Богослужение и събота

Определена ли е съботата като „специален ден за поклонение“ пред Бога в Стария Завет?

(писмо-отговор до един адвентен пастор)

Здравей, В.!

Благодаря ти за писмото! Прочетох го и, доколкото ми позволяват времето и силите, ще се опитам да отговоря.

Ти пишеш: „От Писанията на новозаветните автори разбираме, че християните са се събирали не само в един определен ден, но са правили това много по-често, през цялата седмица. В този смисъл лично аз не смятам, че ходенето на църква трябва да бъде ограничавано само в събота или неделя, а да бъде постоянна практика… Като християни сме насърчавани да се събираме постоянно (Евр. 10:24,25), защото богослужението не е някакво ритуално събитие, а е еклесия, събранието на вярващите, което не е ограничено във времето, нито е свързано със специално място, каквото е било храмът“. Тук съм напълно съгласен с теб. Както сигурно знаеш, богослужението в Православната църква е ежедневно (дори по няколко пъти на ден). Друг е въпросът, както и ти самият пишеш, „доколко това се случва в съвременното християнство“, т.е. навсякъде в енорийските храмове. Всъщност идеята, че поклонението пред Бог не е обвързано с някакъв конкретен ден, води началото си от ап. Павел (вж. Римл. 14:5-8) и се подкрепя от богослови от различни християнски изповедания. Ето какво пише например валденският пастор Thomas Soggin от Италия, отговаряйки на въпроса дали действително – както твърди Е. Уайт във „Великата борба“ – валденсите са били съботяни: „Therefore, the Waldensians did not keep the Sabbath (in the sense of Saturday instead of Sunday) and were not guardians of the „Sabbath Truth” as somebody calls it. The Waldensians never followed the Seventh-day Adventist’s Sabbath but they followed more Paul in Romans 14,5-8.“ (DID THE WALDENSES KEEP THE 7TH DAY SABBATH?).

По-надолу обаче говориш за „седмични събирания на вярващите в Стария завет“ и че „събиранията в събота са били възможност за всеки вярващ човек да общува с други вярващи в Божието присъствие“.

А в официалния катехизис на ЦАСД „Адвентистите от седмия ден вярват…“ (по-нататък: АСДВ) прочетох следните твърдения:

 „Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква съблюдаване на този седми ден – събота – като ден за почивка, поклонение и служба в съгласие с учението и практиката на Исус, Господаря на съботата.“ (АСДВ, гл. 20, стр. 288, подч. мое)

„Както участието на Христос в съботните служби означава, че Той приема седмия ден като специален ден за поклонение, същото означава и Павловото участие.“ (пак там, стр. 294)

„съботата е ден за специално общение с Бог“ (пак там, 304)

„Бог възнамерява да съблюдаваме съботата като паметник на Сътворението. Тя определя времето за почивка и поклонение, насочва ни да размишляваме за Бог и за Неговите дела“ (пак там, 291)

„(Христос) включва съботата в Декалога да бъде мощно напомнящо средство за тази седмична среща за поклонение пред Твореца“ (пак там, 293)

„Никъде Библията не дава право за промяна на деня за поклонение, който Бог е осветил в Едем и е обявил повторно на Синай.“ (пак там, 299)

С други думи, твърди се, че седмият ден-събота е бил осветен и определен от Бог (още в Едем и по-късно на Синай!) освен като ден за почивка, и като специален ден за поклонение и общение с Твореца.

Така ли е обаче в действителност? Ако съботата е постановена като специален седмичен богослужебен ден, то за това би трябвало да имаме съответните свидетелства в Свещеното Писание, нали така? Има ли пряко указание в Свещеното Писание на Стария Завет за това, че Бог благославя седмия ден-събота като специален ден за поклонение пред Него? Има ли ясни свидетелства за това, че евреите в Стария Завет са се събирали за богослужение пред Истинския Бог конкретно в събота?

В следващите редове ще се опитам да потърся отговор на тези въпроси.

Преди това обаче ще се спра на нещо, което ми направи впечатление в писмото ти и което ми изглежда като вътрешно противоречие. В началото пишеш: „Събирането на църквата е новозаветна практика“, но малко по-късно твърдиш: „Има някои старозаветни текстове, които описват съботния ден не само като ден за почивка в рамките на семейството, но и като ден, в който са ставали събрания на вярващите евреи в по-широк контекст“ (подч. мое). Как да разбирам думите ти? Ако евреите в СЗ са имали практика да се събират на съботно богослужение в по-широк контекст (извън семейството), то значи това не е новозаветна практика, а старозаветна. Ако пък съботното богослужение е новозаветна практика, то тогава не можем да говорим за регулярни събирания на евреите в СЗ на богослужение в събота в по-широк контекст (извън семейството).

Продължавам нататък с разглеждането на посочените от теб два старозаветни текста.

