Цифровият капитализъм безмилостно експлоатира човешкия стремеж към игра

Според родения в Южна Корея швейцарско-немски философ Бюнг-Чул Хан материалният свят на атомите и молекулите, на нещата, които можем да докоснем и помиришем, се разтваря в свят на не-вещи. Ние продължаваме да желаем тези не-вещи и дори да ги купуваме и продаваме, казва Хан. Те продължават да ни влияят. Докато дигиталният свят все повече се размива с това, което все още смятаме за „реален“ свят, нашето съществуване е все по-неосезаемо и мимолетно, смята той. Мислителят , понякога наричан философ рокзвезда, продължава да прави щателна дисекция на тревогите, породени от неолибералния капитализъм. Съчетавайки цитати от велики философи и елементи от популярната култура, в последната си книга Undinge (или Необекти), която предстои да бъде публикувана на английски език, Хан анализира нашето „общество на прегарянето“, в което живеем изтощени и потиснати от неизбежните изисквания на съществуването. Той разглежда също така новите форми на забавление и „психополитиката“, при която гражданите се предават безропотно на съблазънта на системата,  за което Хан обвинява съвременните тенденции към нарцисизъм и ексхибиционизъм. Според него този нарцисизъм вилнее в социалните медии, където обсебеността от собственото Аз кара другите да изчезнат и светът се превръща в просто отражение на нас като индивиди.

Следва интервю с него:

 – Как е възможно в свят, обсебен от свръхпроизводство и свръхконсумация, в същото време предметите да изчезват и да се движим към свят на не-вещи?

– Без съмнение има пренасищане с предметите, което означава, че те са навсякъде. Това обаче са предмети за еднократна употреба, с които не можем да се обвържем истински. Днес сме обсебени не от вещите, а от информацията и данните, т.е. от не-вещите. Днес всички сме инфомани. Имаме дори понятието „дейтасексуалисти“ (хора, които обсесивно събират и споделят информация за личния си живот).

 – Защо в този свят, който описвате, свят на свръхконсумация, в който отношенията са изгубени, е важно да имаме предмети, които обичаме, и да създаваме ритуали?

– Тези неща са опорна структура, която осигурява спокойствие в живота. В днешно време то често е засенчено от информацията. Смартфонът не е вещ. Той произвежда и обработва информация, а информацията ни дава обратното на спокойствието. Целта е  стимула на изненадата и потапянето във вихъра на новините. Ритуалите дават на живота някаква стабилност. Пандемията разруши тези времеви структури. Помислете за работата дистанционно. Когато времето загуби своята структура, настъпва депресия.

 – В книгата си твърдите, че в дигиталния свят ще станем „homo ludens“, фокусирани върху играта, а не върху работата. Но предвид несигурността на пазара на труда, ще можем ли всички да имаме достъп до този начин на живот?

– Говорих за цифровата безработица. Цифровизацията ще доведе до масова безработица и това ще представлява много сериозен проблем в бъдеще. Дали човешкото бъдеще ще се състои от основен доход и компютърни игри? Това е обезкуражаваща перспектива. В Panem et circenses [“Хляб и зрелища“] [римският поет] Ювенал говори за римското общество, в което политическите действия са невъзможни. Хората са държани щастливи с безплатна храна и забавления. Пълното господство настъпва, когато обществото се занимава само с игри. Неотдавнашното корейско шоу на Netflix Squid Game сочи в тази посока.

 – По какъв начин?

– [В сериала] героите са задлъжнели и се съгласяват да играят тази смъртоносна игра, която им обещава огромни печалби. The Squid Game представлява централен аспект на капитализма в крайна форма. [Германският философ] Валтер Бенямин (Walter Benjamin) казва, че капитализмът представлява първият случай на култ, който не е жертвен, а ни вкарва в дълг. В началото на цифровизацията хората мечтаеха работата да бъде заменена от играта. В действителност цифровият капитализъм безмилостно експлоатира човешкия стремеж към игра. Помислете за социалните медии, които умишлено включват игрови елементи, за да предизвикат пристрастяване в потребителите.

 – Наистина, смартфоните ни обещаваха известна свобода… но всъщност не сме ли затворени от тях?

– Смартфонът днес е или цифрово работно място, или цифрова изповедалня. Всяко устройство и всяка техника на господство генерира тотеми, които се използват за подчинение. По този начин се укрепва господството. Смартфонът е култовият обект на цифровото господство. Като устройство за подчинение той действа като броеницата с нейните мъниста; така държим смартфона постоянно под ръка. „Харесването“ е цифрово „Амин“. Продължаваме да ходим на изповед. Събличаме се по избор. Но не молим за прошка: вместо това призоваваме за внимание.

 – Някои се опасяват, че интернет на нещата може един ден да означава, че обектите  ще се въстанат срещу хората.

– Не точно. Интелигентният дом от взаимосвързани обекти представлява цифров затвор. Умното легло със сензори разширява наблюдението дори по време на сън. Наблюдението все по-често и тайно се налага в ежедневието, сякаш е просто удобното нещо, което трябва да се направи. Цифровите вещи се оказват ефикасни информатори, които постоянно ни наблюдават и контролират.

 – Описахте как работата все повече заприличва на игра, а социалните медии, парадоксално, ни карат да се чувстваме по-свободни. Капитализмът ни съблазнява. Успява ли системата да ни доминира по начин, който всъщност ни е приятен?

– Само репресивният режим предизвиква съпротива. Напротив, неолибералният режим, който не потиска свободата, а я експлоатира, не среща никаква съпротива. Той не е репресивен, а съблазнителен. Господството става пълно в момента, в който се представя за свобода.

 – Защо, въпреки нарастващата несигурност и неравенство, всекидневният свят в западните страни изглежда толкова красив, hyper-designed и оптимистичен? Защо не изглежда като в антиутопичен или киберпънк филм?

– Романът на Джордж Оруел „1984“ наскоро се превърна в световен бестселър. Хората усещат, че нещо не е наред в нашата цифрова зона на комфорт. Но нашето общество по-скоро прилича на „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли. В “1984” г. хората са контролирани чрез заплахата за увреждане. В „Прекрасния нов свят“  те са контролирани чрез доставяне на удоволствие. Държавата разпространява наркотик, наречен „сома“, за да накара всички да се чувстват щастливи. Това е нашето бъдеще.

 – Вие твърдите, че изкуственият интелект или big data не са невероятните форми на познание, за които се рекламират, а по-скоро са „рудиментарни“. Защо това е така?

– Големите данни са само една много примитивна форма на знание, а именно корелация: ако се случи А, то се случва и Б. Няма разбиране. Изкуственият интелект не мисли. Изкуственият интелект не трепва.

 – Френският писател и математик Блез Паскал е казва, че: „Всички проблеми на човечеството произтичат от неспособността на човека да седи тихо в една стая сам“. Живеем в култ към продуктивността, дори през времето, което наричаме „свободно“. Нарекохте го много сполучливобърнаут (прегряло) общество“. Трябва ли възстановяването на собственото ни време да се постави като политическа цел?

– Човешкото съществуване днес е изцяло погълнато от активността. Това го прави много уязвимо към експлоатация. Бездействието се появява отново в капиталистическата система на господство като включване на нещо външно. То се нарича свободно време и тъй като служи за възстановяване от работата, остава свързано с него. Нуждаем се от политика на неактивност. Това може да помогне за освобождаване на времето от задълженията на производството и да направи възможно истинското свободно време.

 – Как съчетавате едно общество, което се опитва да ни хомогенизира, с нарастващото желание на хората да бъдат различни от другите, да бъдат донякъде уникални?

– Днес всеки иска да бъде автентичен, т.е. различен от другите. Ние постоянно се сравняваме с другите. Именно това сравнение ни прави еднакви. С други думи: задължението да бъдем автентични води до ада на еднаквостта.

 – Нуждаем ли се от повече тишина, от повече готовност да изслушваме другите?

– Нуждаем се от това информацията да замлъкне. В противен случай мозъците ни ще експлодират. Днес ние възприемаме света чрез информацията. Така губим опита на живото присъствие. Все повече се откъсваме от света. Губим света. Светът е нещо повече от информация, а екранът е  оскъдно представяне на света. Ние се въртим в кръг около себе си. Смартфонът допринася решително за това оскъдно възприемане на света. Основен симптом на депресията е отсъствието на света.

 – Депресията е един от най-тревожните здравословни проблеми, пред които сме изправени днес. Как действа това „отсъствие на света“?

– Когато сме депресирани, губим връзката си със света, с другия. Потъваме в нашето разпръснато его. Мисля, че цифровизацията и смартфонът ни карат да се депресираме. Има истории за зъболекари, които казват, че пациентите им се вкопчват в телефоните си, когато лечението е болезнено. Защо го правят? Благодарение на смартфона аз осъзнавам себе си. Той ми помага да съм сигурен, че съм жив, че съществувам. Ето защо се вкопчваме в мобилните си телефони в ситуации като зъболечението. Като дете си спомням как държах ръката на майка си в зъболекарския кабинет. Днес майката няма да подаде на детето ръката си, а мобилния телефон. Подкрепата не идва от другите, а от самия себе си. Това ни разболява. Трябва да възстановим  другия човек.

 – Според философа Фредрик Джеймсън е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма. Можете ли да опишете  някаква форма на посткапитализъм, след като той изглежда в упадък?

– Капитализмът наистина отговаря на инстинктивните структури на човека. Но човекът не е само инстинктивно същество. Трябва да опитомим, цивилизоваме и хуманизираме капитализма. Това също е възможно. Социалната пазарна икономика е доказателство за това. Но нашата икономика навлиза в нова ера – ерата на устойчивостта.

 – Защитихте докторската си дисертация върху немския философ Мартин Хайдегер, който изследва най-абстрактните форми на мисълта и чиито текстове са много неясни за неспециалистите. И все пак успявате да приложите това абстрактно мислене към проблеми, които всеки може да преживее. Трябва ли философията да се интересува повече от света, в който живее по-голямата част от населението?

– [Френският философ] Мишел Фуко определя философията като вид радикална журналистика и той самият  смята себе си за журналист. Философите трябва да се занимават с днешния ден, с актуалните събития. В това отношение аз следвам примера на Фуко. Опитвам се да интерпретирам днешния ден в мислите си. Именно тези мисли ни освобождават.

подготвил: Константин Константинов

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: