Често старецът за полза на братята им откривал свое духовно състояние, за да ги укрепи и утеши.
В това време при стареца се появил първият ученик. Често при него идвали от Каруля две бедни старчета и о. Ефрем пълнен в чантите им всичко каквото имало в килията. Един път получили колет от някой благочестив християнин с различни хранителни продукти и послушникът запълнил с тях празните рафтове. На другия ден дошло едно от старчетата, о. Ефрем напълнил чантата му с всичко каквото имало. Тръгвайки си, монахът казал със старческия си глас:
》