Смесените бракове

автор: протопр. Йоан Майендорф

Официалното условие за църковен брак е съюзът на вярата – т.е. принадлежността на съпрузите към Православната църква. Определенията на Лаодикийския (10-то и 31-во правило), Картагенския (21-во правило), Четвъртия и Шестия Вселенски събор (14-то правило от Халкидонския, 72-о правило от Пето-Шестия) забраняват брак между православни и неправославни и препоръчват разтрогване на такива бракове, ако те са регистрирани от гражданските власти.

Но разбира се, това не е формален въпрос. Общата вяра прави брака истински християнски. Безусловно, дори и при непринадлежност към дадена Църква, е възможно наслаждаването на дружбата, споделянето на взаимни интереси, усещането на истинско единение и „пребиваването в любов” един към друг. Но целият проблем е в това, възможно ли е всички тези човешки отношения да се променят и да се преобразят в реалност на Царството Божие, ако те не са обогатени с опита от принадлежността към Царството, ако те не са скрепени от общата вяра. Възможно ли е ставането на „едно тяло” в Христа без съвместно причастие с Неговите евхаристийни Тяло и Кръв? Възможно ли е брачната двойка да влезе в тайнството на брака – тайнство, което се отнася към „Христа и Църквата”, – ако съпрузите не участват заедно в тайнството на Божествената Литургия?

Това вече не са формални въпроси,  а коренни проблеми, относно които трябва да се  даде отговор на всекиго сблъскващ се така или иначе с проблема на смесените бракове. Безусловно най-лесните решения дава конфесионалният релативизъм („между нашите църкви няма много различия”) или просто отстраняването на Евхаристията като средоточие на християнския живот. За нещастие, съвременната практика на венчание, която не различава единославни и смесени бракове, тъпче именно върху горепосочения път. Ние вече казахме, че тази практика произтича от постепенната десакрализация на брака, а отделянето на венчанието от Евхаристията е крайният израз на този процес. В Древната Църква каноните, които забраняват смесените бракове, били разбирани от всички – всеки е знаел, че православен и инославен не могат да участват съвместно в Евхаристията, посредством която бракът се благославял. Този и без това спорен въпрос още повече бе усложнен от неотдавнашната протестантска практика на „интеркомунион” (общо причастяване между представители на различни деноминации – бел.прев.) между разделени християни, практика, частично възприета и от съвременните католици. Личната и общата отговорност по отношение на видимата Христова Църква в нейната Евхаристия тук могат на практика да бъдат заменени от неясна и пасивна религиозност, при която тайнствата играят най-вече второстепенна роля[1].

Отказвайки се от „интеркомунион”, Православната Църква не отрича християнското единство. Напротив, тя защитава истинското и пълно единство и отрича всички негови сурогати. Затова и по отношение на брака Църквата желае съпрузите да се наслаждават на пълно единство в Христа и затова счита за истински осветени само тези бракове, в които две същества се съединяват в съвършено единство на вярата, скрепено от печата на Евхаристията.

Напоследък „смесените” бракове са често явление. В нашето плуралистично (американско – бел.прев.) общество, където православните представляват едно незначително малцинство, смесените бракове съставляват голям (и постоянно растящ) процент от всички бракове, които се благославят в нашите църкви и  също, за съжаление – извън Православието. Всички ние знаем, че някои подобни бракове водят към създаването на щастливи семейства и би било неблагоразумно и нереално повърхностно да бъдат забранени. На практика някои смесени бракове се оказват по-здрави и щастливи от православните бракове, в които двамата никога не са чували за истинското значение на християнския брак и не са поели върху себе си никаква християнска отговорност пред Бога.

Тази безспорна истина не умаловажава факта, че Евангелието ни призовава не към частично разкриване на истината и дори не към „щастието” в общоприетия човешки смисъл. Господ казва: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец Небесен (Мат. 5:48). Християнството е немислимо без борбата за съвършенство. Религиозното безразличие или приемането на християнската вяра като второстепенен аспект в живота, само по себе си изключва стремежа към съвършенството, за което говори Христос. Църквата никога не може да се примири с индеферентността и релативизма.

Следователно православният свещеник не може да благослови брак между православни и инославни. Също така е очевидно, че произнасянето на името Иисус Христос пред човек, който не Го признава за Свой Господ, е лишено от всякакъв смисъл. Такава молитва би била неуважение не само спрямо Бога, но и спрямо човека и неговите убеждения (или отсъствие на убеждения). Когато един участник в бъдещия брак е кръстен християнин, благословението на Православната Църква се оправдава с увереността на апостол Павел, че невярващият мъж се освещава от вярващата си жена, и че невярващата жена се освещава от вярващия мъж (1 Кор. 7:14). Но вероятно тези думи се отнасят към брак, при който в последствие един от участниците се обръща към правата вяра, а не към такъв, в който член на Църквата се съчетава с човек непризнаващ Църквата. Във всеки случай Църквта се надява, че религиозното единство в семейството ще бъде възстановено и ще дойде ден, когато и двамата съпрузи ще се обединят в Православието.

Правилото прието от някои православни епархии – да се изисква от участниците в смесените бракове писмено обещание децата да се кръстят и възпитат в православието, – се явява (поне по отношение на подписващите го) много съмнително както от принципни позиции, така и от гледна точка на ефикасността. Тук не може да има компромис: или православният съпруг трябва да бъде толкова силен в убежденията си, че да предаде собствените си религиозни разбирания на децата и уверено да доведе цялото си семейство в Църквата, или той трябва да се откаже от каквито и да е действия. Към тези, които сключват брак извън Православната Църква, пастирското отношение трябва да бъде напълно определено. Такъв брак се разглежда като измяна на тайнствената благодат, която е получена от Църквата в кръщението, а това фактически е несъвместимо с принадлежността към Църквата.

Много недоразумения свързани със смесените бракове биха се разрешили и за православните и за инославните, ако бъде възродена древната практика, която обединява в едно цяло брачния обряд и Евхаристията. Тогава при венчанието на смесените двойки  би трябвало да се използва съвършено различна, независима от Евхаристията церемония (както и при втория или третия брак между православни). Невъзможността за благословение на смесените бракове по време на Литургията сама по себе си би била достатъчно красноречива и би показвала: първо, истинската същност на освещаващия се от Църквата брак; второ – пастирската търпимост, проявена от Църквата при благословението на смесения брак и накрая, трето – желанието на Църквата смесеният брак да поеме по пътя към съвършенството в съюза на вярата и съвместното участие в Евхаристията.

превод от руски: Мартин Димитров, източник: www.pravbeseda.ru

Още по темата: „Бракът и Евхаристията“ от същия автор


[1] За православната гледна точка (доста отрицателна) относно „интеркомуниона“ между разделени християни вж. в St. Vladimir’s Seminary Quartery, vol. 12, 1968, Nos, 3-4.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: