Христос не играе никаква роля в твоето всекидневие…

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Никое лекарство и никоя форма на психотерапия не могат да доведат до резултат, ако в теб не си взел решението да се излекуваш. Ако не си се убедил вътрешно, че заслужаваш да си здрав, а не да се терзаеш. Защото може да плачеш, да се оплакваш, да търсиш изцеление, но в теб, твоето най-дълбоко Аз да се провиква: „Не, не заслужавам да оздравея, не знам как да живея без болестта, страхувам се от отговорността на това да си здрав…“

Външно може да викаме, казвайки: „Боже мой, вземи от мен тази страст!“, въпреки това дълбоко в нас си казваме: „Остави я, Господи, не съм готов да се разделя с нея. Не знам да живея без моята страст“. И отиваш при духовниците, оплакваш се и протестираш, караш се с Бога и с неправдата в живота ти, но в теб не си готов да направиш промени, да се покаеш, да живееш от позицията на здрав, поемайки отговорност.

Молитвата не може да ти принесе духовна полза, ако с най-дълбоката част на твоето Аз отказваш да съществуваш като здрав. Затова Христос пита: „Искаш ли да оздравееш?“. Искаш ли, сигурен ли си, че издържаш да поемеш отговорността за живота си? Готов ли си и вярваш ли, че заслужаваш нещо по-добро в този свят, отвъд позицията на жертвата и злочестния в живота?

Издържаш ли да те обичат и да те гледат в очите като равен? Приемаш ли човешкия живот във всичките му проявления? Плач и смях заедно. Или ще се криеш зад проблемите, за да не живееш никога?

Ако чувстваш, че искаш да направиш по-дълбоки промени в живота си, започни да го търсиш искрено от Христос. Помоли Го за това с чувство за отговорност, вяра и решителност да дойде Той в твоето битие и да позволи да станат промените, от които се нуждаеш и са полезни за теб.

Казвай всекидневно и вложи в молитвата си следното убеждение: „Христе мой, въпреки раните и страховете ми, заслужавам, искам и мога да променя живота си. Заслужавам, искам и мога да вкуся благословенията, даровете и радостта на Твоето присъствие“.

Тези изрази и молитви трябва буквално да напоят твоето битие, за да се огънат невидимите, но съществуващи съпротиви на „егото“, които не те оставят да пристъпиш към промени, към здраве, светлина и радост в живота ти.

Христос е Онзи, Който възкресява мъртвите от гробовете им, тоест Този, Който може да те възкреси от един мъртъв живот.

(Това не означава, че не приемаме посоченото от лекарите лекарствено лечение, а че е нужна наред с лечението и воля за промяна и много молитва.)

***

Мислиш да се причастиш и ме питаш какво трябва да правиш, имайки предвид естествено колко ще постиш и какво ще правиш с интимните отношения, но забравяш най-важното, че Христос не Го държиш в сърцето и живота си, а на стената на дома си. Закачен в рамка, която сваляш в твоите страхове и несигурности, и закачаш отново, когато се почувстваш силен и за да си подсигуриш това, което искаш.

Христос не играе никаква роля в твоето всекидневие. Държиш Го в рамка и триеш праха от нея само когато имаш нужда от Него.

Това е твоят най-голям грях – че живееш сякаш Той никога не е дошъл в света. Това казваше покойният о. Александър Шмеман: „Християните живеем сякаш Христос никога не е идвал в света. Това е единственият съществен наш грях. Оттам започват и всички други“.

С други думи, когато искам да се причастя, ще постя ли? Ще се подвизавам ли във въздържанието? Много ясно. Но всичко това няма да стане откъслечно. Няма да си спомням за въздържанието, поста и молитвата, когато искам да приема св. Причастие и на другия ден да ги изоставя.

Постът, молитвата, всекидневната борба да доближа Христовите заповеди, въздържанието и покаянието са всекидневен начин на живот. Така живея и съществувам. Така се преобразявам, претворявам себе си и се изцелявам като битие.

Общението с Христос не е едно формално магично действие за няколко минути в Църквата. То е всекидневие. Всекидневно живея заедно с Него.

Тоест връзката предшества единството. Никога не забравяйте това. Не можеш да се съединиш с един човек, ако нямаш връзка с него. Не можеш цял ден да принизяваш твоята спътница, да си безразличен към нейните нужди, да я иронизираш, да я ругаеш и вечерта да търсиш интимност с нея. Това не може да става, и ако стане, ще е лъжливо. Защото връзката предшества единението.

Причастяването с Тялото и Кръвта на Христос е резултатът и върхът на всекидневната връзка с Бога. Обичам Христос, искам да живея с Него, да мисля за Него, да се моля, да Му говоря, да Го следвам, да се причастявам с Него. Да виждам, да чувам и да усещам всичко като Него. Хората, природата, животните, цялото творение.  Да виждам всичко виждам през Неговите очи. Христос да е моят живот, а не някаква картина в дома ми.

превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: