Библията произлиза от Църквата, a не обратното

Публикуваме още едно писмо на нашия приятел-богослов до неговия познат-адвентист:

Здравей, драги приятелю М.!

Надявам се да се добре и да се радваш на Божиите милости в живота си.

От няколко дена се канех да ти пиша, но все не намирах време.

…

Понеже може би не ме разбра за sola Scriptura, ще те помоля да прочетеш ето тази статия по въпроса, която преведох преди време: „Християнско ли е да приемаме САМО това, което пише в Библията?“ (https://zadrugata.com/2016/10/07/%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0/).

Ще се опитам отново да обясня нещата така, че да ме разбереш. И двамата приемаме Библията за боговдъхновено слово Божие. Но и двамата чудесно знаем, че има хиляди тълкувания на същата тази Библия, които често доста се различават (и разминават) помежду си. Различията понякога се отнасят дори до един-единствен стих (като например къде трябва да се сложи препинателният знак в Лук. 23:43 и какво означават думите на Иисус в Мат. 12:8). Тълкувания, понякога написани от видни богослови, професори по теология, вещи в езиците на оригинала и т.н. Предполагам, че ако прочетеш библейския коментар на Мартин Лутер, ще има много неща, с които няма да си съгласен (въпреки нескритото възхищение, с което пише за него Е. Уайт във „Великата борба“). Как тогава можем да сме сигурни кое тълкувание е вярно? Кой е критерият за достоверност на библейските тълкувания? На практика виждаме, че (почти) всяка деноминация тълкува Библията според своите разбирания, т.е. съобразява Библията със своите доктрини, а не обратното – да гради доктрините от Библията. Това е, което виждаме да става и никой не може да го отрече. И все пак, трябва да има ЕДНА обективна истина, обща и задължителна за ВСИЧКИ. Коя е тя? Тази истина е Църквата, драги приятелю (и тук умишлено пиша „църква“ с главна буква) – тази, която е „стълб и крепило на истината“; тази, над която „портите на ада няма да надделеят“; тази, която е „чиста девица“, сгодена за своя Господ (а Той, както знаем, се гнуси от скверното); тази, която е Негово тяло, а Той – неин глава. Следователно я напътства и направлява в решенията ѝ чрез Своя Свети Дух, Който е изпратил да пребивава в нея. Виждаш, че въпросът за Библията е тясно свързан с въпроса за Църквата (еклезиологията). Какво е Църквата? Коя е Църквата? Защото навсякъде в Библията се говори за една Църква, за една организация, членовете на която имат общение помежду си, споделят едно учение, една Господня трапеза, едни практики и т.н. Затова няма проблем един християнин, да речем, от Йерусалим или Антиохия, да отиде в Коринт, Солун, Рим или където и да е другаде, където има християнски църкви (навсякъде, където в Новия завет се говори за „църкви“, се има предвид местни християнски общини, които се различават само географски, но не и доктринално) и да бъде посрещнат от тамошните християни като „брат“, като „свой“, а и той самият да се почувства като у дома си в една такава църква, пък била тя и на другия край на света.

Ето защо казах и пак ще кажа, че не Църквата произлиза от Библията (затова не мога да разбера термина „библейска църква“), а Библията е продукт на Църквата и Църквата е тази, която единствена може да даде вярно и точно тълкувание на Библията. Тя именно гарантира за верността или не на дадено библейско тълкувание. Всъщност аз не бих противопоставял Църква и Библия, защото те са неразривно свързани – истинската Църква гарантира за истинската Библия и истинската Библия гарантира за истинската Църква. Както в Библията има божествен и човешки елемент (който не може да се отрече при внимателно сравнение на библейските книги), така и в Църквата има божествен и човешки елемент. И както вярваме в Библията безусловно, така вярваме и в Църквата безусловно. Пак ще кажа, че ако днес сме сигурни, че държим в ръцете си истинското и автентично Божие слово, то това в най-голяма степен дължим на Църквата – и то, забележи! – Църквата от IV век! Тогава именно се формира библейският канон. Ако се съмняваме в авторитета на Църквата от IV век, няма как да сме сигурни за целостта и автентичността на тази Библия, която имаме днес. Помисли над тези мои думи! Помисли и над друго: каква стойност може да има доктрина, която не е била позната на Църквата в продължение на повече от 19 века (говоря за доктрината за „изследователския съд“ или за това, че Иисус Христос някога в небесата е бил архангел Михаил)? Надявам се да разбираш какво говоря.

Написах горното с най-искрени чувства, без омраза и човешка гордост (както мисля) и без желание да нападам или да се заяждам. Бездруго нямам повод за гордост по човешки. Ако с нещо мога да се похваля, то е, че преди 30 години Бог се смили над моето окаянство и ме просвети със Своята чудна светлина. Оттогава Му благодаря и се чувствам задължен да споделям и с други това, на което смятам, че Бог ме е научил през тези години.

Бъди здрав и се моли за мен, както и аз се моля! Поздрави на семейството!

А. Библиофил