Свободата на смирението

Автор: старецът Маркел Каракалски

Колко се радва душата ми, Господи, когато се облича в смирението. Смирението е Божий дар, който се дава на душата и тогава душата се чувства свободна и необвързана от всички неща. Иска да живее само за Господа и да се моли смирено.

Стоя прав на стасидия, Господи, и наблюдавам Твоята икона върху иконостаса на храма. Държиш отворено Евангелието и ни показваш да прочетем „поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 12:29). Покоят на душата е в смирението и кротостта. Душата почива от вълните на изкушенията и не се разтърсва и смущава, когато се облича в смирение. Нито изобличенията, нито похвалите я уязвяват. Следователно живее свободно, защото гледа само в Твоята любов, Господи. Ти я направляваш и към Тебе обръща всички свои мисли. Тогава душата живее само за Твоята любов, която изобилства в нея и храни всички нейни помисли и желания.

Чувства се по-бедна и от смирената тревичка. Срамува се да стои сред природата и да се наслаждава на Твоите дарове. Изобличава се и се чувства по-низша от уханието на цветята, блясъка на звездите и безгрижието на птиците. Чувства се така, защото всички твои създания, Господи, се намират на мястото, на което си ги поставил, докато душата ми оскверни своя образ и сега бърза да го обнови.

Колко обичам смирението, Господи. Това смирение идва като преживяване и като начин на живот. Душата ми чувства, че е едно нищо, но и е в Твоите ръце, Господи.

Свети Варсануфий желае на брата: „Бог да те доведе до онази мяра да смяташ себе си по-долу от всяка твар“. Това е Божий дар и времето го носи в душата, която Го обича. Душата обаче, която се обича в смирението, не остава само в това състояние. Чувства, че е съединена с цялото творение и не само не му причинява никаква вреда, а се моли за всички твари и съучаства в славословието на цялото творение. Авва Исаак пита: „Какво е милостиво сърце?“ и сам отговаря: „Милостиво сърце е горене на сърцето за всяка твар, тоест за хората и птиците и животните“.

След тези разсъждения разбирам по-добре словото на ап. Павел: „тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии“ (Рим. 8:19).  Ожидането на неодушевеното творение е неговото силно очакване, като чака с голям копнеж явяването на Божиите чеда, което ще стане при всеобщото възкресение, и творението ще се освободи от робството на тлението. Творението очаква Божиите чеда да се обновят и да се озоват в древната слава, и тогава и творението ще се обнови.

Това обновяване и тази слава ще постигнем, когато извървим пътя на смирението,  което си Ти, Господи. Гледам и иконата на Света Богородица и мълча.

Това е Твоята истинска икона (образ), Господи; съвършеният Човек, Който ни показа всичко и спаси човешкия род.

Многомилостиви Господи, по молитвите на Пречистата Ти Майка, помилуй душата ми и Твоя свят.

превод: Константин Константинов