Пандемия във времена на отстъпление. Проблемът и неговото духовно измерение

Автор: архим. Атанасий, проигумен на Великия Метеор (Преображенския манастир)

Пандемията Ковид-19 има рушителни и катастрофални последици за живота на хората. Трагична последица от смъртоносния вирус (SARS-CoV-2) е загубата на стотици хиляди хора в целия свят и в нашата родина. За съжаление оплакахме и оплакваме още жертви въпреки свръхчовешките усилия – и жертвената дякония на лекарите и медицинските лица.

Социалното дистанциране, изолацията, объркването, всяването на страх, стресът, тревогата, несигурността, паниката доминират във всекидневието на хората.

Много наши съграждани са изправени пред безработица поради икономическите последствия от ограничителните мерки и много фирми изпитват тежките последици и са пред закриване.

Различни социални проблеми се предизвикват от огромния психологическия натиск, водейки до депресия, склонност към самоубийство, бум на насилието и престъпността.

На политическо равнище преживяваме свиване на свободите и на правата на гражданите, нарушаването и потъпкването на Конституцията, централизъм при вземането на решения, деградиране на парламентарната дейност, неща, които представляват заплаха за демокрацията.

Върховна проява на централизма, автархизма и налагането на несвободни избори на гражданите е и налагането на задължителна ваксинация, което толкова много  раздели гражданите, причини голямо огромно объркване и разногласие, неприемлива дискриминация и блокада.

Трагични бяха последиците и в църковния живот на вярващите поради невижданото налагане на забрана за богослужение и неприемливата, вманиачена и яростна атака срещу св. Причастие, атакувайки директно и очевидно божеството на Богочовека, нашия Господ Иисус Христос.

Всички тези явления естествено трябва да ги разглеждаме и през тяхното духовно измерение, да ги тълкуваме и да подхождаме към тях съобразно Божия закон и воля. За един православен християнин е даденост, че нашият Господ Иисус Христос е абсолютният Господ-ар на света и на историята. Нищо не може да стане в тварната действителност, ако не е в плана и волята на светия троичен Бог, независимо дали Божията воля по благоволение или Божията воля по допущение заради нашите грехове.

Пандемията като възпитателна намеса (епитимия – наказание)

Много пъти в историята имаме възпитателната намеса на Божията воля,  наказания и епитимии от Бога, Който допуска различни беди (пандемии, войни, глад, земетресения и т. н.), за да доведе човека до покаяние и завръщане от неверието и отстъплението.

„Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот“ (Йерем. 2:19)

Тук сме длъжни да реабилитираме истината и да заявим без заобикалки, че това, което прекалено се подчертава от политически и дори църковни лица – „здравето над всичко“ е опасна заблуда, върху която се крепи целият съвременен наратив на атеистичната агапология и фалшиво човеколюбие. Не, телесното здраве не е над всичко. Не е най-първото благо. Над всичко е освещението на целия човек и неговото благодатно обожение. Над всичко е неговото съединение с най-Висшето Благо, т.е. с Троичния Бог и то на каквато и да е цена; дори и на най-„високата“ цена – телесното здраве.

Защото може да имаме телесно здраве и да сме в Църквата, но с нашия живот реално да сме извън Църквата, след като живеем в отстъпление, а не в покаяние.

Това, което става в наши дни, не е нещо друго, освен белезите на нашето съвременно отстъпление. То е издънка на беззаконието и на греха, който действа и изобилства в нашата епоха и ни изправя пред невиждана и многоаспектна криза и особено болезнена реалност. Една реалност, пълна с дилеми и безизходици, с объркване и разногласие, съмнение и маловерие, съпроводени от грях, падение, обезценяване на всичко и покварата на лично и колективно равнище. Св. Василий Велики ни казва характерно: „Затова (се случват) болестите в градовете и народите, сушата и безплодиeто на земята и още по-сурови случаи в живота на всеки, които спират увеличаването на злото. Така че всички тези злини, които се допускат от Бога, засягат причината за създаването на истинските злини. . . Бог разрушава злото и злото не идва от Бога[i].

За да можем да разберем да изтълкуваме правилно тези големи изкушения и изпитания, които Бог допуска, трябва да потърсим и да се фокусираме върху „увеличаването на злото“ и причината за духовните злини, които и носят тежките беди, които живеем.

Затова човек не трябва да се самоуспокоява, а да се безпокои сериозно не толкова за духа на разруха и упадък на нашата епоха, колкото за налагането и узаконяването на този дух като нещо естествено и следователно нещо, което си струва да се извърши. Разбира се, грехът винаги е съществувал. Днес обаче получава официална форма и институционален характер. Не се извършва скришно, не се смята за падение, а за хвалба и чест! Така имаме преминаването от беззаконието към отстъплението.

Отстъплението като явление, предшестващо Антихриста

Тук смятаме за необходимо да се спрем за кратко на въпроса с отстъплението, как то се разграничава от беззаконието и неговото есхатологично измерение, като предшестващо състояние на Антихриста.

Във Второто Посланието към Солуняни ап. Павел говори за отстъплението като белег за идването на последните времена, като предшестващ белег на Антихриста. Апостолът се обръща към солуняни и ги уверява, че няма да настъпи свършекът на света „докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, “ (2 Сол. 2:3) и допълва „тайната на беззаконието вече действува“ (2 Сол. 2:7).

Във времето предшества беззаконието, което действа и се простира по един все още таен начин („тайна на беззаконието), така че да не е напълно видимо. В периода на беззаконието дяволът действа прикрито. В периода на отстъплението, което идва след беззаконието, дяволът вече действа открито. Отстъплението ще бъде откриване на съществуващото беззаконие, то ще е възпълването, пълнотата на беззаконието.

Св. Игнатий Брянчанинов отбелязва:

„Антихристът ще дойде в свое време; във времето, което му е определено. Ще предшества общо отстъпление. По-голяма част от хората ще изоставят християнската вяра. Отстъплението ще е предшестващ стадий. Ще подготви света да приеме Антихриста. Антихристът ще отговаря напълно на общата нравствена и духовна насока на хората по негово време“.

Откриването на беззаконието, тоест отстъплението, в наши дни наистина е  характерно. „Беззаконието, наистина, не се крие, а се рекламира. На равнището на  етиката беззаконието се е превърнало в преносен и буквален смисъл в закон. Всеки бива увещаван да прави каквото желае без прегради, вини и задръжки. . . На юридическо равнище узаконяването на абортите, на порнографията и на хомосексуализма, както и насърчаването на евтаназията, са характерни примери за тази тенденция. Говорим за преминаване на границите не просто на християнската етика, а и въобще на етиката на съвестта, на етиката с основа общото чувство за доброто и справедливото“[ii]. Ние преместихме тези граници и затова именно имаме и ще имаме страшни последици, аналогични на това, което преживяваме днес.

За съжаление стигнахме дотам добродетелта да се осмива като ретроградна, докато грехът бива възхвален; етиката бива стъпквана като анахронична, докато порочността се изтъква и налага като прогрес; честността се отхвърля като неефикасна, докато беззаконните дела се смятат за нещо едва ли не общоприето. Стигнахме дотам неестественото да се смята за естествено и престъпното за законно; признаването на естественото и традиционното да се смята за расизъм.

Най-характерен пример от всички е институционалното признаване и установяване на хомосексуализма като онтологично и естествено състояние на човешкия род и постоянното му изтъкване като естествен начин на живот и паралелното осигуряване на так нар. права на ЛГБТ+. Това пълно нравствено падение с връх хомосексуализма, грубият евдемонизъм, безмерният материализъм, култът към плътта имат силно есхатологичен характер и ни препращат към  изродения живот на Содом и самоуспокоението от времето на Ной. Според нелъжовните уста на  Господ както точно станало по време на Ной, така ще стане и при Второто Христово Пришествие: „но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, – тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески“ (Мат. 24:37-39). По същия начин и при свършека на вековете ще стане както и в дните на Содом: „Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;  но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий. “ (Лука 17:28-30).

