Житията на светиите и митарствата

жития

автор: о. Майкъл Азкул

(V-та глава от студията „Митът за въздушните митарства: неогностицизмът на о. Серафим Роуз)

За да докаже своята теория за „душата след смъртта“, о. Серафим е използвал всякакви достъпни източници, било то религиозни или светски, и не на последно място „Житията на светиите“ в източен и западен вариант. В това той следва епископ Игнатий Брянчанинов.
1.
О. Серафим е бил дълбоко впечатлен от история, разказана от Григорий от Тракия (Гърция) – гностик от 10-ти век, история за явяването на починалата блаж. Теодора от Константинопол (поч. 940 г.) в сън на стареца ѝ, Василий Нови (поч. 944 г.). Без значение дали става дума за нейната гръцка или славянска версия, автентичността на тази история е поставена под сериозен въпрос. Тя не е част от средновековния Синаксар (сборник от Житията на светиите) на Православната църква. Разпространението на Житието на Василий Нови в Русия е резултат от достигането на богомилската литература до въображението на народа. [1]

Според Григорий, тя дошла при Василий във видение и му споделила за своите преживявания след като душата ѝ напуснала тялото, за срещата си 20-те митарства при възлизането на душата ѝ до небето. Роуз вярва, че тази история е истинска и възприема случилото се буквално; за разлика от други, в т.ч. о. Михаил Помазански. [2]

В писмо до дякон Лев Пухало относно „Молитвите за покойните“, [3] о. Михаил засяга въпроса с митарствата. Той отбелязва, че това видение е дошло в сънно състояние. „Този сън, разбира се, е алегоричен и съдържа редица символи“, символи, които Василий „е наредил в определена последователност, … човешките грехове в определена схема, като по принцип това е приета практика на аскетичните писатели.“

Затова о. Михаил тълкува „Теодора“ като душата, ангелите като нейните добродетели, а демоните както са си наистина, като нейните грехове. „И двете неща са в душата на човека и може би след смъртта се намират, както са си били, в състояние на равновесие.“ [4] Нашите грехове ни обвиняват и осъждат, Божията благодат и вярата ни спасяват.

Позицията на о. Михаил спрямо „небесните неща“, признава той самият, се основава върху „Православно догматическо богословие“ на митрополит Макарий, където владиката съветва: „Приемете земните неща тук като възможно най-неясна картина на небесните неща.“ [5] О. Серафим със сигурност е бил запознат с интерпретацията на митарствата от страна на о. Михаил, но е предпочел да я игнорира; или? Може би неговата употреба на думата „метафора“ [6] като описание на митарствата означава, поради уважението му към о. Михаил, леко отстъпление. Във всеки случай о. Серафим не е научил своя урок.

2.
О. Серафим онагледява своята теория чрез Житията на светиите (агиографията). Ще изследваме само две от тях – „Житие на св. Колумбан“ от св. Адамнан и „видението на един монах от Уенлок“ от Писма на св. Бонифаций. Той прави уводни бележки при разглеждането на тези средновековни светци с признанието, че думата „митарства“ не се споменава в нито едно от техните жития. Терминът, казва той, изглежда, че се ограничава само до източните житиеписци, „но реалността, описана в западните източници е идентична.“ [7]

Обръщайки нашето внимание първо към св. Колумбан (поч. 597 г.), о. Серафим излага думите на светеца към неговите монаси.

Да помогнем с молитва на монасите на абат Комгел, които в този момент се давят в Телешкото езеро, защото точно в този момент те се сражават във въздуха срещу силите на злото, които се опитват да уловят душата на чужденеца, която се дави заедно с тях.“ След молитвата той им казал: „Благодарете на Христос, защото в този момент светите ангели срещнаха тези святи души, освободиха този чужденец и тържествено го спасиха от войнстващите демони“ . [8]

Виждаме, че светите ангели са „срещнали тези святи души“ и са „освободили“ чужденеца. Доколкото думата „душа“ означава също и „човешко същество“ в западната средновековна литература, ние не можем да бъдем сигурни дали тези монаси са се удавили. Св. Колумбан казва „се давят“, а не „удавиха“. Във всеки случай те биват срещнати от демони „във въздуха“, точно където бихме очаквали да ги намерим. Също така св. Колумбан говори за „войнстващи демони“, а не „съдещи демони“.

Изборът на този епизод е доста слаб; тук въобще нямаме приложим аргумент под ръка. Никой православен няма да отрече, че животът е борба срещу дявола. Ние очакваме неговите лъжи и клевети, сега и при Последния Съд. Не отричаме омразата и лицемерието на демоните, нито защитаващата любов на Божиите ангели.

След това о. Серафим се обръща за подкрепа към Писмата на св. Бонифаций (680-754), „Апостолът на Германия“. Бонифаций лично научил за видението на един монах от манастира Уенлок, „който умрял и се върнал към живота след няколко часа“, както Роуз нарича това преживяване (The Soul After Death, стр. 85-86). Както той цитира Бонифаций:

Понесли го ангели с такава чиста красота, че той не можел да ги погледне…“ „Те ме понесоха – казва той – високо във въздуха… в духа“… По-нататък той разказва, че за времето, през което той е бил вън от тялото си, такова количество души, изоставили телата си и се тълпяли на мястото, където той се намирал, че му се сторило, че те са повече от цялото население на земята. Той също казал, че имало тълпа зли духове и славен хор от вишни ангели. И той казал, че злите духове и светите ангели водели ожесточен спор за душите, напуснали своите тела: демоните ги обвинявали и утежнявали бремето на греховете им, а ангелите облекчавали това бреме и привеждали смекчаващи обстоятелства.

О. Серафим копира още два абзаца, в които монахът получава видение за „множество страшни ями, бълващи ужасни пламъци“, които измъчвали осъдените. Неговият ангелски конвой го предупредил, че само спасените могат да избегнат това наказание. По-нататък на монаха е показан „небесния Йерусалим, където светите души ще живеят вечно“ с Бога във вечно блаженство. [9]

Дори един незадълбочен прочит на този текст ни разкрива, че монахът от Уенлок е бил в „в духa“ (spiritus) – не в своята душа (anima) [10] – когато е бил отнесен „високо във въздуха.“ „Духът“ му бил свободен от тялото. Тук не се споменава за смъртта на монаха, а само за това, което става след смъртта. Няма никаква индикация, че душите преминават през митарства, а единствено се говори за обвиненията на демоните и защитата на ангелите. На монаха са показани радостите в небесата и мъченията в ада [11]; но не като места, където душите са пратени заради проваляне при изпита на 20-те „митаря“. На монаха е дадено видение за бъдещето. Нищо повече.

Анализът на о. Серафим върху „видението“ на монаха не е честен. Когато св. Бонифаций казва, че неговият „дух“ е бил отнесен от ангел, Роуз го заменя с „душа“ и го обявява за мъртъв. Когато светецът пише, че на неговия дух е дадено „висше познание“, Роуз натрапва бележката, че душата, която е свободна от тялото естествено има „висше познание“ за духовния свят. Когато св. Бонифаций твърди, че „той (духът му) се върна в себе си“, Роуз казва, че монахът се е върнал от мъртвите. Когато св. Бонифаций споменава демоните, които упрекват монаха и душите на мъртвите заради греховете (което е техен навик), о. Серафим описва „монаха от Уенлок, след като е издигнат от ангелите“ като „минаващ през митарствата“. [12]

О. Серафим Роуз изопачава всички Жития на светии по същия начин. Те имат ценност за него единствено, ако могат да бъдат изтълкувани (с доста богато въображение), за да онагледят теорията му. Той не е прецизен спрямо думите и значението им. Човек е поставен в неудобната позиция да не му се доверява.

превод от английски: Мартин Димитров

Бележки:

[1] Богомилите са били манихеи – те вярвали, че духовното е добро, а материалното зло; следователно душата е добра, a тялото е зло. Манихейската ерес възниква през 2-ри век сл. Хр.; богомилството се развива през 10-ти век. Първият техен представител е „Поп Богомил“, българин, от когото неговите последователи придобили наименованието си. От България ереста се разпространява до Южна Русия, Сърбия и Босна, а впоследствие и до Западна Европа, където източната дуалистична доктрина носи различни имена: патарeни в Италия, катари в Германия и Италия, побликани и албигойци във Франция (A.A. Vasiliev, History of the Byzantine Empire, vol. 2. Milwaukee, 1964, p. 383f.).

[2] Роуз цитира протопрезвитер Михаил Помазански като вярващ в митарствата (The Soul After Death, p. 257). Но о. Серафим е превел книгата на о. Михаил „Православно догматическо богословие“ (Orthodox Dogmatic Theology, Platina, 1984) на английски език; и Възнесението на душата се цитира на стр. 334. Няколко коментара в „Православно догматическо богословие“ могат да ни доведат до извода, че о. Михаил е негов съюзник. Но след това Помазански предупреждава читателя да разглежда митарствата в „духовен смисъл“ (цит.място). Освен това позоваването на о. Серафим върху о. Михаил Помазански не е справедливо, защото в писмо до о. Пухало, о. Михаил изразява точно обратното мнение. Той твърди, че целият „Сън на Теодора“ е в крайна сметка само сън, както и че всички елементи в него са чисто метафорични. Действително той дава указания, че „митарствата“ трябва да бъдат считани като метафора за собственото съзнание на човека. (вж. бел. 3 по-долу).

[3] Вж. The Soul, the Body, and Death, стр. 158-162

[4] Пак там, стр. 162

[5] Помазански, Orthodox Dogmatic Theology, стр. 334.

[6] Очевидно е и за най-малкото дете, че името „митарство“ не трябва да се възприема буквално; това е метафора… за описание на реалността, която душата среща след смъртта“. (The Soul After Death, стр. 255). Дали той признава, че възнасящата се към Бога душа не среща буквално демони, които отсъждат нейната готовност за небесата?
Как о. Серафим обяснява тези неща метафорично? О. Михаил разбира митарството като собственото съзнание на човека; демоните като пороци; а ангелите като добродетели. Ако Роуз не приема неговата алегоризация на историята, какво означава „метафора“? Какво представлява метафоричното митарство и метафоричното събиране на мито? За какво метафорично изпитване на душата става въпрос? Ако той не възприема буквално теорията за митарствата, книгата му не струва нищо и представлява пълна загуба на време.

[7] Пак там, стр. 85

[8] Св. Адамнан, Life of St Columba, прев. от W. Huyshe, London, l939, III, 13 (The Soul After Death, стр. 85). Между другото, както и о. Михаил Помазански отбелязва в писмото, цитирано по-горе, Житията на светиите не представляват свещено предание, но вдъхновяващо четиво. Много от историите в Житията на светиите идват от напълно непознати и непроверени източници. Те нямат полза за образуването на доктрина, особено когато историите си противоречат с ученията на великите църковни Отци.

[9] St Boniface, Letters, прев. от E. Merton, New York, 1973, стр. 25-27.

[10] Човекът е съставен от тяло, душа и „дух“. Душата е първопричина на живота. Духът е „вътрешният човек“, който свързва тялото и душата. Отците често използват „сърце“,„ум“ и „дух“ като взаимозаменяеми. Все пак „ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш…“ (Рим. 10:9). „Беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва“ (Пс. 76:7). „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“ (Пс. 50:12). Духът е източникът на вярата, мъдростта и добродетелта. Именно с чистота на духа ние виждаме Бога (Мат. 5:8); и от духа произлиза грехът (Мат. 15:18).

[11] Трябва да се отбележи, че според учението на Православната църква, ясно изразено от св. Марк Ефески на Флорентинския събор, все още не съществуват нито рай, нито ад. Никой все още не е рая или ада, и дори ако тази история е вярна и монахът от Уенлок си е помислил, че е видял такива неща, той не е могъл да види нещо от реалността, но просто е визуализирал някои впечатления, които вероятно е имал. От друга страна, цялата история може просто да е била обикновен кошмар, който в онези суеверни времена е станал интересен за разказване. Монахът е с неустановена самоличност, нито пък е отбелязан като светец. Въобще нямаме никаква сигурност за източника или достоверността на тази история.

[12] The Soul After Death, стр. 126, 144. От мистичното преживяване на монаха от Уенлок Роуз извлича доказателство за своята собствена философия за душата: душата е нематериална, а тялото е материално. Душата е „аз“-ът. Вечността е по-присъща на душата, отколкото връзката ѝ с тялото. Обаче душата и тялото образуват човешкото същество. Бог е създал тялото и душата на всеки човек. Тяхното разделяне не е естествено. Четейки книгата му, човек не може да бъде сигурен дали о. Серафим умишлено не прокламира дуализъм от типа на „тяло срещу душа“. Той не се показва като компетентен историк във философията, нито пък е схванал основополагащите проблеми на философията, нито пък тяхното влияние, ако има такова, върху християнската теология. И все пак изводите са тук: да се вярва както него, че душата може да бъде съдена без тялото, че душата може да получи заслуженото след смъртта, да „дава обезщетения на дявола“ или да живее „в небето над небесата“ без тяло – това осигурява на о. Серафим прекрасни гностически и елинистични препоръки.

Забележка от преводача: Като православен християнин не поставям под никакво съмнение светостта на св. Игнатий Брянчанинов и св. Теофан Затворник, които са канонизирани от Руската православна църква през 1988 г. (настоящият материал е написан през 1980 г.). Същото се отнася и за отец Серафим Роуз, макар все още да не е официално канонизиран. Трябва да оставим дискусията на ниво „богословски позиции“ и да се абстрахираме от личностните характеристики. 

Предходните глави от студията:

3 Comments on Житията на светиите и митарствата

  1. С. Петков // 16/08/2015 в 11:21 //

    Статията по-скоро навява за неопределеност. А в евангелието доста неща са ясни и конкретни. А някои императивно – заповедни. Статията навява на протестантизъм…

  2. twoo.com // 17/08/2015 в 12:04 //

    И защо протестантизъм, има православни които ако може биха добавили нов член в Символа на вярата за митарствата, ами като толкова искате нека дявола ви бъде съдник

  3. „Статията по-скоро навява за неопределеност. А в евангелието доста неща са ясни и конкретни. А някои императивно – заповедни. Статията навява на протестантизъм…“

    Не е неправославно и не е срамно да си признаем, че не знаем някои неща, но е срамно да говорим глупости и ереси.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: