Ново издание по раннохристиянска литература – читателски отзив

В края на 2021 г. на книжния пазар се появи изданието „Антология по раннохристиянска литература” . Това е втората подобна антология – след „Изборник”, издаден 20 години по-рано. Вярвам, че донякъде тя ще удовлетвори търсенията на мнозината християни, проявяващи интерес към древната християнска литература. Изданието съдържа откъси (в повечето случаи) или цели произведения от общо 32 творби, принадлежащи на 26 автора (както и едно безименно съчинение). Сред преведените раннохристиянски автори присъстват св. Ерм и авторът на Послание на Варнава, почти всички значими древни християнски апологети (като св. Юстин Философ и Мъченик, св. Теофил Антиохийски, Марк Минуций Феликс и др), свети отци от II и III в. (като св. Ириней Лионски и св. Киприян Картагенски), и други. Авторите са балансирано подбрани, като сред тях има както „източни”, така и „западни”. Езиците, от които е превеждано са гръцки и латински. Относно преводачите и редакторите, повече от половината за мен са абсолютно непознати (което обаче не може да е критерий за качествата на изданието). Сред тези, които са ми известни, присъстват богослови-патролози като Анна-Цветкова Глазер, Светослав Риболов и Росен Миланов, йером. Мелетий (зам-ректор на Софийската семинария), както и Никола Антонов (част от екипа на сайта „Двери”).  Без съмнение може да се каже, че това издание е принос към, иначе бедната ни на качествени преводи, богословска книжнина. Надявам се, че с течение на времето подобни издания ще стават все повече.

Сега ще изкажа малко градивна критика към авторите на концепцията за изданието (вероятно издателството). Като цяло в църковно-историческата периодизация е прието с термина ранно/древно християнска литература да се обозначават произведенията, писани до края на III-началото на IV в. За мое лично съжаление разбирането в сборника за „раннохристиянска литература” е твърде, твърде широко, като се простира до VI в. (всъщност половината от разгледаните съчинения са в периода IV-VI в). От раннохристиянските писатели, които са наистина такива, са разгледани главната част от по-значимите представители на епохата. Уви, повечето произведения са представени едва с по няколко глави, или дори части от глави, които са нищожна част от произведението и не дават ясна представа за него.

Разбира се, от една страна, коментираното издание си поставя за цел да подбере специфични части от „раннохристиянските” съчинения (а не да публикува целите такива), а от друга – цялостно издание би било много по-трудоемко начинание. Личното ми мнение обаче е, че балансът между количество и пълнота (на преведения текст) можеше да бъде направен по-пълноценно, вместо съчинения, съдържащи десетки или стотици глави, да бъдат представяни с едва няколко такива, или пък, като в случая на „Кой богат може да се спаси” – с точно четири реда. Целта за „подбиране” можеше да бъде изпълнена и при условие, че бяха преведени съчинения от 7-8 автора, които обаче наистина попадат сред раннохристиянските писатели.

За улеснение на интересуващите се от раннохристиянски литература ще приложа списък на творбите от антологията и техните автори, попадащи в епохата до началото на IV в. В скоби ще уточня, ако съчинението е преведено изцяло.

– Свети Ерм, Пастир
– Писмо-послание на Варнава (преведено в пълен обем)
– Св. Юстин Философ и Мъченик, Диалог с юдеина Трифон
– Тациан Асириец, Реч срещу елините   
– Св. Теофил Антиохийски, До Автолик        
– Св. Ириней Лионски, Срещу ересите
–  Св. (Х)Иполит Римски, Апостолско предание    
– Тертулиан, Срещу Хермоген; За свидетелството на душата (преведено в пълен обем)
– Марк Минуций Феликс, Октавий
– Св. Киприян Картагенски, Единството на Църквата; За Господнята молитва
– Климент Александрийски, Кой богат ще се спаси; Наставник (откъсът от това произведение не е посочен в съдържанието, но е наличен в текста)
– Ориген, За началата; Втора проповед върху книга Битие

Автор: Атанас Ваташки