Посвещение Богу

Автор: о. Николай Лудовикос

Беседа по Евангелието за чудото с петте хляба и двете риби (Мат. 14:14-22)

И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

Важно е, че всички следват Христос без да ги вълнуват земните грижи, както бихме направили ние днес, където всеки би мъкнал по една количка със себе си, за да имаме всички блага там.

Първо, отиват при Христос без никаква грижа, отиват по един автентичен начин, нещо рядко, защото отиваме при Христос, носейки всичко това, което мислим, че ни е нужно. Тук вече имаме едно движение на себеотрицание, не знам дали забелязахте това. Реално цял град следва Иисус без да ги е грижа как ще ядат, какво ще пият, какво ще правят. Пустош, извън града, представете си сега някой да ви отведе в нивите, да стане нощ и никой да не помисли да се върне обратно и да каже: „За Бога, да  пратим някой в града да ни донесе нещо да ядем! Кой ще ни нахрани!“ Не ви ли прави впечатление това?

Там, където не ме е грижа за моето, а за Божието, Бог ще поеме решението на всички проблеми – на икономическите, които имаме днес. Това е много важно. Особено в епохи като нашата, където всички имаме много проблеми, включително икономически. Посвещението на Бога, казва тук текстът, без да го пише, решава и тези проблеми. Когато някой Го следва толкова безгрижно, толкова себежертвено, изглежда се решават и тези проблеми. Учениците Му казват това, което бихме казали и ние:

разпусни народа

Не ги дръж повече. Защото ги задържала Неговата мъдрост и благодат. Не искат да Го напуснат. Ако бяха огладнели и Той им беше омръзнал, всички щяха да си тръгнат, ако изобщо бяха отишли. Тук те отишли и останали и дори не искат да си тръгнат. И Му казват: „Разпусни ги, спри, изгони ги, да отидат да намерят храна, ще умрат хората,  ще им прилошее, няма да знаем какво да правим, има жени и деца тук. Остави ги да си тръгнат!“

Христос се усмихва и им казва тези несравними думи:

– Дайте им вие да ядат!

Какво означава това? Страшни думи. Казвали сме, че Христос иронизира, има една чудна ирония, много духовна ирония, красива, пълна с любов.

Защо не им дадете вие да ядат? Сякаш им казва: „Както те са посветени на Мене, така би трябвало да сте и вие. И ако сте посветени на Мене, без дори да Ме попитате, щяхте да направите чудото, което Аз ще направя“. Това им казва. Естествено те нямат какво да дадат на хората. Както никой няма какво да даде, ако не се е посветил напълно. Нищо нямаме, нищожно количество можем да дадем.  И когато другите искат да ядат и искат закрила, разбиране и любов, това, което можем да им дадем, е изключително малко. Да молиш другия да ти даде и той да не може да ти даде или да ти дава много малко, защото няма. Това е драмата на човека, да иска да даде и да не може, защото има много малко. Всички ние, ако изобщо имаме. В действителност това, което имаме, е нашият нарцисизъм, усилието да използваме другия. Това със сигурност го имаме. Отдаване, истинска любов, откриване, което да ми струва нещо – имаме голям проблем в това. Мнозина сме оправдани до известна степен тук, защото не сме приели нещо подобно в живота ни. Човекът обаче не е само това, което е приел от родителите или приятелите, а и това, което ще постигне сам в Иисуса Христа и в Светия Дух. Човекът в Светия Дух става като Христос, нищо по-малко. Каквото има Христос по природа, той самият го има по благодат. Илия бе подобострастен човек, казва св. ап. Иаков, и се помоли и три години и половина не валя дъжд.

Човекът в Христос придобива ум Христов, казват отците, и това означава, че става като Христос, свързва се с Христос и мисли като Христос.

няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

Това е едно много благо и искрено изобличаване. Ако сте посветени, както те са посветени на Мене, бихте направили това чудо мълчаливо, без изобщо да Ме попитате.

Без дори да Го попитат биха казали: „Боже мой, няколкото риби, които имаме, няма да стигнат за всички – затова  нека стигнат за всички. Така това, което те не могат да направят, Той го прави.

А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, багослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

Това било много голямо чудо и останало в паметта на хората, има го във всички известни източници от онази епоха. 5000 били само мъжете, общо 20 000, цял град. И ние казваме днес: „Гърция няма вече пари!“ Представете си колко лесно е да има пари. Колко лесно е, но този път затворихме, този път някои искат да затворят. Не съществува никакво друго решение, ако този път е затворен. Да го знаете. Всички други решения миришат на смърт, на безизходица.

Христос казва на учениците Си – Вие им дайте! Нямат какво да дадат, не че не искат, а нямат, не могат да направят  това, което трябва – което всички заедно трябва да правим, разбрахте ли? Не, не го разбрахте, не разбираме. Знаете ли колко е трудно – но и толкова просто – защото нарцисизмът ти постоянно казва: „Не! Не! Не!„, казва ти, че си в опасност от другия, че не е възможно да се намери решение, че всички са лоши и криви. „Стани и ти такъв!“ И ти ставаш такъв и нещата все повече се влошават. Припомнете си малко това посвещение на хората в трудни моменти. Кръщението е посвещение, чрез Кръщението това правим – посвещаваме се Богу. Влизаш в една нова връзка, от случайно човешко създание ставаш Божие чедо.

Вчерашното Евангелие е продължение на това:

Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.

Това е един отговор на въпроса на апостолите защо те не можели да направят чудото с петте хляба.

Който не е с Мене, той е против Мене

Любопитни думи, които приличат малко на упражняване на натиск. Какво казва тук Христос? Защо този, който не е с Него, е срещу Него? Защото този, който не е с Него, се затваря в себе си. Това иска да каже, затваря се в своите проблеми, страсти, трудности, в това, което сам преследва и желае в неговите мечти и планове. Пътят на Христос е откриването, човек да няма изключително собствени планове, да не е затворен в своите страсти и проблеми.

и който не събира с Мене, той разпилява

Този, който не събира духовно богатство с Мене, както Аз правя това, разпилява. Какво разпилява? Себе си. Съществува начин човек да гради и това е тропосът в Христос, този начин дава плод. Има начин човек да гради, както има и катастрофални начини – за моите отношения, за другия. В крайна сметка начините са само два – начинът в Христос и начинът без Христос. Или ще направиш това в Христос, както Той го прави, на Кръста, с несебичност, или ще го правиш егоцентрично, ще се затвориш в твоята кула и егоцентризъм, заедно с други, които са в отсрещните кули и воювате помежду си.

Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.

Ето още един труден израз на Христос. Има един грях, който няма да се прости нито в бъдещия, нито в сегашния век и това е хулата срещу Светия Дух. Какво е тази  хула? Ето един труден въпрос, който няма лесен отговор. Аз бих казал следното, защото има различни тълкувания. Хулата срещу Светия Дух е вътрешното убеждение, че Бог, Светият Дух няма да постигне Своята цел в този живот, в този свят, че Бог няма бъдеще, че това, което прави, е грешка. Внимавайте. Това са страшни думи. Това са думите, които дяволът казва на Бога. Ако четете Достоевски, в романа „Братя Карамазови” Великия Инквизитор казва на Христос: „Направи грешка! Хората не Те искат! Нямат нужда от Твоето учение, нито толкова много искат свобода, нито обожение и освещение, нито вечност, хората искат това, което ние им даваме. Искат хляб, искат сурова власт, искат натиск, искат лишаване на свободата!“ – и всички тези неща ги наричат подсигуряване на този живот. Разбирате ли? Великите неща, които има даваш, не са нужни. Това е хулата срещу Светия Дух.

Ако признавам истината на Бога и върша грях, може да ми се прости. Ако отхвърлям Божията истина, тогава целият съм в злото и губя напълно благодатта. И затова никога не мога да намеря покой, както дяволът никога не намира покой. А в друга беседа говорихме за „психологията” на дявола – казах ви, че е много уплашен, страдащ и самотен, затова е много агресивен и се опитва да уплаши, защото е изключително самотен и изоставен. И няма надежда, затова е духът на отчаянието, това е хулата срещу Светия Дух, така мисля. Тя е да се намесвам в пътя на Бога, на Евангелието, на Кръста, на Светия Дух, на Божието домостроителство и да казвам, че това домостроителство е грешка. Както Великия Инквизитор; и да отхвърлям Светия Дух. Защото може да съм много голям грешник, но да не отхвърлям Светия Дух, да искам прошка, но не отхвърлям същността на Божието домостроителство. Това отхвърляне е хулата срещу Светия Дух. И хората падат в тази хула срещу Светия Дух. Вавилон бил една хула срещу Светия Дух, някои тоталитарни режими, някои хилядолетни райхове, някои хилядогодишни съветски съюзи били хули срещу Светия Дух. И виждате къде завършиха – в терор, мрак,  абсурд и ад. И това е най-голямото изкушение от всички изкушения. Това е реалната хула –  да поставя под съмнение самия начин на действие на Бога в историята, съществуването на Бога, това троично единство, това единосъщие, това безкрайно общение на любов. Това нещо създава ад, то е адът, дяволът е безгрешен, самият той като дух не съгрешава, не прави нищо от това, което ние правим. Разбирате ли? Хули обаче Светия Дух. И понеже за Църквата дяволът е личност и целта на дявола е именно тази – да ни завлече на негова страна, иска в съдния ден да каже на Бога:

– Виж, това, което Ти им каза, малцина го последваха и колко много сме ние, другите! Следователно ние знаехме какво трябваше да правим.

Когато демоничният помисъл влезе в нас и ни въздейства, подпомаган от страстите ни, това ни казва, че Бог е несправедлив, краен, че това, което поповете говорят, е бедствие, че ти имаш твоите принципи, че ти знаеш кое е полезното за теб. Това ти казва постоянно.

И понеже всички казват „да“ на този помисъл, постоянно са в конфликт, защото веднага щом помисълът ти каже това, добавя: „Виж, онзи отсреща ще те ти попречи за това, което искаш да постигнеш! Я го удари!“ И започваш да го биеш и той тебе и всичко се срива. Не става ли така?

Ако човек е предaн на Бога, нищо няма – значи всичко има. Бог ще му даде, ако няма…

превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: