Опитът от Възкресението събаря идолите

Автор: митр. Иоил (Франгаку), на Едеса, Пела и Алмопия

Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. (Деяния на апостолите 1:1-8)

„Представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства“

Христос воскресе! Воистину воскресе! Днес е Неделята на Възкресението на нашия Господ и апостолското четиво е от първата глава на Деяния на апостолите. В това въведение към Деянията разбираме, че след Своето Възкресение Христос се явявал в продължение на 40 дни на Своите ученици и в света, като свидетелствал с много доказателства, че е възкръснал. Същевременно Той им разказал за Божието царство. Нека разгледаме този момент по-подробно.

Христос се явил на учениците Си, на Мария Магдалена, на майка Си, на мироносиците, на 500-те ученици, на Тома и на други. „Христос се явявал и пак се скривал. Защо постъпвал така? За да издигне мислите на учениците и да не допуска да се обръщат към Него както преди“[1], тоест явявал се и изчезвал. Защо? За да издигне духовно мислите им и да не им остави възможност да мислят за Него, както в началото, ни казва свети Йоан Златоуст. След Възкресението вече не било възможно връзките между Господа и Неговите ученици да останат същите. Явявал се на учениците Си, а не на всички, защото мнозина не Го познавали лично. Учениците Му го виждали в продължение на 40 дни и така се убедили, че Той не е призрак. Един друг тълкувател, свети Икумений, пише, че Христос се явявал множество пъти и след това изчезвал, за да направи по-желано присъствието Си и да покаже Своето божествено достойнство[2]. Даже се хранил заедно с тях, но не според природните закони, защото Той вече не изпитвал глад, а защото искал да потвърди истинността на възкресението, тоест, че имал същата плът, която страдала и възкръснала.

Христовото Възкресение е историческо събитие, но в същото време остава и тайна. Надмогнало времето, но преживявано във времето. Всяка божествена Литургия е мистично преживяване на това събитие. На всяка божествена Литургия Пасхата, която е Христос, присъства между нас. Затова в светата Литургия на свети Василий Велики свещеникът благодари на Бога след божественото Причастие с думите: „Имеем бо смерти Твоея память, видехом воскресения Твоего образ, наполнихомся безконечныя Твоея жизни“[3].

Светите отци казват, че едно учение е достойно за доверие тогава, когато произлиза от живота. Господ възкръсна и с увереност говореше за Възкресението, показвайки и раните на тялото Си. Светият подвижник Нил отбелязва: „не думата, но делото подбужда начинаещите към подражание“[4]. Апостолските деяния е книга, която потвърждава именно тази истина. Този, комуто е поверено от Бога да пази душите, „полага голяма борба за тези, които са под негова власт“[5], нужно е да извърши огромни усилия за тези, които ръководи, пише Антиохий Монах, знаейки, че дължи отговор за тях, да не би те да претърпят ущърб заради него. Пастирът съзнава, че ще отговаря както за себе си, така и за овцете.

Един мъдър епископ от нашето време пише, че Богочовекът Иисус не само се явявал жив в продължение на 40 дни „с множество доказателства“, но и вече две хиляди години явява Себе Си в историята с множество свидетелства, така че да не остане съмнение в събитието на Възкресението, което наистина се е случило и продължава да се случва пред очите на хората[6]. Понеже Възкресението и всички събития на божественото домостроителство не са природни събития, но нетварни божествени енергии, тоест свръхприродни действия и чудеса на Бога в историята на света, затова те не са се случили само един път, но са действия, които живеят и се повтарят в Църквата. Или, за да го кажем по-ясно: това е Църква, която не просто увековечава и съхранява паметта за тези събития, но самата тя е това събитие – Раждането, Кръстът и Възкресението на Христос и Петдесетница.

Днес, пише един друг епископ, съществуват много идоли, например обожествяването на науката, политизацията на обществото, култът към материалните блага. Имаме нужда от хора, които са преживели събитието на Възкресението, за да съборят идолите[7]. И наистина, колкото повече минават годините, толкова по-привързани ставаме към идолите на света. Христос възкръсна, за да ни освободи от това съвременно робство и да ни направи свободни да се борим за своето спасение.

Възкресението на Христос е онова събитие, което отличава вярата на християните. Без животворящото Възкресение на Христос всичко е напразно и вярата ни е безсилна. И нашата борба също нямаше да има смисъл – всички аскетични подвизи и благотворителност щяха да останат без въздаяние. Ние обаче живеем в очакването, че вътре в себе си лично ще преживеем събитието на Възкресението, затова гръмогласно възвестяваме: Братя! Христос Воскресе! Воистину Воскресе!

Из „Словото на апостолите. Беседи върху апостолските неделни четива“, превод: Златина Иванова, изд. Варненска и Великопреславска света митрополия, 2021 г.

Бележки:

[1] Йоан Златоуст, Беседи върху Деяния на апостолите. Беседа 1. PG60, 18-19.

[2] Св. Икумений, епископ на Трика, За Деянията на апостолите, PG118, 45C.

[3] Αρχιμ. Ιεροθέου Βλάχου, νυν Μητροπολίτου Ναυπάκτου και Αγίου Βλασίου, Παρακλητικά σχόλια σε αποστολικούς λόγους. Εκδόσεις ΤΕΡΤΙΟΣ, Κατερίνη 1986, σ. 71. Виж също: Божествената литургия на свети Василий Велики, след заамвонната молитва.

[4] Свети Нил Аскет, Аскетично слово, глава 25, PG79, 752D.

[5] Антиохий Монах, Беседи, Слово 111, PG89, 1773C.

[6] Μητροπολίτης Σερβίων και Κοζάνης Διονύσιος. Λόγος Οικοδομής (Домостроително слово). Κοζάνη 1980, с. 106.

[7] Αρχιμ. Ιεροθέου Βλάχου, Παρακλητικά σχόλια σε αποστολικούς λόγους., с. 73.