Шестте зори (Първа част – от 1. до 7. точка)

автор: д-р Александър Каломирос

Предговор

Много внимателно изчистете умовете си от всички западни концепции, без значение дали са богословски, философски или научни. Трябва да забравите какво ви е преподавано (за сътворението) в училищата, а също и реакцията си спрямо наученото. Всичко в него се определя от човешкия разум и спекулация и има като основа римокатолическото рационалистично мислене, което също така е наследено от протестантите. То е заразило освен това и мнозина „православни“. Първата глава на книга Битие е разказ за една последователност от събития, които са се случили чрез словото и действията на Бога. Бог е заповядал и творенията са започнали да съществуват. Как? Това е тайна. Във всеки случай, творението не е започнало да съществува мигновено, но е следвало една поредица от прояви, едно развитие в течение на шест различни „дни“. Как трябва да наречем този напредък на творението във времето, ако не еволюция?

Св. Григорий Нисийски е много ясен по този въпрос: „Човекът е създаден последен, след растенията и животните, защото природата следва път, който постепенно води към съвършенство… Така природата – имам впредвид различните форми на живот – напредва стъпка по стъпка, от най-малките форми към съвършенството… Законодателят вижда една необходима последователност, за да бъде последното съвършено.“

Дори ако еволюционистите днес са атеисти и вярват в сляпата и случайна еволюция без Божията воля и действие, ние не бива да отхвърляме самата еволюция. Еволюцията е била преподавана хиляди години посредством книга Битие и е била обяснена от светите отци векове преди Дарвин. Бог е създал вселената във времето и с път, който започва от най-простото до най-сложното, завършвайки с Неговото съвършено създание: човекът – съвършен поради Неговия образ в човека, както ще видим, а не поради човешката материална природа.

Прочетете първа глава на Битие внимателно и ще видите, че сътворението там е описано точно както и модерната наука го описва. Единствената разлика е, че Библията използва по-малко думи. Но бъдете внимателни, не бива да бъркате чистата наука с различните философски теории, които се опитват да обяснят фактите открити от науката. Фактите са едно нещо (чиста наука), а обяснението на фактите (философията) е нещо друго. Еволюцията е факт, който никой не може да оспори търсейки в Светите Писания и Светите Отци, или в тази „книга“ наречена Земя. Не бива да бъркате еволюцията (факта) с еволюционните теории. Те са човешки концепции – не винаги атеистични, но винаги човешки и рационалистични – чиято цел е да обясни как еволюцията се е случила. Има много теории за еволюцията. Теорията на Дарвин е една, теорията на Ламарк друга, теорията на Де Врийс трета.

Не се занимавайте с тези теории. Оставете хората да се опитват да обяснят тайната на сътворението с техните бедни, но предубедени умове. Ние знаем, че не можем да влезем в тези тайни. При всеки един такъв опит ние чуваме въпросът на Господ: „Къде беше ти, когато полагах основите на земята?“ Но дори и ако не можем да ги обясним, трябва да стоим пред фактите с уважение, защото фактите са истина. И ако трябва да отхвърлим рационалистичната философия, била тя научна или не, ние не бива да отхвърляме чистата наука, защото Библията казва, че тя е дадена от Бог на хората: „Той е дал на хората знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела“ (Сир. 38:6).

Но за нас, по-важна от науката е самата Библия, и тя ни учи, че Бог е творил по еволюционистки начин. Книга Битие и науката учат едно и също нещо. Но западното християнство беше толкова скандализирано от научните открития и повредено от философските рационалистични идеи относно творението, че то отхвърли еволюцията, като я предаде в ръцете на атеистите като едно перфектно оръжие срещу християнската вяра. И разбира се, мнозина са загубили вярата си заради еволюцията. И „християните“ и атеистите учеха, ако еволюцията е факт, то Свещеното Писание, и с него християнската вяра, са погрешни. Но тези („християни“), които учеха в университетите, или дори в обикновените училища, ясно видяха, че еволюцията е факт.

Западният (религиозен) разум може да бъде или „за“ или „против“ еволюцията, но остава винаги рационалистичен. Изчистете мисълта си от всичко това; изхвърлете навън всяко предубедено схващане. Направете умовете си чисти като лист хартия и започнете да изучавате книга Битие и светите Отци.

Солун, 9 март 1974 г.

ЧАСТ ПЪРВА. СВЕТЪТ

1.      Книга Битие (Genesis)

Първата книга на Стария Завет, Битие, е разделена на две части, които са много неравни по размер. Първата част е историята на сътворението. Втората част е историята на патриарсите.

Понеже първата част разказва какво се е случило през първите дни на сътворението, тя се нарича „хексамерон“ – шестоднев. (от гръцки Ἑξαήμερος –  шест дни). Тя започва от началото на книгата и приключва в 3-ти стих от 2-ра глава. Тя описва накратко, но с абсолютна точност, шестте етапа на развитието на сътворението във времето. Тайнственият смисъл на шестте дни е завършен в седмия ден, и с това се запечатва „шестоднева“.

Невъзможно е за нас да разберем Свещеното Писание правилно, ако не осъзнаваме напълно, че текстът на шестоднева е различен от останалата част на книга Битие. От 4-ти стих на 2-ра глава, книга Битие разказва друга история, която е различна от тази на сътворението. След кратки посочки към сътворението в стихове 4 и 5, един намек в 6-ти стих относно Светия Дух като извор на живот, който оросява лицето на земята, и едно кратко онтологично описание на човека, разказът за Рая започва.

Установяването на Рая е точно определено. „Бог насади Рай в Едем, на изток..“ (2:8-14). И човекът, когото Бог постави в Рая „да го обработва и пази“ (2:15) вече има име и се нарича Адам. „Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.“ (2:15-16)

След това втората част на книга Битие започва с разказ за едно специално благословено и свещено място, както и за един мъж и една жена, които имат имена. В разказа от шестоднева от друга страна, книга Битие говори за сътворението на вселената, земята, растенията, животните и на хората. В нея не се споменава за Адам и Ева. Шестодневът разказва една по-обща история. След шестоднева, все пак, започва една по-специфична история – историята на хората, които познавали Бог и са общували с Него – историята на Израел. Раят е предобраз на Царството Божие, а Адам е първият патриарх на Израел – народът, който познава Бога.

Ако не осъзнаваме напълно различните цели на двата разказа и гледаме на единия като продължение на другия, ще изпаднем в объркване. Разказът за шестоднева е по-общата рамка за втория разказ от книга Битие, специфичното обяснение за човешкото запознаване с Бога.

Книгата се нарича Битие (Genesis), защото тя не е само разказ за сътворението, но защото тя е и разказ най-вече за зараждането (т.е. началото) на Христовата Църква – зараждането на Божието Царство във времето, което започва с Рая, Адам и Ева.

2.      Зараждането (Genesis) на Църквата

Обща, но фундаментална грешка, която се прави от християните днес, е да се мисли, че Христовата Църква не е съществувала преди Христос. Понеже благодатта и истината са дошли чрез Иисус Христос (Йоан 1:17), те казват, че заради това, Църквата не е съществувала преди Него.

Въпреки това, основа на нашата вяра е, че ние сме познали Бога, само защото Неговият Син и Слово стана плът. Никога не е имало друга възможност за познаване на Бога. В Стария, както и в Новия Завет, хората са познавали същата Божествена Личност – Въплътения Бог Слово, нашия Господ Иисус Христос.

Мистичната реалност за присъствието на Възкръсналия Христос през цялата история е била винаги в общото съзнание на Църквата. Ние, днешните християни сме го забравили, макар че химнологията на Църквата и писанията на отците постоянно ни напомнят за това. Простички текстове са станали неразбираеми  за нашето поколение. Като пример за това е любимият химн от монахиня Касиана: „Ще целуна Твоите чисти нозе“, казва „жената паднала в много грехове“, нозете, „чиито стъпки отекнаха в ушите на Ева в Рая при залез слънце, когато тя се скри уплашена“ (Утринна служба на Велики Четвъртък). Какво толкова сложно за разбиране са имали християните, които са живяли преди нас? Със своите коси грешната жена бърше Христовите нозе и ги оросява със сълзите си – същите нозе, които Ева чула да ходят в Рая след нейното непослушание и заради което, тя се скрила от страх.