Както подчертава и св. ап. Павел „Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда“ (Рим. 1:26-27).

Св. Йоан Златоуст говори характерно за греха на хомосексуализма. „Всички страсти са безчестни, но над всички безчестно, най-безчестно е мъжеложството. . .Който и грях да отделиш, не е равен с това беззаконие, което преобръща не само вложените човешки закони, а и законите на естеството“[iii].

Св. Никодим Светогорец, в тълкуванието на Рождественския канон, запазва едно свидетелство от Рождественската нощ, което показва колко мерзък е грехът на хомосексуализма в очите на Бога. Той пише конкретно „Трето и последно чудо последвало Рождението на Христос; защото, казва един учител (бл. Йероним), че в онази нощ, в която се родил Владиката Христос, пратил първо един Ангел и умъртвил всички мъжеложци, които били в света, и след това се родил, за да не се намери тогава на земята един такъв богомерзен грях“[iv].

И бл. Йероним отбелязва есхатологичното измерение на увеличаването на хомосексуализма, предсказвайки, че „когато се умножи мъжеложството сред християнските народи, тогава приближава краят на историята“[v].

Великият догматист и светец на 20-ти век свети Юстин Попович пише пророчески  „Цялата дейност на Антихриста и на всички негови предтечи в човешкия род има една цел: да обяви всички Божии закони, всички закони на Христос за лоши, опасни, смъртоносни за човека, за човешкия род. Затова повелява да бъдат асимилирани, да бъдат заменени с други закони, с противоположно съдържание и противоположен смисъл; да  заменим Христос с Антихриста, всички Негови закони със законите на Антихриста“[vi].

За съжаление срещаме това в наши дни с последователните порочни, антицърковни, антиевангелски и безбожни закони, които се гласуват през последните години от гръцкия парламент. И всичко това почти без никаква реакция от институциите, дори и от Църквата, с изключение на отделни лица и много малко организации, тъй като съвестта е притъпена и духовната съпротива и антитела на нашия народ са огънати. Вярата му бе понизена и променена, както и неговото родолюбие. Народът се секуларизира, свикна и прие практиките на този конкретен безбожен, антихристов и антиевангелски начин на живот, който следва безгласно и безразсъдно.

Св. Юстин Попович отново отбелязва:

„Когато хората съзнателно и настоятелно не искат единия и истинен Бог и не Му служат, тогава Бог „според похотите на сърцата им“ ги предава „на извратен ум“. И така вярват в лъжите и с техния „извратен“  ум оправдават и защитават тази тяхна вяра в лъжата и живота в тази лъжа, създавайки цели философии и системи на лъжата. Сред всичко това Бог не упражнява никакво насилие върху тяхната свобода, нито им налага греха, злото, смъртта, дявола. Оставя ги само „според похотите на сърцата им“. В действителност това представлява най-страшното падение на човека: богообразният ум на човека, създаден да вярва във Вечната Истина, в Бога и да живее с Него, накрая да вярва в лъжата и да живее в нея, да я оправдава и да я смята негово вечно царство, негова истина“[vii].

Когато човекът съгрешава, се отдалечава от Бога и тогава идва дяволът, мизантропът и човекоубиецът и владее и тиранизира душата и живота му. Но Бог уважава самовластието на човека, което Той Самият му е дарил. По тази причина и всеки акт на репресия и принуждение – аналогични на това, което живеем под претекст на пандемията – не е по Бога.

В наши дни се извършва внушително едно насилствено преобръщане. Съвременният човек отхвърля своето предназначение, което е да стане бог по благодат ; изопачава и преобръща своето предназначение и търси автономизирането равнобожие, да стане бог „без Бога и преди Бога и не по Бога“[viii].

Отричането на богочовешката личност на нашия Христос (съвършен Бог и съвършен Човек) е „ново падение“, падението на „новия тип човек“, на човека на Новата Епоха (Ню Ейдж). Това е понизяването от богочовечието в обикновено човечество, преминаването в Новата Епоха или Епохата на Човека, както по друг начин се нарича, с други думи Епохата на новия себеобожествен човек! Това е доброволното подчинение на човека на състоянието на падението и неговите последици.

Екологичната катастрофа като белег за  последните времена

Падението на човека завлича и цялото творение: „защото тварите се покориха на суетата не доброволно“ (Рим. 8:20). Човекът след падението чувства смущението на неговите отношения с ближния, но и с цялото творение. Това е така, защото неговото нормално съществуване с другите се крепяло върху любящата връзка и общение, което имал с Бога, но го прекъснал с непослушанието си към Божията заповед. Последиците от падението на човека, оттук, не се ограничили само до човешкия род, а се прострели върху безсловесната природа и безсловесните животни.

Властта над тварния свят, която Бог дал на човека, определяйки го за обитател и пазител на Рая, се изопачава в престъпна намеса и експлоатация на природата – в името на развитието и на прогреса – с гибелни и необратими последици за околната следа, но и за самия човек, който от защитник става тиранин над природата. Човекоцентричният характер на неговите намеси и налагането на светско господство доведе до злоупотреба с материалните блага.

Всички тези беди, които ни поразят все по-често, не са нищо друго освен израз на стенанията на творението заради противоестествения живот на грешния човек. Бог  не праща бедите, а ги допуска  а дойдат, когато човекът със своя надут егоизъм и самохвалство премине своите граници. С други думи, Бог не е наказва, а човекът сам наказва себе си със своите избори.

Неслучайно скорошни научни изследвания, като това, което бе публикувано в Архивите на гръцката медицина 2020 г. във връзка с ролята на климатичните промени в появата и разпространението на новия коронавирус с автори  Х. В. Геладарис, Е. В . Геладарис, Е. А. Андреадис, Н. Валиану, С. П. Дуракис, показват, че появата и разпространението на смъртоносната инфекция е последица от екологичното неравновесие, на нарасналото замърсяване на атмосферата и на глобалното затопляне на планетата, в комбинация с разрушаването на естествените екосистеми, което доведе до неизбежното придвижване на животни в нови (градски) области и тяхното съприкосновение с други животни, които при естествени условия не биха срещнали. Последица от всичко това е появата на нови вируси и микроби, както и повторната поява на стари микроорганизми, за които човешкият организъм не притежава „отбрана“[ix].

Паралелно се изразява мнението, че Ковид-19 е продукт на лабораторен труд. Навярно има сериозни причини СЗО да изисква многократно по-нататъшно изследване върху вероятния произход на коронавируса от лабораторията в Ухан, Китай.

Отказ от съобразяване с антихристиянската Нова Епоха

Цялата нашата епоха се характеризира и доминира от огромен абсурдизъм,  дисбаланс, обръщане и изопачение на всичко. Всекидневно все повече се изправяме пред един оксиморон и противоречие. Поставя се под съмнение и се преобръща и самопонятното, здравият разум, обективно валидното и общприетото (това, което в наши дни се нарича политическа коректност!). Истината бива релативизирана, абсурдизмът се превръща в „здрав разум“, падението на нравите и ценностите се издига в свръхценност и обзценяването на всичко става социална  норма и проекция. Противоестественото се третира като естествено явление и открива постоянно нови пътища за преодоляването и подправянето на естественото.

Навсякъде цари рушителното съмнение, цялостното обезценяване и отхвърляне на всичко. Живеем в „Новата Епоха“ на объркването, заблудата, отстъплението и неразкаяността; една епоха на атеизъм, безбожие, сатанизъм, автономизирано равнобожие и себеобожествяване. Живеем в епохата на  удивително научно и технологично развитие, което доведе човека до обожествяване на неговия разум, на неговата наука и на неговите естествени възможности. Затова и днес „благовестят“ за „подобряване“ на човека на генетично, цифрово и механично равнище, създавайки един киборг, един „киберорганизъм“, което „ще се простре дори и върху вселената“!

Налице е преобръщането на творческата и познавателната способност, която Бог дари на човека и Който „е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела“. (Сир. 38:6) С „Новата Наука“ човекът узурпира знанието, мъдростта и славата на Бога и се самообявява за абсолютен и единствен авторитет, отричайки се от своя Творец.

Неслучайно съвременните учени, използвайки като повод коронавируса, се противопоставят на Църквата и не само не прославят Божието Име, а го хулят и го ругаят. На тези учени и на тази наука ли сме призвани да сме доверим?

От друга страна, древногръцкото мъдро слово поучава: „Всяка наука, отделена от справедливостта и останалата добродетел, става хитрост, а не мъдрост”[x].

Според нелъжовната уста на Господ „проклет e оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чисто сърце страни от Господа. . . Благословен e оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ. Изцели ме, Господи, – и изцелен ще бъда; спаси ме, – и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала“ (Йерем. 17:5,7,14).

Безмерният индивидуализъм и егоцентричността, пълното доверие към индивидуалните способности и човешките постижения, откъснати от Божията благодат, съграждат Новата Вавилонска кула (Вавилон на еврейски означава „смешение“). Показват, че духът на нашата епоха е противоположен на Божия Дух.

Слизането на Светия Дух на Петдесетница преобърнало последиците от Вавилонската кула (Вж. Бит. 11:7). Кондакът на празника ни описва това: „Когато Всевишния слезе и смеси езиците, раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство призова,затова и единогласно славим Всесветия Дух“. Петдесетница поправя самохвалството на човеците, които се опитали да издигнат Вавилонската кула. И съвременният плътски човек отхвърля Божия Дух и се опитва чрез безсрамния и унищожителен икуменизъм и всерелигия, глобализацията и хомогенизация да установи един нов Вавилон.

Този нов Вавилон, „Новата Епоха“, съществува и работи срещу Богочовека Господ Иисус Христос и Неговото сотириологично дело. Отрича и се бори срещу откритата истина на Евангелието. Маргинализира и отхвърля Богочовека Господ Иисус Христос, Света Богородица, светците и всички, които се борят да постигнат своето освещение, обожение, тоест тялото на Църквата, на Христос.

“А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света” (1 Йоан 4:3).

Наблюдаваме формирането на една глобална действителност, която не е по Бога. Ползвайки като лост пандемията и имайки за „афиш“ налагането на задължителна ваксинация, се укрепва и установява една глобална централизирана система на власт и контрол. Тези, които отказват да се присъединят и да обслужат тази система, биват заплашвани с многоаспектна социална и икономическа блокада.

Тази централизирана система за контрол и власт при това от десетилетия подкопава основите на гръцкото общество. Показателен е случаят с организираната кампания сред населението да изостави селските райони и да се установи масово в градски области и големите градове. Това изоставяне доведе до разрушаването на домашната икономика, упадъка на селскостопанското и животинското производство и откъсването на хората от тяхната земя (Характерни примери са субсидиите за изкореняването на маслиновите дървета и лозови насаждения и засаждането на акации, спирането на отглеждането на пшеница, памук и др. и „засаждането“ в полетата на големи фотоволтаични паркове, както и субсидиите за незаета угар (тоест земята се оставя да почива като по механичен начин се премахват плевелите и не се наторява нито с изкуствен, нито с оборски тор – бел. прев.). Целта, разбира се, не е по-различна от нарастващото съкратяване на възможността за производствена и икономическа независимост на хората и тяхното постоянна зависимост от политиците и от заплати и от социални помощи.  Пророчески свети Паисий увещава: „Затова, ако човек се погрижи отсега да живее просто, с малко, ще може да живее през онези години. Да има една нивичка, за да може да отглежда малко жито, картофи. Да сложи малко маслинови дървета, и тогава с една животно, с една козичка, малко кокошки ще може да посрещне нуждите на семейството си“[xi].

Ситуацията става все по-опасна за свободите на гражданите. Ограничаването поради пандемията и аналогичните ограничителни мерки за контрол са претекстът и едновременно и свързващото звено на всички сили, които работят за хомогенизацията на хората и народите, тяхното обезсилване, репресиране и контролиране. Те са катализаторът за тяхното привеждане и асимилация в „системата“. Това е лостът за подкопаването на техните свободи, преследването на техните дейности, за криминализирането на тяхното мислене и тяхното окончателно манипулиране и поробване.

Кой би могъл да постави под съмнение най-очевидното: случаят с пандемията, която удари нашата планета, е на първо място духовен въпрос. И всички нейни трагични последици, които терзаят не само пресвятата ни Църква, но и обичната ни родина, Гърция, сред тях ваксината-символ за всемогъществото на съвременния човек – и настояването на политическата, икономическа и журналистическа мрежа на Новия световен ред върху задължителната ваксинация ясно представляват  предшестващо състояние на Антихриста със силно изразена връзка с последните времена. Бихме казали, че това е един период на усилването на действието, приемането и влиянието на сатаната, който се противи на Божието дело и на вярващите. При това не може системата, която ражда проблема, да дава едновременно и неговото решение. Не може последицата от отстъплението (която е пандемията) да се преодолява с един, също така, продукт на отстъплението, който е себеобожествената наука и изтъкването на задължителната ваксинация като панацея.

Тук трябва да изясним, че толкова вманиачено насърчаваната и налагана ваксина  във всеки случай и според съвременни благодатни отци не е печатът на Антихриста, който ще се появи във времето, когато ще царува Антихристът, като историческа личност. С печата, според светците на Църквата, не съществува възможност за покаяние и връщане, тъй като се отменя „печатът на дара на Светия Дух“ и човекът се осъжда на ада.

Недоверието и подозрителността, с които ваксината се посреща от голям процент граждани (и особено от вярващите) показва нещо важно. Показва, че усетът на нашия народ не се доверява на тази глобална антихристова система и нейните местни агенти. Показва желанието на много хора да противодействат срещу принуждението и да откажат да отстъпят, да се подчинят и да се затворят в един режим на страх, заплахи, робство и контрол, който иска хората да са поробени, потиснати, уплашени, ужасени, несигурни, контролирани, манипулирани и насочвани; да бъдат  безволева маса, „ замаяното стадо“ на Новата Епоха, държани  от сатаната и стационирани  в „глобалната кошара“ на нейното господство.

„Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й“ (Откр. 18:4).

Божието слово ни зове да се възпротивим на демоничния дух на „ноетичния Вавилон“, тоест на съвременното отстъпление.

„Недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия“ (Рим. 12:2), подчертава св. ап. Павел.

Затова отказваме да се съобразим с антихристовите и безбожни повели на демонократичната Нова Епоха.

Отказваме изнапред влизането ни в централизираната, тоталитарна, гибелна, безбожна и антихристова система.

Отказваме принципно каквото и да е ограничаване и вкарване в един безизходен, необратим и смъртоносен духовен път, от който няма да имаме силата и възможността да излезем.

„Необходимо е да воюваме сега с царството на тъмнината, което приближава, доколкото възможността за противодействие още не ни е отнета“[xii].

Нужда от покаяние

Естествено нашата цел в никакъв случай не е да разделим хората или да се правим на „пророци“, а да помогнем да се развие благото безпокойство и духът на вярата.

Отстъплението, отдалечаването ни от Бога и неразкаяността ни са причината и за сегашните и за идващите беди и проблеми. Абсолютна и непосредствена нужда е да премислим дълбоко и да признаем смирено всеки един нашите грехове и греховност, да приемем и да поемем всеки един своята отговорност, без да смятаме винаги другите отговорни за всичко.

Днес, повече от всяка друга епоха, проповедта за покаянието е актуална и напълно необходима. Направи ни впечатление и ни насъкрби фактът, че св. Синод в нито едно от окръжните писма не спомена покаянието и не призова клира и народа към покаяние, пост, бдение и литийни шествия. За съжаление управата на Църквата (св. Синод в непълен състав, а не в пълен състав) решавайки нерешимото относно всичко през периода на пандемията (забрана на богослужението, затваряне на свещените храмове, смяна на часа на пасхалното богослужение, ваксина и т.н.), избра послушанието към държавата (политиокрация). Затова и вярващите не носят напълно отговорност, след като проявиха послушание към управата на Църквата. Но всички носим и лична отговорност за липсата на духовни критерии (различаване на духовете), на духовно бодърстване, молитва, покаяние, надежда и изповедание. Вместо това всички се оставихме на вихъра на една безмилостна платена информация-дезинформация.

Онтологичното, спасително и радикалното покаяние именно ще привлече благодатта, милиосърдието и милостта на Бога. Нашето екзистенциално, решително, практическо, искрено и болезнено покаяние е това, което може да предотврати, да обърне и да отблъсне във времето и настоящите и идващите беди.

Христос и само Той е Този, Който, ако види покаянието ни, може да спре   трагичното ни претъркулване. Това го потвърждават библейските текстове и множество случаи от живота на Църквата.

Още в Стария Завет имаме много случаи, където израилтяните били призвани и от Самия Бог, но и чрез светите Негови пророци и праведници към покаяние. Много  са и случаите, в които Бог отменил наказанието за многото грехове на Своя народ въпреки решението за това, защото хората показали искрено и дейно – със сълзи – покаяние и Той се смилил над тях. Класически пример и образец за всички нас е мощното и решително покаяние на ниневитяните, което принудило Самия Бог да се „разкае“ и да прояви милост и човеколюбие, предотвратявайки бедите, които били определени и предвъзвестени от пророк Йона за тях.

Великият светец на нашето време, свети Паисий Светогорец, подчертава силно  спешната нужда в наши дни от покаяние: „Днес, ако хората бяха поучавани на покаяние, едничко то можеше да помогне. . . ако имаше покаяние, нещата щяха да са се оправили. Бури, бури преминаваме! Бог да ни е на помощ! Да търсим покаяние за целия свят и за тези, които хладнокръвно вършат зло в Църквата и нямат намерение да се поправят, Бог да им дава покаяние и след това да ги прибира. Да помагаме, колкото можем, на хората в покаянието, за да приемем Божиите благословения. Покаяние и изповед, от това има нужда днес. Аз постоянно препоръчвам покаяние и изповед, за да загуби дяволът правата, да бъдат отсечени външните демонски въздействия“[xiii].

Ако някои ни затварят вратите за материалните, но и за духовните блага, ние с едно изповедание на вярата-свидетелство на съвестта, с едно „отричам се от сатаната“, имаме голямата, отворена, нежна и отеческа прегръдка на сладчайшия Господ Иисус Христос, Който ни дава всичко. И оттам нататък ще живеем и в този и в другия живот радостни и веселящи се от гледката на Неговата нетварна слава.

Бележки:

[i] Μ. Βασιλείου, Ὅτι οὐκ ἔστιν αἴτιος τῶν κακῶν ὁ Θεός, PG 31, 338D, ΕΠΕ 7, σελ.101)

[ii] Βασιλείου Ταμιωλάκη, Ἡ διδασκαλία τῶν Πατέρων τῆς Ἐκκλησίας γιά τόν Ἀντίχριστο-Συμβολή στήν Ὀρθόδοξη ἐσχατολογία, Θεσσαλονίκη 2012, σελ. 193).

[iii] Ὁμιλία Δ΄, PG60, 416-417 ).

[iv] Ἁγίου Νικοδήμου Ἁγιορείτου, Ἑρμηνεία στόν Κανόνα τῆς Γεννήσεως, Ἑορτοδρόμιο, ἐκδ. Ὀρθ. Κυψέλη, σελ. 145 ).

[v] Вж. Атанасий Митилинеос, Тълкувание върху Второзаконие, беседа 17: „Колко страшен грях, чрез който ще дойде краят на света, е мъжеложството, с други думи хомосексуализмът. Содом и Гомор са предобраз на бъдещия свят и на неговото разрушение. Бл. Йероним казва: „Когато  се увеличи мъжеложството на земята, тогава светът ще бъде разрушен и Христос ще дойде отново на земята“. И се боя, че този грях вече не знае граници. И когато казваме „мъжеложство“, нямаме предвид само мъже с мъже, а и лесбийството“. Вж. също Μαρκᾶ Ἰωάννη, Ἡ ὁμοφυλοφιλία ὡς ἄρνηση τῆς ἀνθρώπινης φύσεως, ἐκδ. «Ὀρθόδοξος Κυψέλη», Θεσσαλονίκη 2018, σελ. 49)

[vi] Ἁγίου Ἰουστίνου τοῦ Τσέλιε (Πόποβιτς), ΔογματικήὈρθόδοξη Φιλοσοφία τῆς Ἀλήθειας, ἔκδ. Ἱερά Μεγίστη Μονή Βατοπαιδίου, Ἅγιον Ὄρος 2019, σελ. 969 ).

[vii] Ἁγίου Ἰουστίνου τοῦ Τσέλιε (Πόποβιτς), ὅ.π., σελ. 978 ).

[viii] Ἁ­γί­ου Μα­ξί­μου Ὁ­μο­λο­γη­τοῦ, Πε­ρί Δι­α­φό­ρων Ἀ­πο­ρι­ῶν, Φι­λο­κα­λί­α Νη­πτι­κῶν καί Ἀ­σκη­τι­κῶν, σελ. 194 ).

[ix] Χ.Β. Γελαδάρη, Ἐ.Β. Γελαδάρη, Ἐ.Ἀ. Ἀνδρεάδη, Ν. Βαλλιάνου, Σ.Π. Ντουράκη, Ὁ ρόλος τῆς κλιματικῆς ἀλλαγῆς στήν ἐμφάνιση καί ἐξάπλωση τοῦ νέου κορωνοϊοῦ, ΑΡΧΕΙΑ ΕΛΛΗΝΙΚΗΣ ΙΑΤΡΙΚΗΣ 2020, 37(5):704-707 ).

[x] Πλάτων, Μενέξενος 246e 7–a 2 ).

[xi] Γέ­ρον­τος Πα­ϊ­σί­ου Ἁ­γι­ο­ρεί­του Λό­γοι Β΄, Πνευματική Ἀ­φύ­πνι­ση, ἐκδ. Ἱ. Ἡ­συ­χα­στη­ρί­ου «Εὐ­αγ­γε­λι­στής Ἰ­ω­άν­νης ὁ Θε­ο­λό­γος», Σου­ρω­τή Θεσ­σα­λο­νί­κης, 1999,  σελ. 187 ).

[xii] Καθηγητής καί πρωθιερέας Μ. Μολτσάνωφ, Ἐσχατολογικά, Πάτρα 1993, σελ. 50 “

[xiii] Γέ­ρον­τος Πα­ϊ­σί­ου Ἁ­γι­ο­ρεί­του Λό­γοι Β΄, Πνευματική Ἀ­φύ­πνι­ση, ἐκδ. Ἱ. Ἡ­συ­χα­στη­ρί­ου «Εὐ­αγ­γε­λι­στής Ἰ­ω­άν­νης ὁ Θε­ο­λό­γος», Σου­ρω­τή Θεσ­σα­λο­νί­κης, 1999, σελ. 350-352 ).

превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: