Служи ли се литургия на Разпети Петък?

Автор: проф. Лазар Миркович

На Разпети петък са се случили – а Църквата отбелязва – смъртта и погребението на нашия Господ Иисус Христос и Неговото слизане в ада. Извършвайки на Разпети петък „Последованието на светите спасителни страсти (страдания) на нашия Господ Иисус Христос”, Православната църква на този ден отбелязва с богослужение всички моменти от свещените събития за спасението на света. На утренята –  залавянето на Спасителя в Гетсиманската градина и осъждането Му от първосвещениците и стареите на страдания и смърт (Мат. 27:1); в първия час на богослужението – разпита на Спасителя при Пилат (Мат. 27:2); на третия час – осъждането на Господ в съдилището на Пилат; на шестия час –  кръстните страдания на Христос; на деветия час – Неговата смърт; а на вечернята – снемането на Христовото тяло от кръста.

На утренята на Велики петък (извършва се на Велики четвъртък вечерта, като бдение) се чете евангелският разказ за страданието и смъртта на Господ Иисус Христос в 12 евангелски четения, т. нар. страстни (страдателни) евангелия.

Четенето на страстните Евангелия се съпровожда от пеене на: Слава на Твоите страсти, Господи – вместо: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе. При всяко четене на Евангелието присъстващите палят свещи. Това бележи прославянето на светостта и божествеността на Господ в момента на Неговото крайно доброволно унижение и страдание, защото по време на страданията е имало моменти, които свидетелстват за славата и божествеността на нашия Господ Иисус Христос.

В самия ден на изкупителното страдание и смърт на Господа Църквата в наши дни не извършва Божествена литургия, а отслужва Часове. Старите типици обаче не винаги са съгласни с това и някои на Разпети петък предписват литургия с преждеосветени дарове, а други не. Така според типика на Великата Константинополска църква IX-X век (Τυπικα, I, 131) на Разпети петък се отслужва Литургия с преждеосветени дарове. Йерусалимският типик от 1122 г. пък казва: „В този свят и велик ден не трябва да се извършва Литургията в Светото Възкресение (т.е. в Църквата)“. Според Евергетидския типик, в този манастир на Велики петък се отслужва Литургия с преждеосветени дарове.

По този повод св. Симеон Солунски казва: „Не знам как се е получило така, че да се изостави извършването на Литургията с преждеосветени дарове на Разпети петък, при положение че не е било така преди. Може да са го направили въз основа на Йерусалимския устав, който е бил монашески устав. На Велики и Разпети петък не служим пълна Литургия, защото Господ, преподавайки ни тайнствата в памет на Своите страдания, в петък сам доброволно ги претърпя и принесе Себе Си на кръста в жертва на Отца. И така в Неговото божествено тяло чрез страданията се принася жертвата. Затова не е необходимо да служим Литургия на Разпети петък в памет на Неговите страдания, когато Самият Той е пострадал в този ден. Ето защо не ни е предадено да принасяме съвършената жертва на този ден. Но да принасяме преждеосветени дарове и да извършваме литургия с тях ни е предадено, както можеш да откриеш, че е написано в много древни устави и стари евангелия и апостоли, въпреки че сега, според монашеския Йерусалимски типик, това не се извършва.” (Отговори на някои въпроси)

източник: Лазар Миркович, Хеортология (Литургия, част 4), Белград 1961 г., https://crkvaveles.wordpress.com