Съвременните предизвикателства пред Църквата

Автор: Месогейски митрополит Николай

Окръжно писмо

Вече всички осъзнаваме, че нашата Църква плува в море от безпрецедентна непочтеност, координирано похулване, силни съмнения, атеистична мания, систематичен опит да се отхвърли всяка идея за тайна и святост, скрито преследване на християнската вяра с апокалиптично измерение, дори от самите християнски системи.

Смята се, че след няколко години в някои големи европейски градове мюсюлманите ще бъдат повече от християните. Но истинският проблем не е, че ще има по-малко християни, а че вече има по-малко християни, и още повече, че най-големите врагове на Християнството са самите християни.

Науката, технологичното всемогъщество, медиите, механизмите за дигитален контрол върху детайлите на нашия живот, политиката, насоченото образование, материалистичният начин на живот и т.н. са мобилизирани срещу вярата.

Философският рационализъм и историческите и антропологичните науки се мобилизират, за да разрушат вярата в Бога и да очернят хода и ролята на Църквата и въобще на Християнството в миналото и днес.

Теориите за случайността в генезиса на материалния свят се стремят да елиминират всяка идея за творческа намеса в началото на Вселената, следователно да унищожат присъствието и необходимостта от Бога. Случайност е името на Бога в диалекта на атеизма!

Акцентът върху произволното едностранно тълкуване на теорията за еволюцията, съчетан с развитието на генетичните технологии, преподчертава биологичността и жизнеността на човека, за да се унищожи всеки елемент от неговата святост.

Прибързаните съобщения за създаването на синтетичен геном и изкуствен живот, за клонирането на човека, за биотехнологични чудеса (редактиране на ДНК) – или във физиката за т.нар. „теория на всичко“ – имат за цел да заменят Бога с човека и по този начин да затворят пътя и перспективата за обожението на човека и неговото общение с Бога. Случайността като тълкувателно средство и човекът като централно присъствие в света заличават Бога и като личност и като понятие.

Също така технологиите за генетично и мозъчно подобрение (хапчета и бустери), мозъчни импланти, трансплантация на лице, смели технологични интервенции в нервната и генетичната клетка, опитите за невробиологично тълкуване на психични феномени и др. целят технологичното себепревъзмогване на човека (трансхуманизъм), като в същото време игнорират и отхвърлят свободното му движение към Бога и влизането му по благодат в свръхестественото състояние (обожение).

Смяната на пола не като корекция на съществуваща анатомична и физиологична дисхармония, а като избор на противоестествена претенция и болестно желание, замяната на анатомичната и физиологична полова идентичност с т.нар. сексуална ориентация като избор и оправдаването ѝ по всякакъв начин, дори въз основа на правата на човека и антирасисткото възприятие, чрез потъпкване сакралността на психосоматичната ипостас на човека, брутално го отдалечават от наследството на  богообразието и богоподобието.

Изопачаването на Църквата в система за социално подпомагане или културно наследство, заедно със замяната на благотворителността в името на Бога от хуманизъм, лишен от Бога и понятия като солидарност, взаимопомощ, приятелство, мирно съжителство и т.н., всъщност разрушават светотайнствения характер на Църквата като духовна общност на вярващите и я превръщат в механизъм за решаване на социални проблеми в напълно земна перспектива.

Методичните опити да се постави под съмнение историчността на Христос от самопровъзгласили се митологизатори или да се оклевети целостта на Неговия живот и автентичността на свещените текстове, както и паралелните усилия за дехристиянизация на нашите общества чрез премахване на символите и дехристиянизацията на социалния живот и образованието, накрая запечатват усилията за деконструиране на вярата.

Глобалната несигурност, масовото унищожаване на древни цивилизации, насилственото преместване от историческите им корени и смесването на цели народи допълват цялата картина.

Един свят без Бог! „Хората забравиха Бога, оттам идва всички злини“ (Александър Солженицин, 1983 г.).

Прекаленият акцент върху т.нар. човешки права, колкото и привлекателно и фундаментално да изглежда това за една нова етика на човека, отменя „правата“ на Бога и маргинализира Неговата благодат. Антирасизмът и толерантността, мултикултурализмът и мултирелигиозността, докато в същността си съдържат нещо дълбоко християнско, както са представени и прокламирани, всъщност са дълбоко оскърбителни за сакралността на човека и изкривяват лицето на истинския Бог. Мултирелигиозността превръща вярата в Бога в социален феномен.

Всичко това води до едно безпрецедентно объркване, до повтарящи се безизходици, заблуди, ереси, глобален нравствен и духовен срив, преобръщане на диахронични нравствени константи и многостранна атака срещу човешката онтология. Нещо повече, тези неща отслабват вярата, понизяват Църквата, дехристиянизират света, заличават Бога и правят словото и името Му първо ненужни, след това презрими, сетне нежелани и накрая омразни и отхвърлими.

Така се полагат основите на съвременния атеизъм и се устройва съвременното гонение на вярата и Християнството…

Накрая, човекът се превръща в плосък, едноизмерен субект, в биологична машина, чийто живот се развива непредсказуемо в много тесен времеви интервал, а смъртта детерминира окончателното завръщане в бездната на небитието. По-лошо от ефимерността е съзнанието за нея като ограничена преходност. Тогава разумът и мисълта са наказание, а не дар. А свободата е трагично наследство; между вечния и обожен човек да избираш скотския и нихилистичен човек.

Православното свидетелство за богообщение, изразено и опитно доказано в нашите храмове и манастири, в тайнствата и живота ни, трябва да бъде издигнато като всеправославен вик в нашата епоха.

Единствено православното богословие и опит могат да просветлят съвременната действителност и затова трябва да издигнат своето слово както за просветление на вярващите, така и като свидетелство за останалия християнски свят.

Поради всички горепосочени причини ви призовавам всички заедно като поместна Църква да започнем новата църковна година, като повторим с живота и словото си Символа на вярата, одобрен от Първия и Втория вселенски събор и изповядван оттогава в продължение на седемнадесет века от тялото на православната общност.

Трябва да го повтаряме ежедневно в съвременния контекст на проблеми, тенденции, нагласи и като доказателство за непреходността на Църквата.

подготвил: Константин Константинов