Блог

автор: euxh.gr Съвременният човек се е окопал в себеоправданието, което обикновено се изразява така „аз съм добър човек, никого не убих, никого не закачих, давам милостиня от време на време. Защо Бог да не ме спаси?” Много хора мислят, че Бог е вечен жандарм и че спасението е състояние, което човек печели чрез външното спазване на заповедите. 》

Спомени на прот. Серафим Кардоза за йеромонах Серафим Роуз Отец Серафим беше много спокоен, той обичаше хората. Нито веднъж не съм го виждал гневен. А когато той говореше или преподаваше в курса по световни религии, често му се налагаше да отговаря на сложни въпроси, задавани от интелектуалци. 》

автор: преп. Паисий Светогорец Някой може би не иска да даде милостиня на един циганин, защото познава някой болен, който се намира в по-голяма неволя и има намерение да помогне на него. Ще се намери някой минувач да даде нещо и на циганина, но на болния няма кой да му даде. Как си правят заключения хората, а не знаят истината… 》

автор: протопр. Михаил Кардамакис Аскезата е опитът от покаянието, а покаянието се изразява в аскезата и чрез аскезата. В това взаимно проникване между покаяние и аскеза, правилото на покаянието е да придобием съзнание за греха и усещане за нашата немощ, което ни подготвя и води до търсенето на благодатта на Бога и Неговия отговор. 》

автор: митрополит Вениамин Федченков Както майката понякога държи детето за ръка, понякога 》

Как един човек, „изхвърлящ иконите през прозореца“ е станал автор на основополагащия труд за историята и духовното съдържание на християнското изкуство? Може ли да се изписват икони без Вяра? 》

Старецът Порфирий ми каза един ден: "Понякога идват при мен момчета и девойки. Бедните деца, какво ли не са направили, извършили са всички плътски грехове, но аз ги обичам." Старецът не оправдаваше делата на децата; определяше ги като плътски грехове, но същевременно ги обичаше като скъпоценни души, "за които умря Христос". 》

Автор: Атанас Ваташки Към първа част III. Граници на Църквата и инославните „Ние знаем къде 》

автор: Дария Захариева Казват, че християните са жители на вечен град. И не просто на град, а на вечния Йерусалим. Нашият свят обаче си е село. Думите ни – дрънкане без полза. Служението ни – театър без душа. Животът – клише и маска. Ние сме от долните. Населяваме село Преструванкино. От доста време го населяваме. Има едни хора, дето живеят вярата си. . Е, ние я говорим. Има едни хора, които истински служат и умират за Истината. 》

… Владика Антоний Сурожки разказва как по време на една литургия излязъл на проповед и казал следното: Вчера на вечерната служба дойде една жена с дете. Беше с панталони и без забрадка. Някой от вас ѝ е направил забележка. Тя си заминала... 》