Петохлебието

Автор: архим. Авксентий (Делипапазов)

Като обред петохлебието е свързано с чудото, извършено от Господ Иисус Христос на планината, при което по чудесен начин нахранил пет хиляди души с пет хляба и две риби (Мат. 14:13-21, Марк. 6:30-44, Лук. 9:10-17 и Йоан. 6:8-12). То е самостоятелно последование, вероятно остатък от древен чин на вечеря на любовта или агапа.

Петохлебието се извършва в края на велика вечерня, свързана с утреня на т.нар. всенощно бдение. Съгласно разпоредбите на Йерусалимския устав след края на вечернята, по време на четенето на книгата Деяния на св. апостоли или някое от апостолските послания, всеки сяда на „своето място“, а келарът раздава на всички в храма парче благословен хляб и чаша вино. След приемането им никой от присъстващите не приема никаква друга храна до причастяването си на сутринта. Според св. Симеон Солунски, ако не е извършвано бдение, не е необходимо да бъде извършвано и петохлебие, тъй като единственият му смисъл е да се подкрепят присъстващите до часовете на утрото, когато ще се причастят. Извършването на петохлебие в края на утренята или в края на литургията е погрешно изключение.

Според много изследователи на източната богослужебна традиция, чинът на петохлебието, извършвано по време на вечерня, е остатък от древно последование, използвано на т.нар. агапи през I и началото на II век. В гръкоезичните църкви е запазило древното си название хлебопреломение. Хлябът, виното, пшеницата и елеят са храната, която по-заможните християни раздават на по-бедните по време на вечерите на любовта.

Съгласно установената практика, днес последованието на петохлебието се извършва в централната част на храма, след възгласа на просителната ектения „Да бъде благословена и препрославена…“ или в края на утренята, след славословието. Това е причината да няма самостоятелно начало, а да започва с ектения.

Благословените на петохлебието хлябове, пшеница, вино и елей не могат да бъдат благославяни втори път или използвани за извършването на евхаристия.

източник: Еортология, Архим. Авксентий, Пловдив, 2012 г.