Блог

Отец Радослав Паскалев е един от тримата най-достойни хора в Пловдив. За първи път в града бяха раздадени призове за доброта. 9-годишният Коста, болен от рак и помогнал на друго дете, и д-р Радостина Симеонова, която дава шанс на слепи да станат рехабилитори, са другите добротворци. 》

Автор: протойерей Георги Флоровски (1893-1979) Откровение и тълкуване Та какво, ако някои не са 》

«Някой си видял на улицата баба, която продавала единственото си стайно цвете- циклама. Станало му жал и й платил десет пъти повече, отколкото искала за саксията, но не я взел. След няколко дни я срещнал, тя го познала и през сълзи му казала: „ Веднага хукнах към магазина и купих на дядото колбас. А на другия ден цикламата разцъфна!». 》

Автор: митрополит Иларион (Алфеев) Към първа част Философията търси създателя на вселената 》

Автор: митрополит Иларион (Алфеев) В търсене на вярата (първа част) Божият зов Вярата е път, по който Бог и човек вървят един към друг. Първата крачка прави Бог, Който винаги и безусловно вярва в човека. Той дава на човека някакъв знак, някакво предчувствие за Своето присъствие. 》

„Помнете вашите ръководители, които ви възвестиха Божието слово, и като имате пред очи 》

автор: Сашка Александрова Минах вече през позитивното мислене. Изпитах на гърба си неговите капани, схванах уловките. Затова сега с чиста съвест мога да заявя, че то не върши работа. Изкуствено е и ме направи фалшива. То беше поредната маска, която сама си изработих и си слагах всяка сутрин преди да изляза от вкъщи. И махах, когато се прибирах. А, вярвайте ми, без маската и зад заключената врата ставаше страшно. 》

автор: протопр. Николай Лудовикос Но въпросът е, че нещата не вървят изобщо към добро, както знаете. Не ме интересува моралът... моралът може да се изгуби, не ме е грижа. Самото същестуване е това, за което ме е грижа, което ме безпокои, онтологически, доколкото хората няма да бъдат в състояние да живеят прилично след няколко години, и те ще бягат от реалността с наркотици... и както една американска рок звезда отбеляза, когато те повече не могат да търпят наркотиците, ще се върнат отново към реалността... 》

Обичах да помагам на болните, не от любов към Бога, а защото това беше мой човешки дълг. Ако пиша за упокоението на всички монаси, за които съм се грижил, мога да напиша цяла книга. Но все пак мога да дам няколко примера. Спомням си за един брат на име Георги Косамнчук, голям подвижник. Когато се разболя, ме повика и ме помоли да го пострижа за монах. На третия ден от замонашването той се причасти с Пресветите Тайни, поиска прошка от всички и в ръцете ми предаде своята душа в Божията прегръдка. 》

автор: протопр. Николай Лудовикос Така че, аз просто храня тези, които мога да достигна… Удобно, нали така? Виждате ли колко велико е това? Блъснете някого в къпалнята тази година, и Бог ще ви блъсне на следващата година, или по-следващата година, или след съвсем кратко време. От време на време водата в къпалнята се разбърква – не знам всеки път, когато е ставало, колко често е… не се казва всяка година, а само понякога… 》