Има ли ад и рай?

по повод твърденията на един адвентистки пастор

Повод за написването на тази статия е видео проповедта на адвентисткия пастор Е. Кешишян със заглавие Добри новини от ада от 01.05.2021 г. В нея той твърди следното: „Когато говорим за ад, нека да ви кажа какво Библията разбира под ад. Това е гръцката дума hades, еврейската дума sheol, която просто съответства на българската дума „гроб“. Когато в Библията се каже, че някой е в ада, той е в шеол, той е в гроба. Така че в момента няма ад, няма и рай, драги приятели. Това казва Библията“ (от 7:56 до 8:26 мин.).

Макар за мнозинството вярващи горните твърдения да звучат, меко казано, странни или озадачаващи, те отразяват учението на  Адвентната църква (Църква на адвентистите от седмия ден – ЦАСД) за несъзнателно състояние на мъртвите до Всеобщото възкресение.[1] Ето как е предадено то в официалния катехизис на ЦАСД „Адвентистите от седмия ден вярват…“: „Мястото, където мъртвите отиват, Старият завет нарича sheol (на евр.), а Новият завет – hades (на гр.). В Писанието sheol най-често означава гроб. Смисълът на hades е сходен с този на sheol… Гробът (т.е. sheol, hades, б.м.) не е място на съзнателно състояние. Тъй като смъртта е сън, мъртвите остават в състояние на безсъзнание в гроба до възкресението, когато гробът (hades) ще предаде своите мъртви (Откр. 20:13)“[2]. Виждаме, че макар и не с категоричния тон на п-р Кешишян, идеята е същата: щом sheol/hades означава чисто и просто „гроб“, а мъртвите пребивават „в състояние на безсъзнание в гроба до възкресението“, то ясно е, че няма място за никакъв ад и никакъв рай, поне според класическото християнско разбиране, до деня на Всеобщото възкресение.

Може би, ако пасторът се беше изразил по-скромно, ако просто беше казал: „Това казвам аз“ или „Това учи Адвентната църква“, думите му нямаше да предизвикат настоящия отговор. В крайна сметка, всеки е свободен да мисли и говори каквото прецени. Но гръмкото твърдение: „Това казва Библията“ звучи твърде предизвикателно, то дава заявка за нещо много по-сериозно и не може да остави равнодушен човек, който от години изучава Библията и старогръцкия език и се занимава професионално с преводи.

Ето моите съображения да поставя под сериозно съмнение казаното от п-р Кешишян:

  1. НИТО ЕДИН сериозен изследовател или речник не посочва като ЕДИНСТВЕНО (или основно) значение на старогръцката дума hades (ᾅδης) – „гроб“ (вж. приложените речници).
  2. В текста на Новия Завет (НЗ), няма НИТО ЕДИН БЕЗСПОРЕН случай на употреба на ᾅδης като гроб (вж. приложения речник BDAG).
  3. На старогръцки има поне 4 (четири) думи със значение на гроб: τάφος, μνῆμα, μνημεῖον, τύμβος. Няма никакъв смисъл от употребата на още една със същото значение. Освен ако… тя не носи някаква нова семантична разлика в сравнение с останалите три.

Каква е тази нова семантична разлика и какво всъщност ни казва Библията за ада?

Ще приведа няколко от многобройните библейски свидетелства за съществуването на ада – такъв, какъвто е той според учението на Православната църква. Смятам, че те са достатъчни да отговорят на тези въпроси.

  1. В 37-ма глава на книга Битие се разказва как братята на Йосиф го продали в робство, а след това изцапали дрехата му с кръв и я показали на баща им, за да го накарат да помисли, че Йосиф е разкъсан от диво животно (стихове 26-33). И тогава съкрушеният Яков произнесъл едни многозначителни думи. В протестантския превод на Библията (Ревизираното издание – РИ) те са преведени по следния начин: „С жалеене ще сляза при сина си в гроба“. В синодалния превод (СИ) те са: „Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята“. В еврейския текст е използвана думата sheol (שְׁאוֹל).

И тъй, преизподня (ад) или гроб има предвид тук Яков?

От думите му става ясно, че той е бил убеден как един ден ще бъде отново заедно със сина си Йосиф, по напълно реален начин. Ясно е също, че не е имал предвид как ще бъде заедно него в някакъв общ гроб, тъй като е повярвал на думите на синовете си, че брат им е изяден от див звяр (ст. 33), следователно тялото му не е било погребано. При това положение не е възможно Яков да е имал предвид, че ще бъде със сина си Йосиф в някакъв общ гроб. Няма как думата sheol да се преведе като гроб. Очевидно тя трябва да се разбира в по-широк смисъл като подземен свят, преизподня, мястото, където отиват душите на умрелите след смъртта им (вж. https://biblehub.com/hebrew/7585.htm).[3]

Интересен е начинът, по който еврейската дума sheol е предадена в гръцкия превод на 70-те (Септуагинта). На възражението, че  Септуагинта е превод (а не оригинал), ще отговоря с думите на видния наш класически филолог проф. Ал. Милев: „В случая ние не забравяме, че почти всички книги на Ветхия Завет са написани на еврейски или на арамейски език, но преводът на 70-те се е наложил твърде много и всъщност той е бил (що се отнася до Ветхия Завет) Библията на апостола Павла и на християните в продължение на векове („Богословие и класическа филология“, в сп. „Духовна култура“ 1947, кн. 8, стр. 21, подч. мое). Ако някой се интересува от въпроса за разликите между сегашния еврейски (масоретски) текст на Стария Завет и Септуагинта и защо Ранната апостолска църква е използвала именно Септуагинта, препоръчвам следните статии (на английски език): Masoretic vs Septuagint : Guns, Lies and Forgeries, The Septuagint vs. the Masoretic Text и Why Orthodox Christians Prefer the Septuagint: Part 1.

При превода на sheol в Бит. 37:35 е използвано съчетанието (конструкцията) „εἰς ᾅδου“. Това съчетание е твърде интересно. Предлогът εἰς се използва само с винителен падеж, но ᾅδου тук е в родителен падеж (от ᾅδης). Защо? Защото конструкцията „εἰς ᾅδου“ е съкратен вариант на „εἰς δόμους Ἅιδου“, „εἰς δόμον Ἅιδου“ или „εἰς οἶκον Ἅιδου“ (вж. приложените речници), което означава: „в жилищата/жилището/дома на бог Хадес“. Тоест има една изпусна дума (δόμος или οἶκος), която се подразбира. По същия начин думата „неделя“ на гръцки, която първоначално е била Κυριακή ἡμέρα, т.е. Господен ден (вж. Откр. 1:10; срв. с Дидахи, XIV, 1), днес се използва само като Κυριακή (Господен), а ἡμέρα (ден) се пропуска, понеже се подразбира.

Подобна „езическа“ употреба в Свещеното Писание не бива да ни учудва. Англоезичните адвентисти например използват думата Saturday, без да вярват, че това е денят на Сатурн, адвентистите в България използват думата „неделя“, без да вярват, че това е денят, в който не се работи, а адвентистите в Гърция използват думата Κυριακή, без да вярват, че това е Господният ден.

Битие 37:35 обаче не е единичен случай на употреба на конструкцията „εἰς ᾅδου“ в Септуагинта. Тя се среща още в Бит. 42:38; 44:29, 31; Пс. 30:18; 54:16 и на още десетки места.

Тук ще си позволя да цитирам начинателя на Реформацията в Германия Мартин Лутер, за когото адвентната „пророчица“ Елън Уайт пише с нескрито възхищение и му отделя няколко глави от своя капитален труд „Великата борба“. Ето какво казва Лутер: Theologiam veram et summam nihil aliud esse, quam gramaticam putabat“ („Истинското и висше богословие не е нищо друго освен граматика“). В същия дух са и думите на неговия сподвижник Филип Меланхтон: Non potest Scriptura intellegi theologice, nisi ante intellect sit gramatice“ („Писанието не може да се разбере богословски, ако преди това не е било разбрано граматически“). Цитатите са взети от горната статия на Ал. Милев.

