Приснопаметният архиеп. Христодул за съвременните медии и технологии

Колкото повече времето минава и технологиите навлизат в недостъпни сфери на човешкия живот, толкова повече се ограничава свободата на човека. Боя се, че ще дойде един ден, когато изобщо няма да сме свободни. Ще казваме, че сме свободни, ще плетат възхвали за свободата, но в крайна сметка ще живеем в една среда, в която индивидуалната свобода няма да има стойност, защото ще се подчинява на императивите на други центрове за вземане на решения, които ще  налагат тяхното мнение или тяхната воля без да питат никого.

Вижте, сега в този проблем кого попитаха за намесата (от страна на НАТО в Югославия) срещу една свободна и независима държава? Никой. И кой може да предотврати утре, вдругиден такова повторение в която и да е друга страна, която ще изглежда страна, която не трябва да съществува или трябва малко да се смали, защото много се е разраснала, или срещу хора, които имат смелостта да изказват своето мнение и това мнение дразни?

Днес медиите имат голямо мощ, телевизията влияе на живота ни. Не ви ли прави впечатление, че по телевизията на всеки 15 минути излъчват реклами, които струват милиони (драхми)? Защо? Корпорациите дават така лесно милиони, хвърлят ги така на пътя? Не. Направили са проучвания, знаят много добре колко много се влияе човекът от това, което гледа по телевизията, рекламира се даден продукт за 15 секунди, бизнесменът плаща милиони, но на другия ден всички отиват и купуват рекламирания продукт. Ако не ставаше това, нямаше да дават толкова пари за рекламата. И това означава, че в крайна сметка в атмосферата на глобализацията човекът като личност лека полека се снишава, смалява и губи, и много се боя накрая да не загубим и името си и да останем просто едно число, което естествено няма да ни го поставят на челото, макар и за тези неща да са казани и написани определени неща.

Човек започва да се плаши в каква среда ще живеем следващите 20- 30 години. В крайна сметка, новият век, 21 век, който ще е „новата епоха“, „новият световен ред“ с простираща се глобализация във всички сектори и фази на живота, ще бъде за наше добро или за наше унижаване? Много се боя, че ще е второто. И не знам как човек трябва да реагира и дали може вече да се противопостави, когато обръчът около врата му постоянно се свива и ще дойде момент, когато ще спре да се свива до пределна точка, където ще кажат: „Ако говориш повторно, или ако отново ни подразниш, обръчът ще се свие напълно!“ Оттук, за да дишаш, трябва или да се унижиш и да се подчиниш, и следователно да направиш компромиси със себе си, или в противен случай ще станеш мъченик, ще се измъчиш, ще платиш цената, която може да е и собственият ти живот.

Няма съмнение, че съществуват две страни на една и съща монета. От едната страна  са ползите, които идват от новите технологии, особено биологията и генетиката. Това са сфери на медицинската наука, които правят чудеса в този момент и благодарение на тях можем да предвиждаме или да предотвратим определени болести и следователно този прогрес е благотворен за човека и Църквата не може да каже „Не“, а благославя изследванията, доколкото те се движат в нравствено приети рамки. От друга страна, Църквата подчертава нуждата от определени бариери, определени рамки, които ще ограничават абсолютната независимост на учените, за да не стигнат до момент, в който ще могат да навредят на човешкия род. Вече, поне теоретично, са изразени такива страхове от авторитетни учени, които се боят, че посредством един безконтролен – качествено и количествено – прогрес в медицинските технологии човекът може да навлезе в недостъпни сфери и следователно да направи това, което древните елини наричали похулване, тоест нечестие спрямо Твореца. Намесата на човека в такива сфери винаги е опасно, защото се освобождават определени сили и той получава  възможност, каквато не е имал досега, да регулира равновесието в природата. Бог всичко е устроил съвършено и мъдро. Сега Бог остава в периферията, човекът издигна своя Вавилон, кулата на своите мечти, където може да прави манипулации, за които не е готов или не е способен или никога няма да е способен. Резултатът е да прави лоши сметки, лоши манипулации, и накрая да става регулатор на равновесието в природата, нещо, което не може да направи. Така това равновесие ще се разпадне и на негово място ще настъпи неравномерно развитие на живота и на всички негови фактори. Вече съществуват такива проблеми, и не само специалистите, но и други хора, които мислят логически и виждат накъде отиват нещата, предупреждават за тази кошмарна заплаха.

Църквата не може да благослови такъв тип злоупотреби, затова настоява да се поставят нравствени бариери, които ще ограничават пълната свобода на учените и изследователите, за да не стигнат до евентуални злоупотреби, от които е сигурно, че целият човешки род ще бъде ощетен. . .

Части от интервю с блаженопочившия Атински и на цяла Гърция архиепископ Христодул от 1999 г.

превод: Константин Константинов