Велики понеделник – за проклятието на безплодната смоковница

Автор: о. Александър Кобзев

„А на утринта, връщайки се в града, огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде; и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.“ (Мат. 21:18-22)

В неделя вечерта нашият Господ Иисус Христос се оттеглил да пренощува във Витания. В понеделник сутринта, на път за града, Иисус почувствал глад и поискал да го утоли с плодовете на една смоковница, растяща наблизо.

При все това, макар смоковницата да била покрита с листа, по нея нямало смокини. Тогава Христос казал: „Занапред да няма вече плод от тебе вовек!“ (Мат. 21:19). На следващия ден, вървейки по същия път, учениците с удивление видяли, че това дърво било изсъхнало (Марк. 11:20; вж. Мат. 21:19-20 – „изсъхна веднага“). Важно е да се отбележи, че това е единственото чудо с „разрушителен” характер, извършено от Христос. Това чудо може да се тълкува като „символичен акт” – подобно на древните пророци Исаия, Йезекиил и Йеремия, Иисус Христос ясно показал какво може да се случи с Божия народ, който не принася „добри плодове” (вж. Лук. 13:6-9; Лук. 3:8-9), „Спасителят, като не намери в него достоен плод, а само сянката на закона, отне и това от тях, като го направи напълно безполезен“ (Синаксар на Велики понеделник).

„Още не беше време за смокини“ (Марк. 11:13), казва ап. Марк и наистина това събитие се е случило точно преди Пасха, около шест седмици преди узряването на смокините, тоест според нас някъде в средата на април. Фактът, че ап. Марк добавя тази забележка, показва, че е наясно за какво говори. Но в такъв случай той би следвало да знае и нещо друго. Когато листата на смокинята прокарват към края на март, те биват придружени от един вид фалшива смокиня, наречена на арабски „такш“. Тези фалшиви смокини се ядат от прегладнели хора. Те падат преди образуването на истинските смокини. В началото на април смокиновите дървета са покрити със зеленина и едва в началото на юни узряват истинските плодове – смокините.

Но ако смокиновите листа не са придружени от фалшиви смокини, това означава, че и в съответната година няма да се появят истинските смокини. И така, когато нашият Господ се опитал да задоволи глада си с фалшиви смокини и не ги намерил на дървото, Той знаел, че смокинята няма да даде плод, дори когато настъпи времето за истинските смокини. Въпреки цялата си пищна зеленина, това било едно безплодно и безнадеждно дърво.

Говорейки за смокинята, е важно да отбележим още един момент. Често се интересуваме от някои детайли в библейските истории, а понякога на тази основа се раждат и апокрифните произведения. Един от тези въпроси е: какво дърво на познанието за добро и зло е имало в Едем?

В европейската култура е ясно затвърдено, че това е било ябълково дърво (ябълката е отразена в живописта и в една от съвременните марки за електронни джаджи и компютри). Сравнителната археология казва, че това било дърво от нар. Но за по-вероятна версия може да се счита тази за смокинята. Ето защо Иисус Христос проклина смокинята като дървото на греха на праотците. В (Бит. 3:7) се казва, че Адам и Ева са си направили дрехи от смокинови листа. При ап. Павел в (1 Кор. 15:47) и светите отци (св. Йоан Златоуст, св. Максим Изповедник, св. Григорий Палама) откриваме, че Христос става Новият Адам.

Потвърждение на тази идея чуваме от преп. Исидор Пелусиот: „… (смокинята) е дърво на непокорството, с чиито листа са се покрили съгрешилите; ето защо то е прокълнато от Христос поради Неговото човеколюбие, доколкото то не е било веднага застигнато от това, –  за да не дава повече плод, който е станал причина за греха. А фактът, че грехът е като смокиня, е очевиден, защото има (свойството) да радва (като) страстта, да се залепва (като) греха и след това да се втвърдява и да произвежда горчивина (като) съвестта“.

Първият Адам наруши Божията заповед, като яде от дървото за познаване на добро и зло, и в него цялото човечество умря духовно. Вторият (Новият) Адам е Христос, в Него цялото човечество тепърва ще възкръсне от властта на греха, смъртта и проклятието на предците. Но и сега Господ проклина дървото на прародителския грях, като по този начин проправя нов път към Възкресението, който за всекиго започва тук и сега в тайнството Кръщение (вж. Рим. 6:3-11 – апостолско четиво на Кръщението).

Алегоричната екзегеза разглежда дървото за познаване на добро и зло като символ на съзерцателния живот, възприеман като център на цялото духовно делание. Смокинята е всяка душа, която не дава никакъв духовен плод, която Господ на сутринта (тоест след края на този земен живот), като не намери покой в нея, я изсушава с проклятие и я изпраща във вечния огън и тя стои (тя е) като някакъв изсъхнал стълб, който сплашва онези, които не принасят достойния плод на добродетелите.

Като някакъв извод от тълкуванията могат да се считат думите на св. Анастасий Синайски, който казва, че „истинската природа на двете райски дървета е напълно неизвестна и познанието за нея не е необходимо на Църквата“ (Anast. Sin. Exaemeron. VIII // PG. 89. Кол. 971).

Цялото събитие с безплодната смоковница е било нещо като притча в действие. За Христос красивата, но безплодна смоковница символизира Йерусалим, спазващ стриктно религиозните ритуали, но останал глух за Божието послание, донесено от Него (вж. Мих. 7:1-2; Иер. 8:13). По този начин изсъхването на прокълнатото от Него дърво предвещава катастрофата, която Той предвижда и предсказва и която скоро се стоварва върху града.

превод от руски: Мартин Димитров, източник: https://rostoveparhia.ru/stati/proklyatie-besplodnoy-smokovnitsy/

*Авторът е магистър по богословие, старши преподавател в Донската духовна семинария и клирик при храма „Св. Серафим Саровски“ – гр. Ростов на Дон, Русия