Завещание към моите деца
Автор: свещ. Павел Флоренски
На моите деца: Анна, Василий и Кирил, и Олечка, в случай на моята смърт
11 април 1917 г. Сергиев Посад
- Моля ви, мили мои, когато ме погребвате, в същия ден да се причастите със Светите Тайни, а ако това бъде невъзможно – в най-близките дни. И въобще моля да се причастявате по-често веднага след смъртта ми.
- Не тъгувайте за мен и не скърбете, ако е възможно. Ако вие бъдете радостни и бодри, то с това ще ми доставите успокоение. С душата си аз винаги ще бъда с вас, а ако Господ позволи – често ще идвам при вас и ще ви гледам. Но вие се уповавайте на Господа и на Неговата Пречиста Майка и не тъгувайте.
- Най-главното, за което ви моля, е да помните Господа и да вървите пред Него. Останалото е или подробности, или второстепенно. Но това никога не го забравяйте.
- Не забравяйте своя род, своето минало, изучавайте своите деди и прадеди.
8 май 1917 г.
Старайте се да записвате всичко, което можете, за миналото на рода, семейството, дома, обстановката, вещите, книгите и т.н. Старайте се да събирате портрети, автографи, писма, печатни съчинения и ръкописи на всички, които имат отношение към семейството, рода, познатите, родните, приятелите. Нека цялата история на рода да бъде закрепена във вашия дом и нека всичко около вас бъде изписано със спомени така, че нищо да не бъде мъртво, вещно, неодухотворено.
- Домове, библиотеки, вещи не продавайте, освен в крайна нужда. Най-важното, което ми се иска, е домът да си остава в нашия род, за да можете под крилото на Преподобния Сергий вие, вашите деца и вашите внуци дълго, дълго да имате крепост и опора.
7 юли 1917 г.
- Мисля си, че задачите на нашия род не са практически, не са административни, а съзерцателни, мислителни, организационни в областта на духовния живот, в областта на културата и просветата. Старайте се да вникнете в тези задачи на нашия род и без да се отклонявате от прякото им следване, по възможност твърдо да се държите за присъщата ни дейност. Не търсете власт, богатство и влияние… Всичко това не е свойствено за нас; в малка степен то само ще си дойде – в нужната мяра. Иначе ще ви стане скучно и тягостно да живеете.
3 юни 1920 г.
- Мили мои, в това тежко време приятелите и познатите много ни помагаха и без тяхната помощ ние трудно бихме оцелели. И вие, скъпи мои, в живота винаги бъдете добри и внимателни към хората. Не бива да раздавате, разпилявате имущество, ласка, съвет; не е нужна благотворителност. Но се старайте внимателно да се вслушвате и да умеете навреме да се отзовете с действителна помощ при тези, които Бог ви изпрати като нуждаещи се от помощ. Бодете добри и щедри.
- Мили мои, грехът, който за мен би било особено тежко да виждам у вас, е завистта. Не завиждайте, скъпи мои, на никого. Не завиждайте, това прави духа дребнав и го опошлява. Ако толкова много ви се прииска да имате нещо, то добивайте и просете у Бога, та да бъде желаното у вас. Но само не завиждайте. Душевното еснафство, дребнавостта, дръзкото сплетничество, злобата, интригите – всичко това е от завист. Вие не завиждайте, утешете ме, а аз ще бъда с вас и колкото мога ще се моля Господ да ви помага.
И още – не осъждайте, не съдете по-възрастните от вас, не ги одумвайте, старайте се да покривате греха и да не го забелязвате.
Казвайте си: „Кой съм аз, че да съдя и зная ли аз вътрешните подбуди, за да осъждам?” Осъждането се ражда преди всичко от завистта и е мерзост. На всекиго отдавайте нужната почит, не угодничете, не се унижавайте, но и не съдете делата, които не са ви връчени от Бога. Гледайте своята си работа, старайте се да я вършите по най-добрия начин и всичко, което правите, го правете не за другите, а за себе си, за собствената си душа, като се стараете да извлечете за себе си полза, назидание, храна за душата, за да може нито една минута от вашия живот да не изтича без значение и съдържание.
Москва. 19-20 март 1921 г. Нощта у В.И. Лисев
Събота срещу неделя
- Мили мои дечица, сърцето ми тъгува за вас. Когато пораснете, ще разберете как тъгува бащиното и майчиното сърце за децата си. Тъгува то и за моята бедна майка, която седи самотна и към която нямам сили вътрешно да се приближа. Много, много искам да ви пиша. Напират върволици от мисли и чувства, но нямам нито време, нито сили да ги записвам. Но има едно нещо, което особено настоява да бъде записано: привиквайте, приучавайте се каквото и да вършите, да го вършите отчетливо, с изящество, разграничено от другото; не размазвайте дейността си, не правете нищо безвкусно, как да е. Помнете, че с „как да е” можете да изгубите целия си живот и обратното – с отчетливо, ритмично вършене даже на дела и неща, които не са от първостепенна важност, можем да открием за себе си много от онова, което може би ще ни послужи впоследствие като най-дълбок извор за ново творчество /…/
И още.
Който прави нещата как да е, той се научава и да говори как да е, а немарливото, размазано, необработено слово въвлича в тази неотчетливост и мисълта. Дечица мои мили, не си позволявайте да мислите небрежно. Мисълта е Божи дар и изисква грижа за себе си. Да бъдеш ясен и отчетен в своята мисъл е залог за духовна свобода и радост на мисълта.
14 август 1922 г.
Отдавна ми се иска да напиша: по-често гледайте звездите. Когато на душата ви бъде тежко, гледайте звездите (нощем) или лазура денем. Когато ви бъде тъжно, когато ви обидят, когато нещо не ви се отдава, когато ви налегне душевна буря – излезте на въздух и останете насаме с небето. Тогава душата ще се успокои.
Из „Писма от Далечния Изток и Соловки”
Превод от руски език:
Красимира Ковалкова
Изходна публикация на руски език:
Задругата 
Вашият коментар