Наистина в българските преводи на Левит 23:2-3 виждаме думата „събрания“. Бързам обаче да кажа, че тези стихове са доста проблемни като аргумент за това, че евреите по онова време са провеждали съботно богослужебно събрание в по-широк контекст (извън семейството-дома). И проблемът тук се нарича „изгубени в превода“. Преди време други мои познати-адвентисти ми ги посочиха като комай единственото (?) място в Стария Завет (поне доколкото аз зная), което по някакъв начин загатва за провеждането на седмични богослужебни събрания в тази толкова ранна епоха. Затова реших да направя свое собствено изследване по въпроса, което даде интересни резултати. Основният извод, до който достигнах, е, че изразът „свето събрание“, или по-точно думата „събрание“ в тези стихове (както и на други подобни места в СЗ, напр. Изх. 12:16; Лев. 23:7, 8 и др.) НАЙ-ВЕРОЯТНО е резултат от погрешен превод на староеврейската дума „miqrā“.

Първо, нека видим как са преведени стиховете Левит 23:2-3 в гръцката версия на СЗ – Септуагинта („Библията на ранната Църква“): „Λάλησον τοῖς υἱοῖς Ἰσραὴλ καὶ ἐρεῖς πρὸς αὐτούς· Αἱ ἑορταὶ Κυρίου ἃς καλέσετε αὐτὰς κλητὰς ἁγίας, αὗταί εἰσιν ἑορταί μου. Ἓξ ἡμέρας ποιήσεις ἔργα, καὶ τῇ ἡμέρᾳ τῇ ἑβδόμῃ σάββατα ἀνάπαυσις κλητὴ ἁγία τῷ κυρίῳ· πᾶν ἔργον οὐ ποιήσεις, σάββατά ἐστιν τῷ κυρίῳ ὑμῶν ἐν πάσῃ κατοικίᾳ ὑμῶν“ (виж тук). Виждаме, че в тези стихове на еврейската дума „miqrā“ съответства гръцката „κλητή“ (ж.р. от κλητός), която е отглаголно прилагателно от глагола „καλέω“ с основно значение „наричам, назовавам, викам“. Следователно „κλητός, -ή“ би трябвало да има значението на „наречен, назован, повикан, призован“ и други в този смисъл. Така е и преведена тя във всички случаи на употребата ѝ в Новия завет:  Мат. 22:14; Римл. 1:1, 6, 7; 1 Кор. 1:1, 2, 6, 7, 24; 8:28; Юда 1:1; Откр. 17:14.

Както и ти сам пишеш, еврейската дума „miqrā“ буквално означава „призив“, т.е. имаме корен „зов“, от който идват и сродните „зова, зван, назован“. С други думи, горепосоченото значение на гръцката дума „κλητή“. Аз лично не виждам пречка и еврейската дума „miqrā“ да бъде преведена по този начин, а именно – „зван, назован, наречен“.

Следователно, Левит 23:3 от гръцки би трябвало да се преведе така: „Шест дни ще вършиш дела, а седмият ден е наречен (или: ще се нарече) ‘събота’ – почивка свята (т.е. посветена) на Господа. Никакво дело няма да вършиш, (защото) е събота (посветена) на Господа във всяко ваше жилище“ (подчертавам думата „жилище“).

Така е преведен този стих и на църковнославянски, който стриктно следва гръцкия текст:

(източник). Можеш да видиш, че никъде в стиховете не се среща думата собрание – „събрание“.

По същия начин е преведен и в Нов английски превод на Септуагинта (A New English Translation of the Septuagint), издание на Oxford University Press, 2007:

Както можеш да видиш, гръцката дума „κλητή“ е преведена „designated“.

По-долу прилагам извадки от речници, за да стане по-пълна и автентична картината със значението на думата „κλητός“. В интерес на истината трябва да кажа, че някои речници дават и други значения на тази дума като например „convocation“ и „assembly“[1].

The Online Liddell-Scott-Jones Greek-English Lexicon:

Дворецкий И. X. Древнегреческий-русский словарь:

Lust et al. A Greek-English Lexicon of the Septuagint:

A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature (известен като Bauer’s Lexicon или съкратено BDAG):

Гръцко-църковнославянски речник (съст. И. Христов, 2019):

Войнов и др., Старогръцко-български речник:

В конкретния случай обаче трудно може да се приеме, че „κλητός, -ή“ означава „събрание“ поради един много простичък факт. По онова време, в онзи исторически контекст (странстването на Божия народ в пустинята), съществувала изрична забрана за евреите да напускат домовете си в съботен ден! Тази забрана се намира в Изход 16:29, където четем: „Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), В СЕДМИЯ ДЕН НИКОЙ ДА НЕ ИЗЛИЗА ОТ МЯСТОТО СИ“ (подч. мое). В следващия стих 30 виждаме, че „в седмия ден народът си почиваше“ (гр.: ἐσαββάτισεν, виж и еврейския тук), т.е. заповедта била спазвана стриктно, никой не напускал дома-мястото си. Тогава за какво богослужебно събрание в събота извън семейството-дома може да става дума?!? Именно тази забрана, изречена малко по-рано, т.е. в същия исторически контекст, ни помага да разберем истинския смисъл на стиховете от Левит 23 глава.

Освен това, никъде в Петокнижието, а и по-късно – в целия Стар Завет, аз не намирам данни, че евреите действително се събирали на богослужение в събота в по-широк контекст, т.е. извън семейството-дома. Мисля си, че ако съществуваше подобна практика, то щяхме да имаме поне едно-единствено библейско свидетелство за това. Едно, но достатъчно ясно и недвусмислено. Аз обаче поне засега не съм срещнал подобно свидетелство. Ако ти знаеш, моля те да го споделиш. Може и нещо да ми е убягнало.

Колкото до приведената от теб история за Елисей и сунамката в 4 Царе 4 глава – за това, че сунамката тръгва да търси пророка и мъжът ѝ се учудва, че го прави точно в този ден, след като „не е нов месец, не е и събота“ (стих 23) – тя не може да бъде доказателство за това, че евреите дори в онази значително по-късна епоха са имали обичай да се събират на богослужение в събота извън семейството-дома. Да, възможно е в събота някои от тях да са посещавали „духовни и религиозни лидери“, както пишеш, търсейки утеха, съвет или помощ от тях, но би било твърде пресилено ако от този частен, единичен случай обобщим и заключим, че това било практика за целия израилски народ. По-скоро, както изглежда, обяснението е доста по-прозаично: просто в почивен ден (събота или новомесечие[2]) те са имали възможност да отделят време и да предприемат подобно пътуване. Т.е. случаят е същият, който виждаме в Христовите слова: „Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота“ (Мат. 24:20) – просто защото в съботен ден портите на Йерусалим били затворени (Неем. 13:19-22) и за християните щяло да бъде много трудно да напуснат града бързо. Но и двата случая не могат да послужат като доказателство за това, че евреите, респ., християните, са се събирали на богослужение в събота.

Но дори да приемем – хипотетично! – че 4 Царе 4:23 говори за някаква всеобща практика за богослужебно (?) събиране на евреите, то защо пропускаш новомесечията, които също са споменати наравно със съботата (както впрочем и на други места в Св. Писание – Ис. 1:13-14; 66:23; Кол. 2:16)? Ако тази история има някаква тежест като аргумент за богослужебни събирания на евреите в Стария Завет в точно определени дни, тогава защо избираш самото едната част от „аргумента“, а пропускаш другата? Защо адвентистите не се събират на богослужение освен в събота, и в първия ден от всеки месец? Така би било редно, честно и справедливо с оглед на този аргумент, който ти самият привеждаш. Виждаме, че съботите и новомесечията се споменават в Библията като напълно равностойни и равносилни дни.

Накрая, дори да приемем – отново хипотетично! – че думата „miqrā“ (гр. κλητή) в Лев. 23:2-3 може да се преведе като „събрание“, то пак, изхождайки от категоричната забрана в Изх. 16:29, можем да допуснем единствено, че такива събрания са били провеждани само в домашни-семейни условия, т.е. в рамките на дома-семейството, без да се излиза навън. Че думата „събирам-събрание“ може да се използва в тясно семеен-домашен контекст, се вижда от Изх. 12:6: „тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер“[3] (макар че тук думата както на еврейски, така и на гръцки е друга). С оглед на казаното дотук, всяка друга интерпретация, според мен, би била твърде пресилена, „нагласена“ и следователно – невярна.

В заключение да обобщя: стиховете Левит 23:2-3 не ни дават никакви доказателства за това, че съботата е била за евреите – освен ден за почивка – ден за богослужение-поклонение пред Твореца. Нещо повече, в целия Стар Завет (поне доколкото го познавам) няма никакъв намек за това, че евреите са провеждали седмични богослужебни събрания в събота. Ако греша, моля да ме опровергаеш. Което автоматично означава, че изхождайки само от текста на Писанието, адвентистите имат не повече основание да се събират на богослужение в събота, отколкото другите християни – в неделя.

Това имах на сърце да ти напиша. Надявам се по-пълното изучаване на Божието слово да ни доведе до по-пълно познание на неговия Автор – Бог. Моля се Той да ни упътва в Своята истина. Амин!

Автор: А. Библиофил

Бележки:

[1] Както се вижда в обясненията към речниковите статии обаче, „κλητός“ може да означава „convocation“ или „assembly“, когато се използва като субстантивирано прилагателно, т.е. прилагателно със значение на съществително. В такъв случай обаче това прилагателно на гръцки се членува, т.е. предхожда се от определителен член, а тук „κλητή“ не е членувано, значи е прилагателно и дори чисто граматически няма как да се преведе като съществителното „събрание“.

[2] Евреите показвали особено уважение към първия ден от всеки месец (новолуние, новомесечие). За него Мойсей определил особени жертви – Числ. 28:11-15, но не го постановил за празник и трудно не може да се каже дали евреите са го празнували някога като задължителен празник. В същото време се вижда, че още в Саулово време евреите прекарвали този ден в домашни веселия, т.е. явно били свободни от работа (виж тук).

[3] В протестантския превод (т.нар. Ревизирано издание) от 1940 г.: „тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер“.