Грешали ли са светиите? (I част)

aвтор: прот. Димитрий Моисеев

В съвременното богословие за съжаление все по-силно се забелязва една тенденция на възраждане на някои аспекти  от ученията на едни или други свети отци, които не са били приети от Църквата. За да се оправдае това се привежда католическата теория за т.нар. теологумени (частни богословски мнения), според която право на съществуване има всяко твърдение, стига то да е било изказано от Светите Отци. Ако това твърдение е било подкрепено от свят човек, то е само негов частен възглед, но съвсем не е грешка и всеки християнин има правото да го споделя. По този начин някои хора приемат за кощунствена самата мисъл за възможност за грешки в светоотеческите творения. Затова ще бъде полезно да узнаем отношението на Църквата и самите Отци по този въпрос. Най-ясното отношение на Църквата по този въпрос е изразил преп. Варсануфий Велики, в отговор на въпрос от един монах от неговата обител, зададен по повод отделни аспекти от учението на св. Григорий Нисийски. Самият преподобен при това споделя и подчертава, че говори по особено откровение, дадено му от Бога. Това ни кара да изключим в дадения случай възможността от грешка. И така, нека да се обърнем към книгата „Ръководство на преподобните отци Варсануфий Велики и Йоан за духовен живот в отговор на въпроси от ученици”:

Въпрос 610. … Св. Григорий Нисийски … казва, че мъчението ще бъде смекчено и ще приключи. И тъй, кажи ми, Отче мой, защо такъв човек не говори правилно, както би било прилично за един Свят мъж, сподобил се да беседва по внушение на Светия Дух. Така и за рая някои Отци и учители са несъгласни помежду си… И в други глави на Писанието може да се намерят някои разногласия. Молим те, Владико, обясни ни това….

Отговор на Варсануфий. .. И тъй, чуйте, какво Бог ми откри три дни преди да ми напишете своя въпрос… Не си мислете, че хората, макар и святи, могат съвършено да постигнат всички Божии глъбини; защото Апостолът казва: донейде знаем и донейде пророчествуваме  (1 Кор. 13:9) и още: защото едному се дава чрез Духа това и това, но не всички дарби се дават на един човек. Всичко това го произвежда един и същи Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска. (1 Кор. 12:8-11). Знаейки, че Божиите действия са непостижими, Апостолът е възкликнал: О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?(Рим. 11:33-34) и т.н.  Светии, станали учители, от само себе си или  бидейки принудени за това от други хора, са преуспели доста и са надминали своите учители и получавайки одобрение свише, са показали ново учение, но заедно с това са съхранили и онова, което са приели от предишните си учители, т.е. неправо учение. Преуспявайки впоследствие  и ставайки духовни учители, те не са се помолили на Бог да им открие относителното у техните първи учители: дали това е било по внушение на Светия Дух, те да им преподават, но почитайки ги като премъдри и разумни, те не са изследвали думите им; и по този начин мненията на техните учители са се смесвали с тяхното собствено учение, и така светиите са говорили понякога това, което са научили от учителите си, друг път онова, което здраво са постигнали с ума си; впоследствие и едните, и другите думи са им били приписвани. Приемайки от другите, преуспявайки и ставайки по-добри, чрез Светия Дух светиите са говорили това, което им е било поверено с утвърждение от Него; говорили са и това, което им е било преподадено от предишните им учители, като не са изследвали думите им, така както би трябвало да ги изследват чрез молитва към Бог и чрез просветени питания към Духа, които да удостоверят, че те са правилни. Така са се смесили ученията и всичко, което са говорили светите мъже се е приписвало на тяхно име. И тъй, когато чуеш, че някой от тях казва за себе си, че говори чутото от Светия Дух, то е несъмнено и ние сме длъжни да му вярваме. И да говори светият мъж за гореспоменатите мнения, ако не намериш, че той потвърждава своите думи, както когато би имал утвърждение свише, но че те са произлязли от учението на предишните му учители, и той, доверявайки се на тяхното знание и премъдрост, не е попитал Бога – дали това е истинно?…

Въпрос 611. … Защо Бог е допуснал такива мъже да имат неправилни мнения, макар и те да не са се молили за тяхното разбиране;  но защо не им е дадено даром заради предпазване от вредата, която може да получи впоследствие четящия? – Защото макар и самите да не са се препъвали нито в правата вяра, нито в добродетелите, но подобните на мен слаби и нерадиви, вярвайки им несъмнено, лесно могат да получат вреда чрез това, бидейки в неведение за казаното от вас, че и светиите не биха могли да постигнат всички тайни и че те не са се помолили на Бог за удостоверяване дали са правилни техните възгледи, или не…

Отговор: Бог не е оставил тези мъже в заблуждение, защото този, който оставя в заблуждение другия, който пита за пътя, не говори истината. Светиите не са питали Бога, за да узнаят от Него истината. Ако казваш, защо Бог по Своята благодат не ги е възпрепятствал в това заради ползата на други, които впоследствие ще четат техните писания, то можеш да кажеш същото и за всеки грешник: защо Бог не го е възпрепятствал чрез Своята благодат, като е знаел, че той със своите грехове ще съблазни мнозина и мнозина ще получат чрез него вреда. В такъв случай и човешкият живот ще бъде вече не свободен, но подложен на насилие. И кой може да възпрепятства Бог да спаси по този начин всеки човек? Нима и в Писанието не се намират такива изречения, пред които се препъват незнаещите и неразбиращите духовния смисъл на Писанието?  И тъй, трябва ли да кажем, защо Бог не е открил на всички духовния смисъл на Писанието, за да не получат хората вреда, но е предоставил на светиите, живели в различни времена, труда да изяснят необходимото?  За това са и поставени учителите и тълкувателите, както казва Апостолът (1 Кор. 12:28-30)… Както Господ ни е явил пътя на живота чрез пророците и апостолите, макар всеки от тях да е говорил частно, и Бог не е говорил изключително чрез един от тях, а оставеното от един по воля Божия е казано от друг, така Бог е действал и със светиите, живели след тях: каквото едни говорят съмнително, ще се изтълкува от следващите ги, за да се прослави Бог чрез Своите светии”.

превод от руски: Мартин Димитров, продължението тук

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: