Постът и брачните отношения

Автор: свещеник Даниил Сисоев

Добре и полезно за душата е да се въздържа от брачни отношения по време на пост, но това не трябва да става против волята на единия от съпрузите.

Въпрос: Кажете ми, защо сегашната православна традиция строго регламентира времето на въздържание от съпружески отношения: многобройни пости, празници, седмицата след Великден, сряда и петък? Защо апостолът казва, че времето на въздържание от физически отношения зависи от съпрузите, т.е.“по взаимно съгласие“, докато в Църквата нарушаването на такива пости се смята за грях?

Отговор: Знам примери, когато съпруги са отказвали на съпрузите си интимност по време на постите. В резултат на това се стига до сериозни брачни скандали, като накрая съпругата се предава и след това бяга да се покае, че „не се е въздържала от брачен живот“. И тази идея за пост се възприема като догма. Освен това се налага мнението, че децата, заченати по време на постите, са повредени. Знам за друг пример, в който опитите на една съпруга да спазва такива пости са отчуждили мъжа ѝ от Православната църква. Не мисля, че това е изолиран случай. Наистина, в Свещеното Писание има правило на апостол Павел: „А за което ми бяхте писали – добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от други – освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак.“ (1 Кор. 7:1-7). Въз основа на това Църквата отдавна е определила въздържание от брачно съжителство по време на Великия пост. Но за разлика от въздържанието от храна за чието нарушаване без основателна причина, каноните призовават към отлъчване от Светото Причастие:” Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен” (69 правило на Апостолския събор), за брачните отношения се казва: „Ония, които са встъпили в брак, трябва да са съдии сами на себе си, понеже са чули Павел, който пише, че трябва по съгласие да се въздържат един от друг за някое време, за да пребъдват в молитва, и сетне пак да са заедно“ (3-то правило на св. Дионисий Александрийски). Правило 13 на Тимотей Александрийски също гласи: „Въпрос 13: Встъпващите в брак в кои дни на седмицата трябва да пазят въздържане от взаимно съединение и в кои дни имат право на това? Отговор: По-рано казах и сега ще повторя, че апостолът казва: “Недейте се лишава един от друг – освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете пак заедно, за да ви не изкушава сатаната поради вашето невъздържане”. Впрочем, необходимо е да се въздържат съботен ден и неделен, понеже в тия дни се принася духовна жертва на Господа“. Самата забрана е свързана с факта, че се задължава (според 8 и 9-то правило на Апостолите) християнинът да се причастява на всяка Литургия, а според 5-о правило на Тимотей Александрийски не бива да се причастява след съпружеско съжителство: Въпрос 5: Ако жена преспи нощта с мъжа си, или мъж с жена си, и на сутринта има свещенослужение, трябва ли да се причастят, или не? Отговор: Не трябва. Понеже апостолът казва: “Недейте се лишава един от други, освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане” (1 Кор. 7:5.) Светите отци, които тълкуват този стих, учат по подобен начин. Свети Йоан Златоуст казва: „Какво означава това? Той казва, че жената не трябва да се въздържа против волята на съпруга си, а съпругът не трябва да се въздържа против волята на съпругата си. Защо? Защото от това въздържание произлиза голямо зло; от него често има прелюбодеяние, блудство и домашен безпорядък. Защото, ако някои, имайки съпруги, се отдават на прелюбодейство, те ще се отдадат на него още повече, ако бъдат лишени от това удобство. Добре казано: Не се лишавай от себе си; защото да се въздържаш против волята на другия е лишаване, а по волята на другия не е.. И така, ако вземеш нещо от мен с мое съгласие, това не е лишение за мен; лишава ме този, който взема против волята ми и със сила. Много съпруги правят това, нарушавайки справедливостта и давайки по този начин на съпрузите си извинение за разврат и внасяне на смут във всичко. Единодушието трябва да се предпочита, то е най-важното. Ако искате, нека го докажем чрез опита. Нека съпругата се въздържа, докато съпругът не иска. Какво ще се случи? Дали няма да прелюбодейства, или ако не прелюбодейства, дали няма да скърби, да се тревожи, да се ядосва и да причинява много неприятности на жена си? Каква е ползата от постите и въздържанието, когато любовта е нарушена? Няма полза. Колко мъка, колко неприятности и колко раздори ще произтекат неизбежно от това! Ако съпругът и съпругата не могат да се споразумеят, домът не е по-добър от кораб, носен от вълните, в който кормчията не може да се споразумее с кормилото. Затова апостолът казва: „Не се лишавайте един от друг, освен в съгласие за някое време, но пребъдвайте в пост и молитва. Тук той има предвид да се молим с особено внимание, защото ако забрани на онези, които се молят след като са били заедно, как би било възможно да се спазва заповедта да се молим непрестанно? Следователно е възможно както да имаш сношение с жена, така и да се молиш, но при въздържанието молитвата е по-съвършена. Не просто да кажем: “молете се“, а „нека пребъдвате в молитва“, защото бракът е само разсейване на вниманието, а не оскверняване. Съберете се отново, за да не може сатаната да ви изкушава. За да не си помислят, че това е законът, той добавя и причината. Какво е тя? За да не ви изкушава сатаната. И за да уточни, че дяволът не е единствената причина за изневярата, добавя: „поради вашето невъздържание“ – така тълкува тези думи свети Йоан Златоуст.

По същия начин свети Григорий Богослов, увещавайки онези, които се подготвят за кръщение, пише: „Моля ви да приемете дара като защита и да въздадете  дар на чистота, докато траят дните, определени за молитва, които са по-чисти от работните дни; и то по взаимно съгласие.. Защото ние не налагаме закон, а даваме съвети за общата ви безопасност”.

Така позицията на Църквата може да се изрази по следния начин – добро и полезно за душата е да се въздържа от брачно общение през дните на пост, но това не трябва да става против волята на единия от съпрузите. Колко дълго трябва да продължи това въздържание, не може да реши никой друг освен собствената им съвест. Единственото църковно ограничение е забраната за плътско общение преди причастие. Това е установено още в Стария завет, когато преди Господ да дойде на планината Синай, на хората е заповядано да се въздържат от жените си в продължение на три дни (Изход 19).

Позицията на онези, които твърдят, че брачната връзка е възможна само когато са разрешени венчанията, е напълно неоправдана. Всъщност забраната за сключване на брак в определени дни е свързана с факта, че поради постите или поради предстоящите празнични служби брачното тържество не може да се състои (обяснението на св. Симеон Солунски), а не със забраната за плътско общуване.

Самият опит да се наложи съпружески пост като задължителен в дните, когато е забранено да се извършва венчание, всъщност е, както казва Св. Йоан Златоуст “подтикване към прелюбодейство”. В края на краищата, ако се следват стриктно нормите, представени от някои съвременни духовници, ще се окаже, че може да се сключва брак по-малко от една трета от дните в годината, което ще доведе (особено в съвременното развратно време) само до разрушаване на семействата, което всъщност се наблюдава.

Още по-неприемливо е да се смята, че децата, заченати по време на пост, са по някакъв начин порочни или прокълнати. Това твърдение не се основава на Писанието или на писанията на църковните отци. Това твърдение осъжда без вина милионите наши съвременници, които са били заченати от родителите си в „неподходящо време“, въпреки че Бог казва, че децата не носят вината на бащите. Цялото това сплашване е в коренно противоречие със самия дух на евангелската свобода, която съветва, но не налага. Припомнете си, че желанието за въздържание, според свети Григорий Богослов: „не е закон, а съвет“. Но това със сигурност не означава, че пренебрегваме апостолските съвети, защото духовните ползи от въздържанието са очевидни.

Въпрос: „Винаги ме е смущавала фраза като: „И те живееха в чистота“. Всеки православен човек знае отлично какво означава този термин, затова често се използва както в литературата, така и в разговорната реч. Какво да кажем тогава за думите на Писанието: „Бракът е честен и леглото е чисто“? В края на краищата, логично ли  е да се заключи, че ако едното състояние е чисто, то другато е обратното – мръсно!„?

Другото състояние не е чисто, но не е и скверно. Бракът е естественото състояние на човека в един паднал свят, благословен от Бога в Кана Галилейска. Ето защо в молитвите за брака се молим и за това бракът да бъде честен, а леглото – непорочно. Но безбрачието в името на Христос е много по-високо. Това е свръхестествена добродетел, която прави човека равен на ангелите. Въпреки това Църквата смята, че въздържанието, произтичащо от отвращението от брака, е причина за анатема: Жена, която напусне мъжа си и иска да си отиде, гнусейки се от брака, нека е анатема” (14-то правило на Гангърския събор); ”Ако някой епископ, презвитер, дякон или изобщо от свещения чин отбягва от брак, месо и вино не заради подвиг на въздържание, а за това, че се гнуси, като е забравил, че всичко е много добро и че Бог, създавайки човека, създал ги е мъж и жена, и по тоя начин, хулейки, злослови създанието – такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещен чин и да се отхвърли от църквата. Също така и мирянин”. ( 51-во правило на Апостолския събор).

Въпрос:

Здравейте, отче, благодаря ви, че засегнахте такава чувствителна и същевременно важна тема. Имам няколко подобни въпроса, но винаги се чувствам неудобно да ги обсъждам с енорийския свещеник. Ако сметнете за уместно, може би ще можете да ми отговорите. Благодаря ви предварително. И още нещо. Разбирам, че това не са най-важните въпроси в живота ни, но бих искал да ги изясня веднъж завинаги, за да избегна всякакви неудобства.

1 .Може ли бебето да бъде доведено за причастие сутринта, ако през нощта е имало съпружески отношения?

2. Позволено ли е човек изобщо да посещава  храмът, да се докосва до иконите и светите мощи, да се приближава до помазването или се смята за нечист през целия ден? Позволено ли е да се палят свещи, да се пие светена вода и да се яде нафора?

3. Счита ли се нощта преди Светото причастие за постна в контекста на брака?

Отговор:

Апостол Павел казва: „Бракът е честен, а брачното легло- чисто„( Евр. 14.4), и молитвите на тайнството брак го потвърждават. Следователно е невъзможно да се говори за нечистота на брачното ложе, ако не е имало грях (каквато и да е противоестествена връзка). Затова след брачни отношения човек може да докосне всеки свещен предмет и да донесе дете си до светата Чаша. Не се разрешава само участие в Светото причастие съгласно правилото на Св. Тимотей Александрийски. В деня след Причастието човек също трябва да се пази от интимна близост „заради любовта към Небесния Цар“ (според Служебника). Но никъде не се споменава нищо за следващата нощ. Започва нов ден и няма забрани за това.

Въпрос:

Отче, кажете ми какво да правя? Съпругът ми не е много църковен човек, но преди няколко месеца каза, че съпружеските отношения в стая, където има икони на стената, са невъзможни. Попитах кой му е казал това? Отговорът беше: „Знам.“ Но доколкото знам, иконите трябва да са във всяка стая. Как да постъпя? Какво става, ако имаме само една стая? Този аргумент не убеди съпруга ми. Възможно ли е да е прав до известна степен?

Отговор:

Апостол Павел казва: „Бракът е честен, а брачното легло- чисто“ (Евр. 14.4). Следователно брачното съжителство по никакъв начин не може да оскверни иконите. За християнина иконите винаги трябва да бъдат в полезрението му, за да не забравя Бога, който вижда всичко. Следователно съпругът ви греши. Над семейното легло може и трябва да има икони. Между другото, това е начин да се предпазите от различни злоупотреби с брака.

превод: презвитер Атанас Чулаков