Двама светогорски игумени за ситуацията с коронавируса

Филотейски игумен Никодим

Всички свети мъченици на Църквата предпочели вярата, не искали да загубят вярата си в Христос, за да не загубят вечния живот. Днес за съжаление под предлога на санитарните мерки и естествено на тази болест, която изобщо не поставяме под съмнение, очевидно сме на път да загубим нашата ориентация ние, християните, да загубим нашата вяра и да започнем да разглеждаме всичко изцяло с логиката (рациото). „Да стоим добре“. Защото така рискуваме да станем протестанти и това става, когато в духовния ни живот настъпи секуларизацията. И св. 40 мъченици биха могли с логиката да кажат: „Нека коленичим сега, нека  покажем, че сме съгласни (да принесем жертва на идолите)“ и да останат тайно християни, но те не искали да загубят любовта Христова. Днес в името на болестта спряхме (на едно място) – реално вярата бива подложена на гонение от много страни – и  се затворихме в нашата черупка и докато би трябвало да се отнесем по-духовно, с повече молитва, да използваме средствата на Църквата, за съжаление ни завладя страхът, който медиите по цялата земя всяват по много умел начин. Ние обаче като православни християни и особено като монаси трябва да останем верни, защото, да, съществува страхът от смъртта, но ние, монасите, затова сме облечени в черно, да помним смъртта всекидневно, а и Господар на живота и смъртта е Христос. Ще вземем необходимите мерки, но не трябва да забравяме нашата вяра и само Христос може да ни спаси и да ни изцели.

Страхът, който се сее отвсякъде, знаем, че е демоничен, не е нещо, което е свързано със Самия Христос, с вярата ни. Нашият дядо и духовник – преподобният старец Йосиф казваше: „Преследвам смъртта всекидневно и колкото повече я преследвам, тя се отдалечава“. Естествено, отнасяйки се с много вяра и копнеж по Христос. Да не забравяме копнежа по Христос, любовта към Христос, Бог може да допусне да се разболеем, може и да загубим живота си. И аз лично, който ви говоря това, не го говоря, бидейки пример за монашество, а смирено го излагам, за да внимаваме, защото „времената са лукави“. Вижда се от различни неща, които чуваме и виждаме, че цялото състояние върви към последните събития (есхатона) и това, което са предсказали светите отци. Сега не е време да ги анализираме, просто бих искал да насоча вниманието на всички нас, да живеем духовно и да изповядаме нашата вяра, когато се наложи.

***

Ксиропотамски игумен Йосиф

Тайната на беззаконието, за която говори ап. Павел, в наши дни се осъществява по един нов и глобален начин. Има на прицел Христовата Църква, както винаги, прицелва се във вярващите, но и във вярата. Злият дявол сякаш е получил власт от отстъплението на християните, води голяма война срещу едната и единствена истинска Христова Църква. Опитва се да отмени отмени Божията благодат, която извира от тайната на Разпването на нашия Господ Иисус Христос, чрез ереси, разколи, предателства на пастири, но и лишаване от пречистите небесни Тайни на християните, които се подвизават с постоянна изповед и св. Причастие, с молитва и покаяние, с търсене на живото Божие слово. Врагът полага усилия сега дори да ги изтреби телесно, за да спре да звучи Христовото име и надеждата за спасение и за Неговото Царство по цялата земя, особено в православните християнски страни и в нашата родина православна Гърция. Иска да отмени тяхната непрестанна молитва, постоянното покаяние, носенето на личния кръст и следването на Христовия Кръст.

Всички чувстваме войната, която води, зенита на неговата война в нашия вътрешен духовен живот. С други думи това, което обикновено наричам духовен коронавирус. Духовните отци сред нас го виждаме в живота на нашите духовни чеда. Страстите, и особено плътските, ги борят особено силно. Преживяваме есхатологични състояния, изкуствени болести, неоснователен страх, лъжи, голяма скръб, която се излива в нашите души с цел да станем маловерни, да загубим надеждата в силата на Кръста. Голямата скръб, „каквато не е била открай свят досега“ (Мат. 24:21), както пише в св. Откровение (Вж. Откр. 7:14), изглежда, че започва. Нека се държим здраво за Христовия Кръст, за св. Тайнства, за епитрахила на благочестиви духовници и свещеници, които с помощта на  духовното чувство  можем да различим.

Господ е близо, „и той излезе като победител, за да победи“ (Откр. 6:2) Неговото знамение, Кръстът, ще се яви накрая на небето и „тогава ще се разплачат всички земни племена“ (Мат. 24:30) Дойди, Господи, и ни избави от вечната гибел и ни постави в Твоето вечно Царство! Амин.

превод: Константин Константинов