Въздържание от интернет и социални мрежи по време на пост?

Автор: Жан-Клод Ларше

Звание към всички поместни църкви за ясно и изрично споменаване на въздържанието от използване на интернет и социалните мрежи в правилата за постене:

Скъпи отци, сестри и братя, новите онлайн форми, наречени цифрови средства (медии), до които имаме достъп чрез компютри, таблети и особено в днешно време – чрез „умни“ мобилни телефони, чието съдържание се състои главно от интернет, социални медии и съобщения буквално са навлезли в живота на съвременните хора, особено на младите, още от 10-годишна възраст, а понякога и по-рано.

Потенциалът на цифровите средства (медии) за бърза и почти евтина комуникация, способността да предоставят на всеки достъп до всички и всичко, както и силата на образа в цифровите средства, придават на тези средства силно очарование. Социалният натиск (особено натискът за спазване на правилата), но и икономическата структура на обществото превърнаха тези цифрови средства в инструменти, които почти всеки трябва да притежава, за да не бъде маргинализиран и изключен от различни кръгове – социални, административни, икономически.

Това, с което се сблъскваме тук, обаче, е до голяма степен вътрешна или психологическа зависимост, която се е установила сред потребителите от всички възрасти. Това пристрастяване тревожи много родители, защото сега, в този момент, засяга много деца, а много пъти дори самите потребители го забелязват. Виждаме тази зависимост по-ясно и я наблюдаваме предимно в най-сериозните случаи, които изискват драстично лечение, особено лечение под формата на дългосрочно пълно въздържание от такива средства, а понякога и клинична психиатрична помощ. Въпреки това този навик и пристрастяване остават незабелязани в по-малко сериозните случаи, защото навикът може да накара нещо необичайно да изглежда нормално. Трябва да се отбележи, че за повечето потребители тази употреба вече е станала злоупотреба.

На тази конференция, която събира толкова много православни медийни дейци, цифровите медии са представени в повечето случаи по положителен начин, като част от църковния живот или като нещо, което трябва да му принадлежи, с идеята, че сега те са се превърнали в движеща сила, абсолютно необходима за пастирската и мисионерската дейност на Църквата. Представената тук квази-райска визия обаче трябва да бъде смекчена. В реалния живот хората прекарват много малко време в посещение на православни сайтове в сравнение с други, а много млади православни дори не знаят, че съществуват православни сайтове. В огромното мнозинство от случаите страстите, характерни за падналия човек, го карат да се поддаде на тези изкушения чрез общуване в социални мрежи като Facebook, където нарцисизмът (наричан от гръцките църковни отци себелюбие) играе важна роля – или чрез начина, по който човек представя себе си в тях, или чрез трескавото и пламенно търсене на харесванията на другите чрез „лайкове“, които ласкаят „егото“.

Наскоро публикувах книга от 320 страници на френски език, озаглавена „Malades des nouveaux médias“ (букв. – „Болестите на новите медии“ – бел. ред.). Тя е преведена на румънски език под заглавието „Затворници на интернет“. Сега тя се превежда и на английски език под заглавие „Addicts of Modern Media“ (букв. – „Зависими към съвременните медии“ – бел. ред.) . В тази книга подробно и документално показвам отрицателните и разрушителни ефекти, които новите цифрови средства (медии) имат върху различни сфери на човешкото съществуване: върху душевното, интелектуалното, културното, социалното, релационното и накрая (и най-вече) духовното измерение. Предлагам и някои превантивни и лечебни мерки, особено от духовно естество.

За тази презентация, която, разбира се, трябва да бъде много кратка, избрах да говоря само за поста и въздържанието като средство за ограничаване и контролиране на използването на новите средства, които в повечето случаи се използват по неправомерен и вреден начин.

Що се отнася до консумацията на храна и сексуалната активност, Православната Църква е установила правила за ограничения и въздържание в периоди на пост, както и в определени дни от седмицата и годината.

Една от основните цели на тези правила е умът да се приучи да контролира различните физически и умствени импулси, за да може да се преориентира и пренасочи към психофизическата сила, която води до духовен живот, т.е. да се постигне състояние на глад и желание, така че човек да почувства своята зависимост от Бога и нуждата си от Него, а душата му да бъде спокойно подготвена за покаяние и съсредоточаване на ума в молитва.

Злоупотребата с новите средства, която се е превърнала в обичайно явление, води до резултати, точно противоположни на тези, които се търсят чрез поста и въздържанието, тъй като тук имаме напразно изтощаване на енергията, постоянна екстровертност и разсейване на ума, непрестанно вътрешно движение и шум, безразборно ангажиране на време и невъзможност за създаване и поддържане на вътрешния мир, като същевременно се губи вниманието и концентрацията, необходими за бодърстване и молитва.

Трябва да се подчертае, че тези ефекти са свързани с използването на новите средства след определен праг и независимо от съдържанието. Както казваше Маршал Маклуън, виден експерт по новите средства, „медията има по-голямо въздействие от посланието, което предава“, до степен, в която можем да кажем, че „медията е посланието“. Това със сигурност не бива да ни кара да забравяме въпроса за съдържанието, което, когато е лошо, в крайна сметка разпалва и подхранва страстите на хората, увеличава степента на несъвместимост с аскетичния живот, както го разбираме и все повече вреди на духовния живот.

Църквата трябва да вземе предвид тези нови условия, създадени от нашето време. Тя трябва да установи подходящи правила, които да съпътстват правилата за пост от храна и въздържание от сексуална активност, така че да помогне на съвременния човек доброволно да се ограничи, за да се освободи от пороците и новите си зависимости, и да му даде средства за пълноценно изживяване на духовния живот, който отговаря на неговата природа, за истинското му лично преуспяване.

Някой би могъл да каже, че нямаме нужда от конкретни правила по този въпрос, че препоръките на пастирите са достатъчни, но предполагам, че бихме могли да кажем същото и за поста и въздържанието от сексуални действия, за които обаче Църквата е установила правила и наистина ги е формулирала на Вселенските събори. Правилата, които са формулирани официално и точно, имат по-голямо въздействие, по-широко разпространение и следователно са задължителни, отколкото обикновената препоръка на енорийско равнище, която често дори не се прави.

Въпросът, който възниква тук, е свързан с естеството на поста и въздържанието. Както споменах по-рано, става въпрос за ограничаване на времето, през което човек ползва интернет, и за строг контрол и регулиране на използването и съдържанието на интернет средства. Много е важно човек да спре да бъде постоянно онлайн и да ограничи връзката си до определено време от деня. Трябва да се отървем от несъществените медии, например от социалните мрежи (Facebook, Instagram, Twitter и други), както и да спрем да използваме всички сайтове за забавление. Всеки уебсайт, който представлява изкушение или място за лоша компания, трябва да бъде забранен. Подходящо е също така човек да ограничи връзката си до това, което се отнася само до работата или обучението му. Родителите трябва да научат децата си, които използват тези нови медии, сами да прилагат такива ограничения, като им обяснят защо.

Великият пост и другите постни периоди са възможност за всички да се откажат от социалните медии с техните изкуствени и виртуални отношения, за да могат да се преоткрият дълбоките, здрави и истински отношения със семейството и приятелите, за да се обърне повече внимание на хората около нас. Тези периоди на пост са и възможност да преоткрием тишината и уединението, необходими за практикуването и напредъка на духовния живот.

Има опасност да предизвикам гняв и възмущение в рамките на тази конференция, като говоря за това дали правилото за пост и въздържание от новите цифрови медии трябва да се разпростре и върху православните сайтове. Не искам много от участниците в конференцията да загубят работата си, а още повече целта ми не е да ограничавам присъствието на християнския и църковния свят там, където то вече е много ограничено.

Но преди всичко бих искал да подчертая, че по време на постите и особено по време на Великия пост значителен брой православни медии, особено тези с духовно съдържание, се самоограничават, като затварят сайтовете си за определен период от време или поне намаляват продукцията си.

Това ограничение има образцова стойност и по свой начин свидетелства за самото съществуване на поста и ограниченията, към които той ни призовава.

Вторият ми коментар сега е свързан с четенето.

Вярно е, че по един много положителен начин повечето православни медии предлагат духовни четива, поне отчасти, а някои сайтове са посветени изключително на такива четива. Ето защо по принцип няма причина да се ограничава създаването или посещението на такива сайтове и изглежда, че те вероятно трябва да бъдат насърчавани, доколкото вярващите са насърчавани да се отдават повече на духовно четене през периодите на пост.

Все пак бих искал да отбележа, че научните изследвания, които се занимават с метода на четене на екран, показват, че четенето, докато гледате в екрана, се извършва бързо и повърхностно.

На екраните текстовете ни изглеждат като изображения. Поради тази причина текстът на екрана става обект на мимолетен поглед, както е в случая с картината, като погледът обикновено се спира само върху няколко реда.

Научно изследване е установило, че по-голямата част от хората не четат текста ред по ред, както е в книгата, а бързо прескачат от горната част на страницата към долната, като движението им следва формата на буквата F: прочитат първите няколко реда, слизат малко по-надолу, прочитат лявата част на някои редове, след което слизат още по-надолу към лявата част на страницата.

Второ научно изследване стига до заключението, че средностатистическият читател на интернет чете само около 20% от текста.

Трето проучване установява, че повечето интернет страници всъщност се четат за максимум 10 секунди, което ясно показва, че те не се четат реално.

Четенето на екрана рядко се спира на думи или фрази. Това е прочит, при който има малка възможност за връщане към предишното и който изобщо не е рефлексивен. Това е повърхностен прочит, който рядко води до опит за разбиране и запомняне.

В много отношения новите медии правят връзката с текста по-лека, по-нестабилна, по-крехка, по-ефимерна.

Периодите на пост могат и трябва да бъдат периоди, в които се възстановява времето и качеството на четенето, като се изоставят цифровите медии в полза на печатните, особено книгите, за които всички проучвания показват, че са много по-конструктивни от екраните, като същевременно нямат недостатъците на цифровите медии.

Пълното откъсване от всякакъв вид медии по време на постите е идеално решение за намиране на необходимата тишина за задълбочаване на духовния живот, което е именно основната цел на поста.

В заключение бих искал да отбележа, че много частни клиники и хотели предлагат настаняване за по-дълъг или по-кратък период от време с пълно откъсване от интернет, като по тази причина започват да таксуват по 1000 евро или около 1200 долара на седмица. Православната Църква би трябвало официално да предложи тази възможност по време на постите като гарантирано безплатна услуга, достъпна за всички и наистина с духовна полза, каквато няма никъде другаде. Рекламният слоган на една от тези клиники, за които споменах по-горе, е „Откъсни се (от интернет), за да се свържеш отново“. Така че Църквата може да вземе този лозунг, да го промени малко и да каже: „Откъсни се от новите средства, за да се свържеш отново с твоя Бог и Господ и с ближния си.“

Доклад, изнесен на Втората международна конференция за цифровите медии и православните пастирски грижи

превод: Константин Константинов