Госпожа Ангеликѝ

Автор: Вяра Шалева

Из моите записки в Израел

Виждах я всяка вечер, преди вечеря, как взимаше едно столче и сядаше под палмите, с лице към пустинята. Сядаше на метри от купчините пръст вместо разрушената ниска каменна ограда, отвъд която се разстилаше Йорданската пустиня, а зад нея красивите светлини на Йордания, радостни в разноцветния си блясък.

Не се решавах да я доближа, страхувайки се, че ще разруша очарованието на тишината и мира, които обгръщаха притихналата ѝ дребна фигура, като я заобикалях, ако ми се налагаше да мина покрай мястото, където седеше.

Веднъж видях още един празен стол до нея и се приближих. Поздравих я и я попитах дали мога да седна за малко.

Съгласи се с усмивка. Тогава видях ръцете ѝ да държат листи, прегънати като книжка.

– Кирѝя Ангеликѝ, нима четете в сумрака! Вредно е за очите.

– Искате ли да си прочетем Вечернята? – попита ме тя и разгъна листите – На новогръцки е, всичко се разбира. Ако не Ви е досадно.

– Да. С удоволствие.

Когато приключи да чете Вечернята, помоли ме да поседя малко с нея.

Така започна нашето съвместно всекидневно четене на Вечернята. После наблюдавахме безмълвно красотата на пустинята и отвъд нея. Виждах с крайчица на окото си как понякога кирѝя Ангеликѝ беззвучно избърсваше сълзи от очите си. В тези минути често тихо си тръгвах, съзнавайки, че потъва в молитва, при която няма нужда от свидетел.

Минаха дни. Тя ми разказа целия си живот, болките и радостите си – за мъжа си, раково болен на легло, за когото се е грижила пет години; как намирала оставена на вратата ѝ всеки ден топла храна за двама, след като парите им започнали да стигат само за лекарства; за болното си от левкимия внуче, заради което в своите 75 години е искала да замине за Африка и да се грижи там за болните деца, та Господ да се погрижи за здравето на внучето ѝ; за ежедневието си в Солун – всеки ден, през ден, на двете доброволни занимания, изпълващи с благодат и смисъл живота ѝ на вдовица – 4 часа доброволно безвъзмездно дежурство в детска реанимация, на другия ден, 4 часа безвъзмездно чистачка в детско сиропиталище.

Християнски живот.

По-късно кирѝя Ангеликѝ разбрала от духовния си наставник, че храната ѝ оставяла жена от друга енория, по професия съдия, която вкъщи сама приготвяла храна със свои средства за нуждаещи се възрастни семейства, по съвет на свещеник, за семейства, които искала да не я познават за да не ѝ се чувстват задължени.

Християнски живот.

Кирѝя Ангеликѝ, по съвет на духовника си, беше дошла на Светата Земя да се моли за здравето на внучето си и за всички болни деца в Африка, където има гръцка православна мисия, да се моли за всички деца по света.

Всяка Вечерня ми напомня за любимата кирѝя Ангеликѝ, която има специално, много специално място в сърцето ми. Безценни бисери са и съветите ѝ към мен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: