Къде стои любовта?

Автор: митр. Антоний Сурожки

Веднъж дойде да ме види един човек, който търсеше Бога години наред. Каза ми, плачейки:

– Отче, не мога да живея без Бога. Покажи ми Бога!

Отговорих му, че не съм в състояние да му Го покажа, но не мисля, че и той самият бе в състояние да Го намери така или иначе. Учуден ме попита: „Защо?“. И тогава му зададох един въпрос, който често задавам на тези, които идват да се съветват с мен:

– Има ли някое място от св. Писание, което говори в сърцето ти – най-скъпоценното място, което си намерил?

– Да – ми отговори – историята с блудницата в осма глава от Евангелието от Йоан.

Попитах го отново:

– Къде поставяш себе си в тази история? Чувстваш се като жената, която е осъзнала своя грях и стои пред съда на хората, със съзнание, че техният съд ще е въпрос на живот и смърт за нея? Или се отъждествяваш с Христос, Който разбира всичко и ще ѝ прости, давайки така възможност да живее отсега нататък един нов живот? Или като апостолите, очакваш и се надяваш на някакъв отговор за избавление? Сигурно си един от множеството, един от старите евреи които знаели, че те самите не са безгрешни, и затова се оттеглили първи и отказали да хвърлят камък? Или от по-младите, които в даден момент осъзнали, че и те не били безгрешни и хвърлили камъните встрани? Ти с кой се отъждествяваш в тази драматична сцена?

Той помисли за малко и след това ми отговори:

– Аз съм единственият юдеин, който нямаше да избяга без да хвърли камък по жената.

– Ето, – му казах – имаш отговор. Не можеш да видиш Бога, Който за теб е напълно непознат.

***

Помня, когато бях студент първа година. Бях в хирургичното отделение и имахме един младеж, който умираше поради огромно възпаление на крака. Бяха го оставили в отделна стая поради ужасната миризма.

Посетих го заедно с главния лекар. Младежът, на 16-17 години, се обърна към  лекарката – жената на средна възраст и ѝ каза:

– Докторке, ще умра преди свиждането. Няма да сваря да се сбогувам с майка ми и да ме целуне преди да умра. Целуни ме ти вместо нея!“ Главната лекарка направи няколко крачки назад и каза: „Не ни е позволено да целуваме пациентите“ и излезе от стаята.

Аз го доближих и казах: „Не съм майка ти, но мога да бъда твой брат“ и го целунах. Сбогувах се с него и излязох от стаята. Там стоеше завеждащата и плачеше. „Беше моя грешка“, каза, „моя грешка, но миризмата бе такава, че ми се доповръща, не можах да го целуна както поиска, за да умре в мир“.

Разбирате ли къде стои любовта? Тази жена можеше в онзи момент да преодолее чувството на отвращение и да каже: „Каквото и да ми се случи, това дете се нуждае от целувка от една майка и ще му я дам. Каквото и на мен да ми стане, няма никакво значение, значение има това дете…“

превод: Константин Константинов