молитвените домове като противоконституционно действие.

Макрон обявява отваряне на църквите във Франция. Защо? Понеже вярващите са по-малко и следователно заплахата е по-малка? Или понеже „извършването на религиозните задължения е конституционно право“ във Франция и в Америка, но не и в Гърция?

Сега виждаме и в Кипър. Налагат мерки, които не лишават вярващия народ от неговото дихание. 75 вярващи във всеки храм. Лимасол и Пафос отварят храмовете си, за да празнуват апостол Андрей. Патра затваря (храма на) свети Андрей, за да не почете народът светеца! С полицейски надзор. А следват светците през декември. И след това Рождество Христово. . .

И се питаме: защо в Гърция са толкова задушаващи мерките? Защо, вместо поетапно да се разхлабят, сега богослужението е поставено под полицейска охрана?

Защо тук, в нашата благословена страна, която е пълна с манастири, църкви и поклоннически места, ако отидеш да запалиш свещ в храма, рискуваш да те глобят? Да отиваш като крадец или малко като лъжец!

Да не можеш да отидеш на гробището да оплачеш твоя човек, да отслужат един трисагий за душата му, да хвърлиш малко жито или пръст в гроба му!

Защо не се допуска нито един вярващ на св. Литургия и на службите, и са забранени напълно Тайнствата (Брак и Кръщение) и свещенодействията (обредите)?

Дори ограничаващите и задушаващи мерки на погребенията са непонятни. Тоест ако умре една многодетна майка или един баща, ще попречат на техните братя и сестри, деца и внуци да отидат да се сбогуват с тях, да ги оплачат и да се помолят?

И какво би пречило да се позволи присъствието на вярващите в храмовете, както в Кипър, съобразно големината (квадратурата) на храма и със спазване на определената дистанция?

Сигурно кипърци не са толкова пламенни във вярата си и не се изразяват като нас и затова опасността от нарушения е по-голяма в Гърция, отколкото там?

Сигурно разпространението на пандемията в храмовете, където така или иначе участваха малък брой вярващи, бе по-голямо от супермаркетите и магазините? Има признак за това и не знаем за него?

И как се обяснява географското разпространение на вируса? Сигурно и за това са виновни християните в (гръцка) Македония и Тракия, докато в останалите части на Гърция са по-малко благочестиви?

И ако се разболяха някои клирици или монаси, това какво означава? Че са се заразили в църква? И защо се заразиха клириците, а не вярващите? Сигурно министрите и депутатите се заразиха в канцелариите си?

Защо се толерират протестите и публичните предизвикателни нарушения от страна на партии и политици и не се проявява малко търпимост към разумно отваряне на църквите? За това говорим, не за нещо друго.

Имаме нужда от въздух. Задушаваме се! Не можем повече.

Кой в крайна сметка е виновен за всичко това? Разглезеният „Божи народ“? Пасивното отношение на Църквата? Липсата на разбиране от страна на държавата? Или сигурно предразсъдъците и враждебността и дори нагласата към атака и гонение срещу Църквата и вярващите? Кой е виновен?

Независимо от това кой е виновен, нещо трябва да се промени, с уважение и към критичността на ситуацията, но и към необходимостта от нашето духовно оцеляване.

Вярата е много дълбоко вкоренена в сърцата на вярващите. Тя е по-необходима от тяхното дишане. Мерките, които се налагат без да бъдат чути нито нашето издишване, нито нашия вик, са смъртоносни за нашето съществуване. Не издържаме. Нуждата от Църква и нейните Тайнства е екзистенциална нужда. И колкото повече наближава Рождество Христово, чувството за задушаване се усилва.

Зачитаме всички мерки и трябва строго да ги пазим, за да предпазим нашето здраве и естествено здравето на обществото, но и за да спасим сетния дъх на нашата вяра.

Приемаме с радост всичко, за да останат църквите ни отворени. За да остане отворен и един лъч надежда в нас. Малко светлина. Кислородът на богослужението ни е много по-необходим от кислорода за дишане.

И участието в богослужението на Рождество Христово е много по-съществено от украсите, подаръците, раздвижването на търговията, ястията. Затова сложихме охотно маските. С надеждата, че душата ни ще си поеме дъх най-накрая в такива дни.

Храмовете трябва да отворят незабавно. Естествено със санитарни и строги мерки. Но и разумни.  Уважаваме съждението и логиката на здравеопазването. Не искаме ни най-малко да станем виновни за увреденото здраве и смъртта на нашите ближни. Нито да се отнасяме пренебрежително към отговорността на компетентните органи. Никога и ни-най малко. Нека поемем и ние като Църквата нашата отговорност.

Но настояваме и за уважение към вярата и нуждата от нашето духовно оцеляване.

Мерките, които бяха приложени, ни пратиха в Интензивното. Нуждаем се непременно от кислород и. . . респиратор. Нуждаем се от отворени храмове. Най-малкото не заключени и надзиравани.

Затворените храмове заплашват вярващите. Отворените – всички вируси.

превод: Константин Константинов, от Фейсбук-страницата на Месогейския митр. Николай Хаджиниколау