За носенето на червени конци

Автор: свещеник Андрей Чиженко

Днес, за съжаление, има много хора, които връзват на ръката си червен конец, за да са „предпазят” от болести, уроки, завист, омраза и т.н.

Връзването на червен вълнен конец на ръката е еврейска, кабалистична традиция. Думата „кабала“ в превод от иврит означава „получаване, приемане, традиция“. Същността на учението на кабалата е, че в Тората („Петокнижието“ на св. пророк Моисей – първите пет книги от Стария Завет) и в други еврейски текстове се съдържат някакъв вид тайни знания, достъпни само за малцина избрани хора. Кабалистичните учения често се свързват с придаването някои „мистични“, „свещени“ функции на буквите на еврейската азбука. Това донякъде напомня за учението на питагорейците относно „мистичната сила на числата“.

Всъщност кабалистичната традиция дори е отхвърляне на класическия юдаизъм. Това е магия, маскирана като юдаизъм. Тази магия, разбира се, е свързана с гордостта. Защото, както виждаме от горния постулат, само малцина избрани могат да разберат науката за кабала. Вече има отделяне на едни хора от други хора. Има някакви избрани и всички останали. Всичко описано по-горе несъмнено е свързано с гордостта. Кабала ласкае човешката гордост:

– Притежавам тайни знания, които другите не притежават.

Прословутият червен конец също така произхожда от кабалистичната традиция, дошла при нас от Израел. В кабалистичната традиция получаването на червен конец и носенето му е цял магически обред. Няма да се спираме на него поради неговата безсмисленост, безполезност и тромавост, както всъщност и всичко в магията, с нейните педантични предписания за многобройни, натруфени, абсурдни и – в много отношения – нелепи обреди.

Нека с Божията помощ видим същността на проблема. Съвременният юдеин е човек, чиято религия предполага, че Месията все още не е дошъл на земята. За юдеина Христос е „лъжемесия“. Юдеинът чака своя „месия“.

Изхождайки от това, е много тъжно, че православният християнин, който е дочакал Месията – нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос, слага на ръката си червен конец и по този начин отхвърля нашия Спасител и „преминава” в лагера на юдеите. Нека си припомним думите на светия апостол и евангелист Йоан Богослов: „И хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище” (Откр. 2: 9). Тоест кроткият и милостив апостол на любовта нарича юдеите сатанинско сборище. Съответно, изхождайки от логиката на Свещеното Писание, всеки, който преминава към юдаизма, дори като си слага на ръката си червен конец (а той трябва да бъде вързан на ръката, според кабалистичните правила с определени юдейски молитви), отива в сатанинско събрание – тоест при дявола.

Затова православният християнин не бива да носи на ръката си червен конец. Ако това се случи, той трябва да изповяда този грях на свещеника.

Разбира се, аз не мисля, че всички хора, които връзват на ръката си червен конец, са убедени и съзнателни привърженици на юдейската религия. Най-вероятно те имат полуезически възглед за света и религията и искат да се предпазят от уроки, болести и други лоши неща чрез лесно достъпни за всички начини. И затова, за по-голяма „сигурност” те палят свещ в църквата, а и си слагат на ръката кабалистичния червен конец. Канят свещеник да освети къщата им и ходят при различни врачки да им четат „молитви” за предпазване на дома от зли сили, четат молитвата „Отче наш” и слагат над входната врата иконата Света Богородица „Седмострелна”, а до нея подкова и турското „око на Фатима“.

Но в Божиите очи подобна топлохладност е тежък грях. Нека си спомним Откровението: „Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3:15,16).  Колко страшни думи и колко страшно е наказанието, предвидено за топлохладните хора!

Кои са те? Що за хора са те? Това са хора с максимален стремеж в сърцата си към благата на материалния свят, имат желание да живеят и грешат в него и не се нуждаят от нищо повече. Това са хора, които като фарисеите искат да поставят религията в своя услуга, за да утешат гордостта си или тщеславието си, сребролюбието си или някакви други свои грехове. Това са хора, които са отхвърлили Бога и са издигнали нов идол в сърцата си, издигнали са в идол самите себе си. Такива хора са готови да ходят и на църква, и при врачки, да си сложат на ръката си червен конец, и да отидат в индуски храм, където ще запалят сандална пръчка пред идола на слона. На тях им е все едно в каква религия вярват, за тях е по-важно да се изпълнят желанията им.

Но ние, скъпи братя и сестри, ще излезем от това невежество, ще се отделим от средата на греха и ще насочим ума си към Христос. Той е основната ни защита. А пътят към Него е главната цел в живота ни. Следвайки този път, ние придобиваме такова съкровище, пред което всичко останало избледнява. Ние влизаме в общение с Бога, Който е Единственият Подател на всички блага, Единственият Източник на живота и здравето за нас и за целия свят.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/pochemu-pravoslavnyy-hristianin-ne-mozhet-nosit-na-ruke-krasnuyu-nit