Ти си това, което още не си станал

Автор: о. Харалампос Пападопулос

В Църквата казваме, че „Всеки светец има минало и всеки грешник бъдеще“. Но какво означава този израз в богословски аспект? Истина е, че според учението на Църквата няма човек, който да не участва в падението и греха. Всички съгрешаваме. Нашата природа не е съвършена и трябва да приемем това. Може в Христос да се усъвършенстваме, но това ще стане напълно в есхатона, в края на историята. В настоящия етап от живота страдаме, мъчим се, съгрешаваме и умираме с очакване на възкресението. За отците на Църквата парадоксът не е грехът, а неразкаяността.

Или още по-зле – липсата на себепознание и смирение. Страшното не е, че си грешен, а че размахваш пръст срещу другите, говорейки за етика, съдейки техния живот. Това е предизвикателство към Божието дълготърпение.

Всички сме правили погрешни движения в живота ни. Съгрешили сме и сме паднали. Станали сме и отново сме се надявали. Наранихме и ни нараниха. Който казва, че само са го ранили, просто говори лъжи. Не е възможно да живееш, да съществуваш и да не правиш грешки, да не си наранил доброволно или неволно някой човек, същество, природата. Но това не изчерпва човека. Защото човекът не е само неговите грешки или грехове. Не е само мрак, а и светлина, харизми и възможности.

Никой човек не може да бъде изтълкуван или да бъде съден само по неговите постъпки. Защото много пъти копняхме по онези неща, които не устояхме да направим. Душата е по-дълбока от нейните постижения. Колко хубаво казва Достоевски: „Бог ще съди копнежите на сърцата ни“. Защо? Защото винаги това, което чувстваме, е по-силно или по-голямо от онова, което накрая сме успели да кажем или да извършим.

Човекът не се изчерпва само в това, което прави. Той е нещо по-дълбоко и невидимо. Човекът за отците на Църквата е тайнство. Не можеш лесно да го дефинираш, да го обожествиш или да го осъдиш. Вчера не предначертава утре.  Това, в което днес се провали, утре може да стане превъзходно, и това, което вчера не постигна, утре може да стане реалност.

Затова има голямо значение този израз: „Всеки светец минало и всеки грешен утрешен ден…“ За светците на Църквата човекът не е неговият вчерашен ден, а неговото бъдеще. Не това, което е, а онова, което ще стане… Не това, което не е успял, а това, което още не знае, че може.

Пергамският митрополит Йоан казва: „Никой човек не е това, което е, а това, което ще е „в последния ден“… Никое съждение за нашия брат не трябва да има онтологичен характер. Всички са потенциално светци. Покаянието и опрощението, което Църквата дава, са немислими без есхатологичната онтология, тоест без да позволява на бъдещето, на есхатона, да освободят човека от неговото минало…“

превод: Константин Константинов

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: