Витлеем – градчето, в което се роди Христос

Автор: архим. Никифор Бажанов

Витлеем (дом на хляба) (Бит. 35:19, Мих. 5:1, Мат. 2:1, Рут. 1:2) е наричан още Витлеем на Ефрат. „И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чиито произход е от край-време, от вечни дни“. (Мих. 5:2). Бил твърде малък и незначителен град в Иудовия род и дори не бил споменат в общите списъци на Иудовите градове (Неем. гл. 11). В този град бил роден св. цар и пророк Давид (Лук. 2:4-11).

Селището Химкам, близо до Витлеем, било обичайното място, откъдето пътешествениците се отправяли към Египет (Иер. 41:17). Градът е разположен на възвишение, около 10 км на юг от Иерусалим. През всички времена Витлеем е посещаван от богомолци. Отдалеч гледката към Витлеем е много красива. Сред плодородни поля, заобиколен от всички страни с хълмове, той действително е една от най-живописните местности в Палестина.

С него са свързани много исторически текстове. Тук била погребана Рахил. „И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер). И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи“ (Бит. 35:16). Някога сред Витлеемските поля Рут събирала класове. Градът бил рождено място на Давид, царепророк и псалмописец, откъдето е и другото му название – град Давидов (Лук. 2:4-11). Сладките води на Витлеем често освежавали устните на юношата.

Полята, където овчарите са пасели стадата си, когато научават от ангелите благата вест

Най-значителното събитие за Давидовия град било раждането на Спасителя Христос Господ. Пресвета Дева Мария живяла в Назарет, но след римското преброяване на населението тя била задължена да отиде във Витлеем, защото произхождала от дома и рода на Давид. По времето, когато заедно с Иосиф тя се установила там, се родил и Младенецът-Бог Иисус, повит и положен в яслите, понеже не се намерили места в странноприемницата. Това преславно събитие придава особено, свещено значение на Витлеем и неговите околности, защото „Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден на Отца (Иоан. 1:14). Сред Витлеемските поля се появили ангели на пастирите, които пасели своите стада и в чудната нощ от небесата се разнесло ангелското славословие: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14). На това място, водени от необикновената звезда, дошли източните мъдреци, за да се поклонят на новородения Спасител на човечеството.

Базиликата „Рождество Христово“ във Витлеем

В днешно време Витлеем е известен под названието Бетлам. Разположен е в планина, във формата на амфитеатър, от западния хълм до източния в края се намира вертепът, или пещерата на Рождество Христово, известна и посещавана от християните от най-стари времена. През IV век сл. Хр. св. равноапостолна царица Елена издигнала над свещената пещера великолепен храм в чест на Богородица. Главният олтар (в средата), издигащ се на няколко стъпала, се намирал над самия вертеп. От него по 15 мраморни стъпала се влиза в подземната църква, която всъщност е и самата Вертеп-пещера. Месторождението на Спасителя в полукръглата ниша е означено със сребърна звезда с 14 лъча, сред сребърни кандила.

Масата, олтарът и мраморната плоча служат за престол за извършване на Божествена литургия. На няколко крачки от мястото на Рождеството Христово, отдясно, се намира пещерата с яслите, където лежал новороденият Младенец Иисус. Яслите са изсечени в скалата и са облицовани с бял мрамор. В този храм има още няколко пещери и олтари като: пещерата, обитавана от св. прав. Иосиф; пещерата, в която са погребани невинно избитите от цар Ирод витлеемски младенци; килията и гробницата на блажения Иероним и други.

Гробницата на Рахил

В околностите на Витлеем се намират и много други забележителни места и древни паметници. В Ратамската долина е домът на Симеон Богоприемник. Недалеч от витлеемският път се вижда ствола на наровото дърво, под което според преданието почивала Света Дева Мария на път от Витлеем за Иерусалим. Преди Витлеем, след спускане в долината, се намират гробницата и надгробната плоча на Рахил, над които днес е построена мюсюлманска стая за молитви. По-нататък, след планински дол, се виждат развалините на древната Рама, напомняща трогателните думи на Светото Писание: „Тъй казва Господ: глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Иер. 30:15; Мат. 2:18 и др.)

Из „Пълна православна библейска енциклопедия“, архим. Никифор Бажанов, изд. „Елпис“ – В. Търново, 1993 г.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: