Онлайн игри: употреба и злоупотреба

Автор: д-р Питър Гринспун, Harvard Health Publishing, Harvard Medical School

Близо 164 милиона души в САЩ – около половината от населението – играят видеоигри. Противно на общоприетото схващане, не само тийнейджърите играят игри. Според неотдавнашно проучване само 21% от геймърите са на възраст под 18 години. Въпреки че игрите могат да бъдат приятен начин за разпускане или дори хоби (в много колежи те дори са се превърнали в спортна дисциплина), когато се прекалява с тях, може да има рискове за здравето.

Какви са опасностите, свързани с игрите, и какво може да се направи за тях?

Има ли нещо добро в игрите?

Преди да обсъдим вредите от игрите, е справедливо да споменем и ползите от тях. Освен че са забавно хоби, електронните игри предлагат на хората начин да общуват помежду си – те създават виртуална общност, в която хората работят заедно за постигане на общи цели. Нашето общество страда от епидемия от самота, а игрите могат да се превърнат в средство за свързване с други хора. Тук влизат и  хора в живота ни, като например деца, внуци или дори деца с аутизъм, които може да изпитват затруднения с традиционните начини на общуване.

Има някои изследвания, които показват, че игрите имат някои когнитивни ползи, като например по-добър контрол на вниманието и подобряване на мисленето, въпреки че не е съвсем ясно доколко тези ползи ще успеят да се разпространят извън сферата на видеоигрите в реалния свят. И накрая, видеоигрите имат и медицински приложения, като например обучение на хора с дегенеративни неврологични заболявания, при което се използват за подобряване на равновесието, подпомагане на юноши със  ХРНВ (Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието) за подобряване на мисловните им умения или дори обучение на хирурзи за извършване на технически сложни операции.

Злоупотребата с игрите обаче води до проблеми.

Наранявания от игрите

Нараняванията от повтарящо се натоварване или злоупотреба са увреждания, които са резултат от постоянното използване на мускулите и сухожилията до степен, в която се появяват болка и възпаление. Ако тези наранявания продължат да се развиват, може да се стигне до изтръпване и слабост, които ще доведат до трайни увреждания. Травмите от претоварване на ръцете и пръстите са много често срещани сред геймърите.

Често срещан пример е синдромът на карпалния тунел, който се развива при много геймъри. Това често се наблюдава при работещите в офиса и се дължи на възпаление на нерв в китката, което причинява болка и изтръпване на ръката.

„Палецът на геймъра“, който преди се наричаше „палец на PlayStation“, „нинтендинит“ или „нинтендонит“, когато Nintendo беше популярно, се появява при възпаление на сухожилията, които движат палеца. Медицинският термин за това състояние е „теносиновит на Де Кервен“ и може да доведе до подуване и ограничено движение на палеца. Геймърите са изложени на риск и от „стенотичен теносиновит“, при който пръстът се заклещва в сгънато положение поради хронично възпаление. Геймърите могат да развият и така наречения „тенис лакът“ – болезнено възпаление на мястото, където сухожилието влиза в костта от външната страна на лакътя.

Играенето на игри е свързана със затлъстяването при юношите и е логично да установим същото и при възрастните, ако го изследваме. Очевидно това е така, защото ако тийнейджърът седи пред екрана с часове всеки ден, той не се упражнява много. Смята се, че затлъстяването се дължи и на увеличения прием на храна по време на игра на видеоигри. Според проучване, публикувано в Journal of Clinical Nutrition, “и еднократна сесия с видеоигри при здрави юноши е свързана с повишен прием на храна, независимо от апетита“. Предложените механизми са, че или храносмилателните сигнали, показващи ситост, са отслабени, или че психическият стрес от игрите активира центровете за възнаграждение, което води до повишен прием на храна.

Геймърите често се оплакват от зрителни проблеми. Най-често срещаният проблем със зрението е напрежението в очите, което може да доведе до главоболие и лоша концентрация. Съобщава се, че игрите са довели до припадъци и на опаковката има предупреждения за тях.

Пристрастяване към игрите

Игрите са свързани с психологически проблеми. Все още остава открит въпросът дали пристрастяването към видеоигрите и т.нар. разстройство на интернет игрите (IGD) са един и същ синдром. Според Американската психологическа асоциация, IGD се определя като преживяване на поне пет от следните девет критерия в рамките на 12 месеца:

– Ангажиране на мисълта чрез игра

– Оттегляне

– Толерантност

– Загуба на интерес към други дейности

– Деградация на злоупотребата

– Загуба на междуличностни отношения, образование или възможности за работа

– Игра, за да може играещият да избяга или да облекчи тревогата, вината или други негативни състояния на настроението.

– Неуспех за себеконтрол

– Продължаване на играта въпреки психосоциалните проблеми.

Лечението на този проблем все още е в процес на развитие, тъй като разстройството все още не е напълно разбрано, нито са определени общоприети критерии, и може да включва подходи в областта на общественото здраве, като например обучение за по-строго етикетиране на опаковките и когнитивно-поведенческа терапия. Съществуват дори групи за подкрепа, като например „Анонимни пристрастени към компютърни игри“, които използват силата на груповата подкрепа – полезна за лечение на други зависимости – в сферата на пристрастяването към игрите.

Игрите се свързват и с лишаване от сън, предизвикване на безсъние и нарушения на циркадния ритъм, депресия, агресия и тревожност, въпреки че са необходими повече проучвания, за да се установи валидността и силата на тези наблюдения. Съществуват и опасения, че излагането на екстремното насилие, което често се среща във видеоигрите, може да напарви подрастващите и младите хора безчувствени към насилието, да предизвика емоционални проблеми и дори да подтикне младите хора към прояви на насилие.

Игра с мяра

Както и при много други дейности, които носят както ползи, така и вреди, отговорът е умереност. Повечето от вредите, които произтичат от игрите, могат да се подобрят, ако не и да се избегнат напълно, като се ограничи броят на часовете, които играещият прекарва пред екрана, и се ангажира със здравословни дейности като физически упражнения или общуване в реалния свят, а не във виртуалния свят на игрите.

Образованието е важна мярка за предотвратяване на наранявания. Играещите трябва да бъдат обучени как да предпазват палците, китките и лактите си, гърба си, емоционалното си състояние, съня и очите си. Обикновеното обучение за правене на почивки, разтягане, здравословна храна, почивка и замразяване на палеца, китката или лакътя, когато започнат да ви болят, може да помогне за ранно отстраняване на нараняванията, преди те да станат сериозни. Що се отнася до очите, играчите могат да опитат правилото 20-20-20: на всеки 20 минути да гледат нещо на разстояние 20 фута(1 фут=30,48 см) в продължение на 20 секунди.

В заключение, играенето на видеоигри може да бъде забавно и социално занимание, когато е под контрол и е включено в здравословен начин на живот, който включва много сън, физически упражнения и добро хранене. (Забележка: и лична комуникация с близките.) Не трябва да позволяваме на игрите да се превърнат в наш живот.

превод: Константин Константинов