калин янакиев

Превод по Migne Patrologia Graeca 》

Русофилски кръгове проведоха активна кампания срещу Вартоломей I, която беше започната около месец преди идването му. Причината е желанието на Москва да имаме по-дълбока връзка с Русия, освен чисто политическата. Така философът и богослов проф. Калин Янакиев коментира пред БиТиВи скандала около посещението на Вселенския патриарх у нас. 》

автор: проф. Калин Янакиев Или вие ще ми кажете, че давайки му свободата, Бог не е оставил човека в неведение за злото, не го е оставил дори без своеобразна „юзда" срещу злото. Че му е дал - наистина, не външно, като обективна принуда - а в соб­ственото му сърце, като само-закон, повелята да се стреми към Бога, а не към злото 》

автор: проф. Калин Янакиев Всъщност ако сме пределно честни - целият скан­дал за съвестта идва от обстоятелството, че християни­нът сякаш оправдава Бога-Промислителя, - оправдава Го именно задето не Се е намесил да възпрепятства дет­ското страдание. 》

автор: проф. Калин Янакиев Вижте към какво ни води Иван Карамазов. След не­говите потресаващи разкази ние не приемаме и не прие­маме по съвест всяка претенция, че Небесното Царство, в което светът ще бъде спасен и ще се разреши на края, е победа на Правдата, е всепримиряващ акорд.. 》

автор: проф. Калин Янакиев Вслушайте се и вие в сърцата си и кажете - чули, прочели, преживяли историите на Иван Карамазов - какво чувствате вие? Какво вика сърцето ви? „Не искам - вика то - не искам да приема, че това се е случило!" 》

автор: проф. Калин Янакиев И тъй, въпросът е в това - може ли изобщо да бъде изкупено преживяното от дечицата страдание и има ли нещо, което да накара сърцето ми да се успокои, след като съм научил, че тези ужасни истории за мъчения са се случили? 》

автор: проф. Калин Янакиев Спомням си първия път, в който прочетох тези зна­менити и страшни страници на Достоевски. Това бе твърде отдавна - още в годините когато мо­ята вяра и моите знания за нейното съдържание бяха съвсем смътни и неопределени. Спомням си страшния морален скандал, който предизвикаха в мен тия разсъждения [...] 》