автор: протопр. Александър Шмеман
Вековете на „клерикализъм“ (тук обаче не трябва да разбираме клерикализма като някакъв монопол на „йерархичните“ и „литургични“ църкви) са превърнали свещениците или духовниците в отделно съсловие със свое особено и специфично „свещено“ призвание в Църквата. Това призвание е не само различно (според този погрешен възглед – б. р.), а напълно противоположно на всичко онова, което е „обикновено“. Такъв е бил и такъв продължава да бъде източникът на свещеническата психология и подготовка.
》