Какво представлява антидорът?

Автор: о. Стефанос Анагностопулос

Антидорът като част от просфората, от която е бил изваден АГНЕЦЪТ Божий, олицетворява Пресветата Богородица. Това е малък дар вместо ДАРОВЕТЕ за тези, които не са се причастили, и е допълнителна награда за онези, които са се причастили. А също и е приобщаване към щедростите на нашата Пресвета Богородица.

Ето защо вярващите са длъжни да остават до края на Божествената литургия и да приемат антидора от ръцете на свещеника с благоговение, защото само по този начин те приемат една особена благодат от Всесветия Триединен Бог.

Като благославя антидора след освещаването на Честните Дарове, свещеникът казва: „Велико е името на Света Троица, Която принася и бива принасяна“. И като го раздава на вярващите добавя: „Благословението Господне и Неговата милост да дойдат над вас“.

Тези, които не остават в Божия храм до края на литургията, за да приемат чрез антидора благословение, освещение и благодат, както повелява нашата Църква, правят голяма грешка! И същата грешка се прави, когато антидорът се слага върху кутиите за дарения.

Св. Николай Кавасила ни казва, че хлябът, който се раздава като антидор, преди това вече е бил осветен, понеже е бил принесен на Бога. Всички християни в църквата го приемат с благоговение с дясната си ръка и целуват дясната ръка на свещеника, който преди малко е преломил пресвятото Тяло на Спасителя Христос: следователно, той целият е осветен и може да предаде това освещение на тези, които се докосват и целуват неговата ръка[1].

Антидорът следва да се раздава по спокоен начин, когато певците пеят свещените песнопения. Всички случайни разговори трябва да се водят шепнешком, защото след малко ще излезем на храмовия двор – просто можем да разменим поздрави и да споделим освещението в любовта, което сме получили.

Често обаче, когато свещеникът произнася: „По молитвите на…“ и започва да раздава антидора, вие, християните, шумите: започвате разговори, които нямат край…

Из „Беседи за литургическия живот на Църквата“

[1] Ἁγίου Νικ. Καβάσιλα, Ἑρμηνεία τῆς Θείας Λειτουργίας, κεφ. ΝΓ, P.G. 150, 489С.

превод от руски: Мартин Димитров