Макар свещените писатели да не са вярвали, че „εἰς ᾅδου“ е „жилището на Хадес“, но за да използват точно тази конструкция, а не по-опростените „εἰς ᾅδην“ или „ἐν τῷ ᾅδῃ“ (които впрочем също се срещат много пъти в Свещеното Писание), те със сигурност са приемали основната идея, която конструкцията носи – а именно, че hades (ᾅδης) е някакво жилище, дом, обиталище (или жилища – на мъртвите), а не просто гроб. Така например Христос казва, че hades има порти (вж. Мат. 16:18), които се заключват с ключалка и ключове (вж. Откр. 1:18), а както знаем, гробовете, дори в древността, не са имали нито порти, нито ключалки[4]. При това, използвана е не думата θύρα (врата), която срещаме напр. в Йоан. 10:1, 2, 7, 9; 18:16; 20:19 и др., а πύλαι (със значение на порти).[5] Нещо повече, когато се говори за гроб (например гроба на Иисус), винаги се използва думата θύρα (врата) и никога думата πύλαι (порти) – Мат. 27:60; 28:2; Марк. 15:46; 16:3.

  1. В Пс. 17:6 (18:5) hades (ᾅδης) се свързва с мъки: ὠδῖνες ᾅδου περιεκύκλωσάν με“„адски мъки ме обкръжиха“. Какви са тези мъки? Би ли могъл псалмопевецът да говори за „мъки“ в hades, ако hades значеше чисто и просто – гроб. Очевидно не.
  2. В Пс. 138(139):8 се казва: „Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти“. Същото място в Септуагинта гласи: „ἐὰν ἀναβῶ εἰς τὸν οὐρανόν, σὺ ἐκεῖ εἶ, ἐὰν καταβῶ εἰς τὸν ᾅδην, πάρει“„ако се възкача на небето, Ти си там; ако сляза в ада, (и там Ти) присъстваш“. По какъв начин Бог „присъства“ в гроба, ако приемем, че в този стих ᾅδης се превежда с „гроб“, а не с „ад“? И по какъв начин пророк Давид може да каже, че ако слезе в гроба, Бог присъства и там? Как мъртвото му тяло може да усети Божието присъствие в гроба? От следващите стихове 9 и 10 („Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи“) става ясно, че Давид има предвид съвсем осезаемо и реално Божие присъствие. Дори в българското протестантско РИ въпросното място е преведено с „преизподня“. Освен това, между οὐρανός („небе“) и ᾅδης съществува ясен паралел, какъвто виждаме и в Мат. 11:23 и Лук. 10:15. Във всички тези стихове οὐρανός се използва в духовен смисъл, което означава, че ᾅδης също се използва в духовен смисъл и означава не „гроб“, а именно „ад, преизподня“.
  3. Историята за богатия и Лазар (Лук. 16:19-31). Макар да съществува мнението, че тази история е притча, нито Христос, Който я е разказал, нито евангелистът, който я е записал, посочват някъде, че е притча. Нещо повече, в нито една от десетките притчи, които Христос разказва, Той не споменава лично име. А беднякът тук е наречен с името си – Лазар. Освен това, в историята се появява като реално действащо лице историческа личност – Авраам, бащата на еврейския народ. Съмнително е Христос да използва Авраам като герой в някаква измислена история, че и да му приписва думи, каквито Авраам никога не е казвал или не би казал (вж. стихове 25-31). Така че едва ли тази история е притча. Но дори и притча да е – нима това променя смисъла на казаното от Христос? Христовите притчи не са измислица, не са някакво християнско „фентъзи“. Напротив, те са толкова реални, живи, почерпени от живота, че независимо дали са се случили в действителност или не, човек никога не би се усъмнил, че те биха могли да се случат. Можем ли изобщо да допуснем, че Христос би си послужил с измислица, т.е. с нещо нереално, описвайки състоянието на богатия в ада след смъртта му? Този, Който знае всичко (вж. Йоан. 21:17), нима не е знаел, че с това ще въведе милиони вярващи в заблуда относно задгробната участ на мъртвите – и то съвсем съзнателно? Не, Христос не би постъпил така! Който твърди обратното, просто не познава Христовия характер и нанася клевета на Господа.
  4. В своята статия „Hell, Sheol, Hades, Paradise, and the Grave“ W. Edward Bedore, д-р по теология, разглежда библейската употреба на sheol и доколко тази дума може да се преведе като „гроб“. Той посочва, че sheol се среща в Библията 65 пъти; от тях в английските библии[6] 31 пъти е преведена като „grave“ (гроб), също 31 пъти – като „hell“ (ад) и 3 пъти – като „pit“ (ров, яма).[7]

Същият автор прави и едно интересно сравнение между начина, по който се използват в Стария Завет sheol и queber – еврейската дума, която обикновено се употребява със значение на „гроб“. От сравнението се вижда, че в употребата на двете думи има съществени разлики, които ясно показват, че те не са едно и също нещо:

1) sheol никога не се използва в множествено число, докато 29 пъти queber се използва в множествено число;

2) никога не се споменава, че тялото на човека отива в sheol, но 37 пъти се споменава, че тялото на човека отива в queber;

3) никога не се споменава, че sheol се намира в/на земята, но 32 пъти се споменава, че queber се намира в/на земята;

4) никога не се говори за sheol на отделен човек (както ние казваме – гробът на еди-кого си, б.м.), но 5 пъти се говори за queber на отделен човек;

5) никога не се казва, че човек поставя/полага някого в sheol, но 33 пъти се казва, че хора поставят/полагат някого в queber;

6) никога не се казва, че човек е изкопал или приготвил sheol, но 6 пъти се казва, че човек е изкопал или е приготвил queber;

7) никога не се казва, че човек е докосвал sheol, но 5 пъти се споменава, че човек докосва или може да докосне queber;

8) никога не се казва, че човек може да притежава sheol, но 7 пъти се споменава, че човек може да притежава queber.

Ето и обобщението на автора: „От разликите в употребата на sheol и queber в Писанието става ясно, че те не са едно и също нещо. Гръцката дума hades в Новия Завет отговаря напълно на посочените характеристики на sheol, което показва категорично, че има същото значение, каквото и еврейската дума sheol. Hades се използва единадесет пъти (в Новия Завет), от които десет пъти е преведена като „ад“ и един път – като „гроб““.

По този въпрос може още много да се напише, но ще спра дотук. Който се интересува, може да прочете цялата статия на д-р W. Edward Bedore.

*          *          *

Нека кажа накрая и няколко думи за рая. Цитирам думите на п-р Кешишян от видеото: „В момента няма ад, няма и рай, драги приятели“.

Ако в момента няма рай, то интересно как п-р Кешишян би обяснил следните библейски места:

  1. Думите на Иисус Христос в Лук. 23:43: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (ἀμὴν λέγω σοι, σήμερον μετ᾿ ἐμοῦ ἔσῃ ἐν τῷ παραδείσῳ). Да, зная, че адвентистите цитират тези думи по следния начин: „Истина ти казвам днес: ще бъдеш с Мене в рая“, удобно поставяйки препинателния знак след „днес“. Само че удрят на камък. Защо? В Евангелията много често виждаме Иисус да си служи с утвърдителната формула „истина ти казвам“, която евангелистите предават в различни варианти:

„ἀμὴν λέγω σοι“ („истина ти казвам“) – в Мат. 5:26; 26:34; Марк. 14:30;

„ἀμὴν γὰρ λέγω ὑμῖν“ („защото истина ви казвам“) – Мат. 5:18; 10:23; 13:17; 17:20;

„ἀμὴν λέγω ὑμῖν“ („истина ви казвам“) – Мат. 6:2, 5, 16; 8:10; 10:15, 42; 11:11; 16:28; 18:3, 13, 18, 19; 19:23, 28; 21:21, 31; 23:36; 24:2, 34, 47; 25:12, 40, 45; 26:13, 21; Марк. 3:28; 6:11; 8:12; 9:1, 41; 10:15, 29; 11:23; 12:43; 13:30; 14:9, 18, 25; Лук. 4:24; 12:37; 18:17, 29; 21:32;

„ἀμὴν ἀμὴν λέγω σοι“ („истина, истина ти казвам“) – Йоан. 3:3, 5, 11; 13:38; 21:18; и

„ἀμὴν ἀμὴν λέγω ὑμῖν“ („истина, истина ви казвам“) – Йоан. 1:52; 5:19, 24, 25; 6:26, 32, 47, 53; 8:34, 51, 58; 10:1, 7; 12:24; 13:16, 20, 21; 14:12; 16:20, 23.

В нито един, повтарям – в НИТО ЕДИН от тези десетки случаи обаче, както и на друго място в НЗ, тази формула (в който и да е от вариантите) не е придружена от думата σήμερον („днес“), както е в Лук. 23:43. Нарочно си направих труда да извадя всички тези библейски посочки, за да може всеки сам да провери истинността на думите ми. Какво по-ясно доказателство от това, че думата „днес“ не е част от формулата, а от последващото я твърдение и че в такъв случай препинателният знак би следвало да е преди, а не след нея?

  1. Думите на ап. Павел във 2 Кор. 12:2-4: „Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години… беше грабнат и отнесен в рая“. Как така ап. Павел е бил грабнат и отведен в рая, след като „в момента няма… рай“?
  2. Думите на Иисус от Откр. 2:7: „на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай“. „Дървото на живота“ е (ἐστιν) „посред Божия рай“. Използваното време е сегашно, а не бъдеще. Следователно „дървото на живота“ и раят съществуват и сега, в този момент, а не в някакво неопределено бъдеще.

 

Искрено се  надявам горното кратко изложение да принесе полза поне на една душа, която честно и смело търси истината и Истината.

 

Речници:

A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature, 3rd ed. (BDAG), The University of Chicago, 2000, сканирана версия на хартиеното издание (в прикачен файл)

A Greek-English lexicon of the New Testament, being Grimm’s Wilke’s Clavis Novi Testamenti, tr., rev. and enl. by Joseph Henry Thayer, corrected edition, American Book Company, 1886, сканирана версия на хартиеното издание (в прикачен файл)

Hades (Bible Dictionaries – Baker’s Evangelical Dictionary of Biblical Theology – Hades)

Lampe, G.W.H. A Patristic Greek Lexicon, Clarendon Press – Oxford, 1961, сканирана версия на хартиеното издание (в прикачен файл)

LSJ = Liddell, H.G., Scott, R., Jones, H.S., McKenzie, R. A Greek-English Lexicon, Clarendon Press – Oxford, 1996, сканирана версия на хартиеното издание (в прикачен файл)

Lust et al., A Greek-English Lexicon of the Septuagint (Revised Edition), Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart, 2003, сканирана версия на хартиеното издание (в прикачен файл)

Muraoka, T. A Greek-English Lexicon of the Septuagint, Peeters, 2009, сканирана версия на хартиеното издание (в прикачен файл)

Robinson, E. Greek and English Lexicon of the New Testament, Boston, 1836, сканирана версия на хартиеното издание (в прикачен файл)

Sheol (Strong’s Concordance): underworld (place to which people descend at death), вж. и другите речници там

Tuggy, Afred E. Lexicón griego español del Nuevo Testamento, Editorial Mundo Hispano, сканирана версия на хартиеното издание (в прикачен файл)

Вейсман, А.Д. Древнегреческо-русский словарь, електронна версия (в прикачен файл)

Дворецкий, И.Х. Древнегреческо-русский словарь, електронна версия (в прикачен файл)

Автор: Aлексий Библиофил

Бележки:

[1] По този въпрос между самите адвентисти, с които съм разговарял, няма едно мнение: едни от тях казват, че мъртвите пребивават в несъзнателно състояние, подобно на сън, а други – че те изобщо престават да съществуват, изчезват, отиват в небитието(!). При един по-внимателен прочит на съответните текстове от „Адвентистите от седмия ден вярват…“ се забелязва, че подобно несъответствие и объркване е залегнало в самото учение на Адвентната църква. Тези несъответствия в официалния катехизис на ЦАСД са твърде интересни и заслужават да бъдат разгледани в отделна статия.

[2] Адвентистите от седмия ден вярват…, стр. 403. Същото в Интернет на адрес: https://www.adventisimo.com/wp-content/uploads/2020/09/26-Death-and-Resurrection.pdf (стр. 6).

[3] Както споменах по-горе в бел. 1, в официалното учение на Адвентната църква за задгробното състояние на мъртвите съществуват твърде много вътрешни несъответствия. Така например прави впечатление, че в техния катехизис sheol и hades са описани като „жилището на мъртвите“ и „мястото, където мъртвите отиват“ след смъртта си (Адвентистите от седмия ден вярват…, стр. 403), но с уговорката, че това „жилище“ и „място“ на мъртвите е гробът (пак там). Тук обаче е налице вътрешно противоречие. Няма как „гробът“, дори в събирателния смисъл на думата, да е „жилищеТО на мъртвите“ (едно „жилище“) и „мястоТО, където мъртвите отиват“ (едно и също „място“), защото далеч не за всички мъртви може да се каже, че са отишли в „гроба“. Много хора са умрели, но телата им никога не са били намерени и погребани – удавени, изгорени, безследно изчезнали и т.н. (вж. напр. горната история с Яков и Йосиф). Може ли за един удавник на дъното на морето да се каже, че е отишъл в „гроба“? Или за някой, чието тяло е изгорено без остатък? Или за един безследно изчезнал? Нима хилядите християнски мъченици, хвърлени за храна на лъвовете по римските арени, са отишли в „гроба“? Ето как самите адвентисти, явно без го да осъзнават, потвърждават православното разбиране за sheol/hades.

[4] Думите на Христос, че sheol/hades има порти, които се заключват с ключалки и ключове, отразяват една духовна истина, а именно, че sheol/hades е тъмно, мрачно място (т.е. лишено от светлината на Божието лице), тъмница (срв. 1 Петр. 3:19). В тази тъмница до Христовото Възкресение били държани в плен (от дявола) както душите на починалите праведни, така и душите на починалите грешници. След Своята изкупителна смърт на Кръста Христос слиза в ада, счупва ключалките му и извежда оттам душите на починалите праведници (вж. св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра III, 29). Тази истина е предадена по един прекрасен начин в ирмоса на 6-та песен от пасхалния канон: „Снизше́л еси́ в преиспо́дняя земли́, и сокруши́л еси́ вереи́ ве́чныя, содержа́щия свя́занныя, Христе́, и тридне́вен, я́ко от ки́та Ио́на, воскре́сл еси́ от гро́ба“ („Ти слезе в най-долните места на земята (= преизподнята), Христе, и счупи заключалките (букв. „мандалата“), които в продължение на векове държаха в плен окованите, и на третия ден възкръсна от гроба, както Йона (излезе) от кита“), както и в пасхалното слово на св. Йоан Златоуст: „Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Предсказвайки това преди столетия, пророк Исаия пише: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си“ (Ис. 14:9, по 70-те). Вж. също Пс. 15(16):10; Деян. 2:27; Ос. 13:14; 1 Koр. 15:55; Пс. 67:19; Еф. 4:8-10.

[5] Прави впечатление също употребата на множествено число в думите на Христос в Мат. 16:18, т.е. става дума за няколко (много) порти, а не само за една. Срв. с Мат. 7:13, 14; Лук. 7:12; Йоан. 5:2; Деян. 3:10; 12:10; Евр. 13:12, където πύλη е в единствено число. Срв. с Деян. 9:24, където πύλη е в мн. ч.

[6] Авторът не уточнява кой или кои преводи визира, като се има предвид, че различните англоезични версии предават понякога по различен начин думата sheol. Вж. напр. сравнение между преводите на Бит. 37:35.

[7] Необходимо е да се уточни, че горните изчисления не предават нито мнението на д-р W. Edward Bedore, нито на пишещия тези редове за това как трябва да се преведе думата sheol, а просто отразяват един факт – как тя е преведена в съществуващите английски библии. Но дори и тези данни опровергават твърдението на адвентистите, че „в Писанието sheol най-често означава гроб“ (Адвентистите от седмия ден вярват…, стр. 403).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: