Човекът не може да живее без памет за рая

Автор: прот. Александър Шмеман

Понеделник, 23 август 1976 г.

Започва моят трети и последен ден в Мексико. Снощи имахме дълъг разговор с владика Дмитрий – за Църквата, Мексико и т.н. С него е леко и приятно. След това, сам, в 11 часа разходих по площадите и прилежащите улици. Старах се да „доловя“ атмосферата на този град, съпоставен със САЩ. И тук, и там корените са все в Европа, но разликата е поразителна. Мисля (tentatively[1]), че това различие е в крайна сметка „вероизповедно“. В Мексико корените са католически, а в САЩ – протестантски. Това е разлика в самия подход към живота, към неговото възприемане и усещане.

Протестантът знае за греха, знае, че е изгонен от рая, но самия рай не знае и не го помни. Католикът (и православният) също знае за греха, също знае, че е изгонен от рая, но помни рая. Поради това нищо в света не напомня на протестанта за рая. И той „строи“ полезен, удобен, комфортен и т.н. земен живот, който обаче в нито един от аспектите си не напомня, не проявява, не открива рая. Той живее в „падналия“ свят, но и в свят, който вече не се „съотнася“ към онзи първосъздаден, радостен и божествен свят. Той е свързан със света чрез разума си, чрез своето знание, чрез анализа, но не и чрез вярата, не чрез „сакраменталната“ интуиция…

Католикът, дори „секуларизираният“, помни, усеща. Всички тези храмове, дори когато са безвкусни, позлатени и твърде украсени, са тъга по рая и късчета рай, радост, „твърде добро“. И всичко това продължава да „вее“ над тяхната култура, над градовете им, над техния живот…

Комунизмът и утопизмът тържествуват или поне привличат последователи в „католическите“ страни, защото в тях има „мечта“. Те обаче са безсилни в протестантските страни, тъй като в тях няма никаква мечта, само прилежен, добросъвестен „реформизъм“.

Протестантизмът е отрицание на Църквата като рай и в това се състои и неговият грях, и неговата ерес. А сега след него се влачи и католицизмът със своето отегчаващо „message social” и „servir le monde“[2].

В протестантския свят може да се живее удобно. Само че този живот е изначално тежък и поради това от край до край пронизан от „душевни заболявания“. Човекът не може да живее без памет за рая. Той се потапя в ужаса, в страха, в тъгата. Губи себе си. Ужасът на съвременния свят – в поляризацията между Швеция (гарантираното земно благополучие без мечти) и комунизма.

[1] Експериментално, в духа на работната хипотеза; неуверено (англ.)

[2] „Социална проповед“ и „служение на света“ (фр.).

Из „Дневници (1973-1983)“, превод: Борис Маринов, изд. Фондация Комунитас, 2011 г.