Бог в Стария Завет, с Когото Адам, патриарсите и пророците на Израел са говорели, не е никой друг освен Синът на Девата, Който „живя между нас“ (Йоан 1:14) и Който „сме чули, Който, сме видяли с очите си, Когото ръцете ни са попипали (1 Йоан. 1:1). Появяванията на Въплътеното Божие Слово на праведниците от Стария Завет имат същата природа като появяванията на Христос на учениците Му след Неговото възкресение. Срещите на патриарсите, пророците, апостолите и мироносиците с Възкръсналия Христос са тайнствено общение на повредената човешка природа с неповредената, с човешката природа, която Божият Син е приел върху Себе Си и я е направил неповредена. Това са срещи с Божествената Личност на Словото в Неговата човешка природа, защото е невъзможно за човек да доближи божествената природа на Словото. Това са срещи с Христовата възкръснала природа, тази, която е станала вечна, тази, с която Той се е появил от гроба и с която се е възнесъл на небесата, а не с временната, с която Той е ходел между нас. Накрая, това е общение с Божествената Енергия, която просветлява, води и освещава.

Естествено, как е било възможно за хората, които са живели преди Неговото Въплъщение и Възкресение в историята да Го виждат и да говорят с Него, е нещо неразбираемо за нас човеците. Ние като създания сме свързани с движението на времето и срещаме големи трудности да разберем, че нашият Създател и Бог не живее във времето и не се подчинява на него. Времето е измерение на творението. Но Бог е Създателя и Твореца на творението и оттам – и на времето. Законите и измеренията на творението свързват и управляват нас творенията, но не и нашия Създател и Творец. Бог е свободен и независим от Своето творение.

Но времето, което принадлежи на нашата възкресена природа има своите собствени закони и особености, както и цялата възкресена природа; както и природата на ангелите има своите особености и време. За нас, които живеем в условията на тление, не е възможно да разберем времето на неповредената и възкресена природа. Ние ще вкусим от нея чак след възкресението на мъртвите, когато, както знаем, време „няма да има вече“.

Затова не бива да изглежда толкова странно, че книга Битие разказва за зараждането на Църквата. Хората от Стария, както и от Новия Завет са Божия народ. Светият Дух всички ги е просветил и ги е водил. Това е, което е направило техните души да бъдат душите на верните хора, които са имали познание за Бога и общение с Него. Хората от Стария Завет очаквали първото идване на Христос, а хората от Новия Завет очакват Неговото Второ Пришествие. А хората и от Стария, и от Новия Завет, очакват същото вечно Царство и имат частично предвкусване за него. Разбира се хората от Новия Завет, които са с по-голямо опитно знание, Го очакват да дойде отново в слава при Неговото Второ Пришествие и „всичко ново да твори“. Всички ние, които сме от Иисус Христос сме мистичното Тяло Христово. Всички, както от Стария, така и от Новия Завет, „които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам“ (Гал. 3:9). Всички ние сме семе Авраамово, „което е Христос“ (Гал. 3:16).

Св. патриарх Калист казва: „Аз виждам чудно да се изпълнява това, което някога в древност беше обещано на Авраам от Въплътеното Слово, Което открито му казва „ще намножа семето ти като звездите на небето и като пясъка на морския бряг“.. Семето Авраамово, което е така умножено, е Господ Иисус Христос, Който Сам е абсолютния завършек, притежавайки силата и единството на Божеството… и потомството на Авраам, което пряко е произлязло от него“ (Добротолюбие, том 4, стр. 322)

3.      Шестодневът

Целта на тази малка разработка не е да се занимае с цялата книга Битие или да преброи звездите в тайнствена небесна твърд на Свещеното Писание. Нашето внимание ще се фокусира само върху шестднева – историята на сътворението – само с една единствена цел: да помогне да се разсеят заблудите по отношение на нейните критични точки, които са се натрупали благодарение на незнанието. Наше основно задължение към истината е да признаем, че когато четем тези кратки, но помитащи редове от първата страница на Свещеното Писание, това, което виждаме и разбираме е всичко друго, но не и ясно, и нашите предубедени впечатления и популярни предубеждения не правят нищо, за да ни помогнат.

Ние като православни християни знаем, че Свещеното Писание е част от писаната традиция на Църквата. Затова ние можем да изучаваме и изследваме традицията само в традицията на Църквата, според предписанията, които имаме от Господ, така че да можем да я разбираме правилно. Само Църквата е безгрешна, и само в Църквата ние ще видим светлината. А устата на Църквата са нейните свети Отци в унисон с учението и.

Само с тези предпоставки ние започваме трудното пътешествие в Рая от Свещеното Писание. Пътешествието е опасно, защото там лежи и чака змията, която ни съветва да се облегнем на човешкото знание, като ни обещава, че „очите ви ще се отворят и ще бъдете богове“ (Бит. 3:5). Но ние знаем, че наистина сме призовани от нашия Създател да станем „богове и синове на Всевишния“. Все пак това не е нещо, което можем да придобием чрез нашите собствени усилия и начинания, понеже е дар от Въплътения Бог. Ето защо ние не зависим от нашите собствени постижения и от човешката мъдрост, но разчитаме на всичко, което светите хора са научили от Бог, които са съсъди на Светия Дух и истински Христови служители.

Тук не се търси някакъв конфликт с човешкото знание, понеже всичко е дар от Бога. „Той е дал на хората знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела“ (Сир. 38:6). Нито пък антитеза на човешката мъдрост, горделивата увереност в човешкия ум. Науката е знанието за нещата, доколкото това е възможно за човека; човешката мъдрост обаче е една самомнителна увереност. Тя ни уверява, че сме разбрали и обяснили фактите и нещата; макар тази увереност  толкова често да е доказвана като погрешна, арогантният човек продължава да не идва на себе си.

Опитът и познанието, които са се натрупали от изучаването на творението през последните векове не могат сами по себе си да просветлят човека така, че той да вижда ясно. Знанието изисква тълкувател. И ето защо всеки човек е изправен пред дилема: какъв тълкувател да избере:  човешката или божествената мъдрост?

Нека да изберем божествената мъдрост, която никога не обезсърчава човека. Всеки, който изучава и правилно разбира шестоднева с помощта на Светото Писание и светите Отци ще види, че всички тайни на сътворението се осветляват по един единствен начин и научното знание придобива своето единствено възможно тълкувание. Господ е протегнал ръката Си към нас бедните, слаби хора. Нека също и ние да прострем ръката си и здраво да се хванем за Неговата. Като резултат ще усетим светлината.

4.      „Семето“ на вселената

Според учението на Василий Велики и св. Григорий Нисийски – отците на Църквата, които са писали най-много за сътворението на света и човека, вселената произлиза от едно „семе“. Звездите, растенията, животните, хората – ние всички сме разклонения, които са израснали от това същото първоначално семе. Първата миниатюрна материя и енергия са съдържали божествените основи на всички неща.

Така както всички свойства на дървото се съдържат в неговото семе, дори ако все още дървото не съществува, така и всяко свойство на вселената се е съдържало в това първоначално семе, когато вселената не е съществувала. И както от семето на дървото първо прокарва малък филиз, който расте и после се появяват клони, дървото израства и става по-високо, същото става и със „семето“ на вселената. Ние като създания – всяко едно от нас се е развило и се е появило на свой ред, както ствола, клоните, листата и плодовете на дървото. „Всички неща, дори преди да са съществували, са били в Божия първоначален тласък на сътворението като енергията на някаква семенна сила, която е основала началото на всички неща“ (Св. Григорий Нисийски, За сътворението на човека, PG. 44, 77 D). Затова, понеже всички материални творения произлизат от същото единствено „семе“, което Божията сила е направило, ние имаме природно родство помежду си.

Бог е искал да сътвори света посредством семената. Това е видно в растенията и животните, всички те произлизат от семената, у които се съдържат всички свойства на цялото растение или животно, дори ако то все още не се е развило. От едно семенце всяко живо нещо се развива постепенно и прогресивно. По същия начин, вселената и всичко в нея се е развило и разпростирало изхождайки от първоначалната божествена основа, която е съдържала в себе си семената на всичко, което е създадено с течение на времето.

Това е Божият метод и той е универсален. „Излезе сеяч да сее“. Всички други семена, на растенията, животните, хората, са видове на първоначалното семе на вселената. Творческата и свързваща енергия на Бога е искала да сложи потомството на вселената и на всяко творение в самото начало. „В началото…“ (Бит. 1:1). Небето и земята и всичко, което е произлязло от земята са били потенциално заложени в това първоначално семе, което „в в своето си време“, е произвело всички неща, които са се зародили.

Първото начало имало родилни болки и било готово да роди всички неща заради силата вложена в него от Твореца. Така „по Божествена заповед, земята чакала определените времена да покаже наяве всичко, което е носила в себе си“. (Василий Велики, Шестоднев, Беседа 2, 3).

Св. Григорий добавя, че „образуването на всички неща, което е заложено веднъж от неизказаната Божия сила, е било, както Моисей го нарича, „началото“, което е съвкупността, в която всички неща се съдържат… В един миг Бог е поставил началата, причините и силите за всички неща паралелно. И в първия импулс на Неговата воля,  Той е събрал наедно същината на всички неща: небето, ефира, звездите, огъня, въздуха, морето, земята, животните, растенията…“ (PG 44, 72A, B)

Ето защо всички неща произлизат от едно единствено начало, от едно „семе“, в което Бог е положил оплодителната сила, която ги е произвела в подходящото време. Всички неща имат родство помежду си, понеже имат общо потекло от това семе в началото. Те са издънки, клони, листа и плодове на едно и също дърво. „Така последователният ред на природата, като получил начало от първата заповед, се простира върху цялото последващо време, докато не достигне до общия свършек на вселената.“ (Василий Велики, Шестоднев, Беседа 5, 10)

В природата съществува единствена, уникална последователност, понеже корените и произходът и са в първата заповед на Бога, която се съдържа във всички неща. „Както в пшеницата или във всяко друго семе, се съдържа пълната форма на растението… силата в семето се изявява в определен природен порядък“, казва св. Григорий Нисийски (PG 44, 229C-237C). И така е било в началото: в „семето“ на вселената се е съдържал целият неин потенциал, който се е появил и развил постепенно с течение на времето, също както дървото приема крайната си форма постепенно. „И тъй, природата – имам впредвид различните форми на живот“, казва св. Григорий, „напредва стъпка по стъпка, от най-малките форми към съвършенство“. (PG 44, 148C)

Сътворената природа е променливо нещо; само божествената природа е непроменлива и стабилна. „Такава е природата и на случващото се в този свят; то ту задължително расте, ту се смалява, и явно няма нищо твърдо и постоянно“, казва Василий Велики (Шестоднев, Беседа 1, 5). Св. Григорий казва, „невъзможно е за сътворената природа да съществува без промяна“ (PG 44, 184 C). Започнало с безкрайно малкото и всичко съдържащо в себе си изначално „семе“ на вселената, по Божията заповед, сътворението на природата се развивало по този начин бавно и напредвало „от най-малките форми към съвършенство“ и се разкривало, стъпка по стъпка, изкачвайки се по стълбицата от най-простите към най-висшите същества и показвайки „силата на семето“ последователно.

И така, сътворението е било прогресивно развитие на вече съществуващия семенен свят, то следвало издигане от несъвършеното към съвършеното. „Човекът е бил сътворен последен, след растенията и животните“, казва св. Григорий, „защото природата следва път, който постепенно води към съвършенство“ (PG 44, 145). Той добавя, че „човекът е сътворен последен, след всичко живо, казва Писанието… Законодателят вижда необходимост от последователност, за да може последното да бъде съвършено (PG 44, 148B).

5.      Времето

Когато св. Григорий казва, че „всички неща са били в Божия първоначален тласък на сътворението“, естествено, измежду „всички неща“ той също включва и времето, в което всички неща се движат и развиват. Понеже времето не е нищо друго освен измерение на вселената, взаимовръзка между движението на всеки от нейните елементи. Времето, масата и пространството са измерения на вселената. Ние, които сме част от вселената притежаваме тези измерения като взаимовръзката на нашето съществуване. Но Бог, Творецът на времето, масата и пространството, няма природна връзка с тях и е извън тях. Между Бог и Неговите творения лежи една онтологична пропаст, едно абсолютно разграничаване. Нищо в творението не може да бъде сравнено с Бог, защото Бог е абсолютно Другия.

Понеже времето е измерение на вселената, то започва едновременно с нея. Времето и вселената са взаимосвързани и взаимозависими средства и реалности. Както св. Василий казва, „…тогава е създадена сродната на света и на намиращите се в него животни и растения приемственост на времето, което постоянно бърза и тече, и никога не прекъсва хода си.. А такава е природата и на случващото се в този свят; то ту задължително расте, ту се смалява, и явно няма нищо твърдо и постоянно.. в начало сътвори, тоест в това начало, във времевото начало. Защото нарича света произлязъл в началото, разбира се, не като свидетелство за това, че светът, поради първосъществуването си, предшества всичко сътворено“. (Шестоднев, Беседа 1, 5).

Времето, с чието течение всички неща са се развили, е компонент на самата вселена. Св. Василий казва, „Времето е измерение, което съ-съществува на създаването на света“ (PG 29, 560B). Няма вселена без време или време без вселена. Бог не се е нуждаел от времето, за да твори. Творението се е нуждаело от него, понеже времето е част от творението, неговото четвърто измерение. Времето означава движение и развитие. За Бог, вчера, днес и утре са едно и също нещо, защото Той не се управлява от времето като нас.

Следователно, Бог не се е нуждаел от времето на шест „дни“, за да завърши творението Си. Творението се е нуждаело от него, понеже времето е негово измерение, негово разгъване, негово развитие. Първоначалното семе съдържало времето в себе си, така както включвало цялата вселена дори. Вселената и времето се разгъвали и развивали заедно от това първично „семе“, което Бог е създал извън времето.

„Не е било трудно за Неговата всемогъща ръка и Неговата безкрайна мъдрост да създаде всичко за един ден“, казва св. Йоан Златоуст, „но какво говоря – за един ден? Дори и за миг.“ Той е действал по този начин, обаче не защото е имал необходимост да твори, защото Бог не се нуждае от нищо, но е довел всички неща към съществуване заради любовта Си към човека и заради благостта Си. Ето защо Той твори постепенно и ни дава ясен урок за тези събития чрез езика на блажения Пророк (Моисей). Така, прилежно изучили се, ние не ще имаме мисленето на онези, които се облягат на човешкия разум“. (3-та беседа за книга Битие, PG 53, 35).

Тогава какво е един „ден“ от шестоднева? „Един ден е като хиляда години, и хиляда години са като един ден“ (2 Петр. 3:8). „Затова, ако кажеш един ден или един еон (век), ти изразяваш същото понятие“. (Василий Велики, Шестоднев, Беседа 2, 8).

6.      „В началото Бог сътвори небето и земята“

„В началото“ Бог е сътворил цялото творение. Небето и земята са всички неща, всички материални елементи. И всички неща, небето и земята, имат начало. Творението има начало. То не е безначално като Бога. Дошло е към съществуване от небитие, и неговото съществуване е изцяло зависимо от Бога. То не е само-съществуващо. То съществува само защото Бог желае да съществува. Само Бог е само-съществуващ. Само Той е само съществуване. Той казва на Моисей, „Аз Съм, Който Съм“, или „Аз съм Съществуващия“ (ΟΩν), което означава, че Той е Само-Съществуване, Изворът на Съществуването, Съществуване само по себе си. Той свободно поддържа всички неща в съществуване, не поради някаква необходимост, но поради безграничната Си любов.

„В началото Бог сътвори небето“. Какво означава „небето“? В никакъв случай това не означава ангелите, или това, което ние наричаме небесни духовни същества или небесни разуми. Когато книга Битие говори за небето, това означава материалната вселена: звездите, галактиките, мъглявините, всеки вид материя в пространството. В своята 2-ра беседа върху книга Битие, св. Йоан Златоуст казва: „В началото Бог сътвори небето и земята… Писанието не казва нищо за невидимите сили. То не казва, „в началото Бог сътвори ангелите и архангелите“. И има причина за това. То е говорило на евреите, които основно били заинтересувани от временните въпроси и били неспособни да си представят нещо духовно. То ги води от нещата осезаеми за сетивата към Твореца на всички неща. И затова, научавайки за Твореца на вселената от сътворените неща, те биха могли да почитат Създателя, вместо да боготворят сътвореното“.

Потвърждавайки същото, св. Василий казва: „Изглежда, че е съществувало нещо преди света, нещо, което разумът ни може да съзерцава, но е останало неописано като несъответстващо на силите на новообучаемите и на младенците по разум“. (Шестоднев, Беседа 1, 5). Следователно, сътворението на духовните същества, сътворението на ангелите е оставено неспоменато.

Една от главните грешки , които правят хората изучаващи книга Битие при нейното тълкуване е твърдението, че слънцето, луната и звездите не са създадени в началото, но в четвъртия „ден“ на сътворението, когато тези небесни тела са станали видими от повърхността на земята. Ще се върнем към този момент малко по-късно, но засега нека да останем при основополагащия факт, че „небето“ в книга Битие се отнася за материалната вселена: слънцето, луната и звездите – всички те са създадени в първия „ден“ на сътворението.

„Чрез двете крайности (небето и земята) Моисей има впредвид съществуването на всичко“, казва Василий Велики, „като приписал на небето старшинство в битието, а за земята казал, че заема второ място по същност. Без съмнение, ако има нещо средно между небето и земята, то то е сътворено заедно с тези предели. Затова, макар да не е споменато за стихиите – огън, вода и въздух – ти със собствения си разум разбери, първо, че всичко се намира във всичко. И в земята ще намериш и вода, и въздух, и огън“ (Шестоднев, Беседа 1, 7).

Всички неща вече съществували преди първия ден на сътворението. „Бог сътвори небето и земята; не всяко поотделно, а цялото небе и цялата земя, самата същност, взета заедно с формата; защото Той не е изобретател само на образи, а е Създател на самото естество на съществата… Историческият разказ не е засегнал този въпрос, за да приучи ума ни към самостоятелно мислене и да му предостави случай въз основа на малко данни да прави заключения и за останалото.“ (Василий Велики, Шестоднев, Беседа 2, 3)

Следователно слънцето, звездите и луната са съществували още първия „ден“, макар че са били невидими. Тоест, те не се виждали от земята.

7 „… и земята“

„Бог сътвори небето и земята“. (Бит. 1:1). Каква е причината за това ударение върху земята?

Божията перспектива не е като тази на астрономията. Според стандартите на астрономията, тази планета е малка и е всъщност е едно от най-малките небесни тела. Но всъщност, тя е най-важното небесно тяло, равно на цялата вселена като важност. Причината за това, все пак не е, че земята е мястото, където живее човекът, а защото на земята е роден Господ Иисус Христос. Това е земята на Богочовека, мястото във вселената, където вечната Божия воля се е изпълнила и ипостасният съюз на Бога с Неговото творение се е случило.

Дори ако предположим, че съществуват и други населени планети във вселената, техният живот би бил нищо в сравнение с живота на земята. Човекът, владетелят на земята, е също така и владетел на вселената, защото той е сътворен по образа на Сина Човешки – човекът пар екселанс – Иисус Христос, в Чието лице ние виждаме Самия Бог, защото Иисус е Неговият Син и Слово. Всеки друг живот, на тази или на друга планета, дори ако е биологически подобен на нашия, не би се доближил и в най-малка степен до онтологичното и духовно богатство, което има само едно създание във вселената: човекът. Защото това е създанието, което е сътворено по Божия образ, т.е. според първообраза на Иисус Христос, Който възкръсна от мъртвите и се възнесе на небесата и седи на Божия престол.

Поради тази причина, книга Битие, споменавайки небето веднъж, не ни дава никаква друга информация относно вселената и описва само това, което се е случило на земята. С други думи, тя описва това, което един наблюдател би могъл да види от земната повърхност, това, което вероятно Моисей е видял във видение и е писал за него.

превод от английски: Мартин Димитров

СЛЕДВА